За какво ни е по-далечен пример от Стилиян?

Помните ли крилото с олисяло теме и леко криви крака Хосеба Ечеберия?

Този тип - класически баски персонаж, който стискаше здраво зъби, не се предаваше на терена и правеше извън него неща, без да се пъчи с тях, днес е абсолютен мит в Билбао. А е юноша на врага Реал Сосиедад.

Ечеберия обаче игра 15 години за Атлетик Билбао, като предложи на клуба, когато договорът му изтече през 2009-а, да остане още 12 месеца, без да получава нито евро заплата.

Това бе отплатата му за това, че Билбао повярва в него и го направи капитан.

Същият този Хосеба направи бенефис, в който вместо съперник, на терена срещу Атлетик излязоха 200 деца от града, които тренират футбол. Парите, а те не бяха малко при препълнетите трибуни, отидоха изцяло за благотворителни каузи.

Защо ви връщаме към Ечеберия и неговата баска романтична история ли?

Напоследък все гледаме наоколо с трескави очи за примери, за някой, който да ни покаже как може да се живее нормално, да се правят добри и човешки неща. Без да се прави капитал от това или да се търси евтина популярност.

Липсват човеци, чуваме все по-често. И като кажем така, започваме да се оглеждаме надлъж и нашир за такива, далече, далече...

Във времената на свръхинформационния водопад, а и в родната обстановка на фалшиви звезди, които всъщност не са асове в нито едно поприще, но просто са... популярни... имаме един такъв пример.

И не е нужно да гледаме много далеч, за да го видим.

Стилиян Петров всеки ден прави човешки неща и добрини. Той просто научи урока на живота и не пропуска да го предава на останалите, което е най-трудното умение на света.

"Щях да играя за Вила без пари, просто исках да завърша на терена, като футболист - каза Петров за неосъществената мечта да подпише пак с Вила след близо 4 години извън терена заради ужасната диагноза с левкемия. - Но не се сърдя, просто съм разочарован."

Ето тези думи ни пратиха към спомена за баска Ечеберия. И той игра без заплата, просто за да види светът, че знае що е уважение. Това изказване на бившия капитан на националния говори ясно за мисленето му, за ясния му поглед към света и това, което иска да прави в него.

Стилиян ходи при тежко болни деца, а и възрастни, фондацията му не спира да организира благотворителни турнири, вечери, сбирки и прояви, а Петров сякаш има поне двама близнаци - навсякъде е.

На сайта на неговата фондация The Stiliyan Petrov Foundation (SPF) челно място заема посланието му, че той е видял болестта и е разбрал как променя тя живота на хората. И затова иска да помага.

Стилиян помага с дела, с контактите си, с влиянието си, с опита си... Мнозина на неговото място биха заживели спокоен живот някъде далеч от шума на ежедневието, ако се преборят с такъв ужасен кошмар, какъвто е левкемията. Просто биха дишали и се радвали, че живеят.

Петров не се задоволява с това, а помага на тези, които имат нужда от него. И нещо повече - не спира да се стреми да подобри и себе си, в момента например - физически, като свали над 30 килограма в опита си да докаже немислимото и да се върне на терена след терапията, отсъствието, болестта, всичко... 

Той е пример ежедневно.  Не е лесно да бъде видян, защото е затрупан някъде между стотиците заглавия за знайни и незнайни "звезди" в публичното пространство, измислени и изгряли с медийното съучастие.

Е, всеки си избира кой да му е пример и повод за възхищение. Гледаш Стилиян - виждаш човек, нормален, земен и готов да помогне. Преподаващ уроците на ежедневието, на отношенията и на това как мотивацията да не се задоволяваш с това, че те има, е ключова.

Достатъчно такива примери има около нас. Но често не ги забелязваме дори, защото нямаме очи за нормалното и естественото. Те са увредени от измисленото и измамно лъскаво, а иначе с нулева стойност.

И все пак, да не бъдем толкова черногледи.

Надяваме се, че не са малко тези, които виждат Стилиян. И това ги вдъхновява.