Йорданеску: ЦСКА не е бил шампион от 8 години. Искам да променя това

Едуард Йорданеску е треньор на ЦСКА от малко повече от месец. Попадна в клуба в период, в който около ЦСКА не е спокойно и нищо не става по лесния начин.

Румънският наставник се съгласи да говори за Sportinglife.bg, като началото не е за настоящата ситуация, а за най-славната нощ на семейството преди 30 години в Севиля на финала за Купата на европейските шампиони. Тогава Стяуа с татко му в състава побеждава с дузпи Барселона на финала за Купата на европейските шампиони.

- 7 май 1986-а... Севиля. Какво ви говори?

- Фантастична вечер. Невероятен спомен за мен, дори като малко момче, а бях почти на 8 години тогава. Помня много неща обаче, защото това бе специален момент. За мен и семейството ми, както и за много хора в Румъния това бе вечер, която никога няма да забравим. Хубавите неща не се забравят.

Това е Едуард Йорданеску

Румънецът Едуард Йорданеску е едва на 38 години.

Баща му Ангел Йорданеску е европейски шампион със Стяуа в знаменития финал от 1986-а срещу Барселона, спечелен с дузпи.

Едуард игра в колоса от Букурещ, след това и в други тимове в родината и в Гърция, но рано прекъсна кариерата си. На 31 години тръгна в треньорската, а от 4 сезона е вече и наставник, след чиракуване като асистент.

Изкарал е периоди на обучение в Челси, Интер, водещи клубове от Германия и Европа. В Румъния говорят за него като за подготвен млад специалист, който трупа опит.

С Пандури стори чудо, вкара отбора в тройката на класирането и го прати в Лига Европа, но финансова криза отпрати от клуба. И в края на август, когато ЦСКА изненадващо освободи Христо Янев, се появи в София, представен лично от легендата Христо Стоичков.

Резултатите му до момента са три победи (2:0 срещу Локомотив-ГО, 1:0 над Черно море и 4:0 над Берое), загуба от Дунав с 0:2 и отпадане от турнира за купата срещу втородивизионния Локомотив (Сф) с 1:2.

- Бяхте ли на мача?

- Не, бях твърде малък, но по-голямата част от семейството ми бе там. Онези години бяха и трудни за румънците да пътуват извън страната... Гледахме мача по телевизията у дома. През нощта след победата отборът пътува за Букурещ и рано сутринта имаше страхотно посрещане, церемония, много хора... Помня и досега гледката с море от хора пред летището и в него.
Доста време ни отне да разберем, да оценим колко голяма е тази победа.

- Баща ви Ангел Йорданеску имаше основна роля.

- Двойна роля. Много интересно беше - той бе помощник-треньор на Стяуа, но едновременно с това още не се бе отказал и като футболист (б.а. - тогава е на 36 години). Влезе в игра като резерва за последните минути от редовното време и продълженията.

Баща ми тогава не тренираше редовно и не бе влизал в игра от дълго време, но влезе - въпреки, че не бе на сто процента готов за мача. И неговото влизане имаше ефект не само игрово, но и като морал за отбора. Стяуа вече бе уморен, не владееше топката, нямаше инициативата. Той помогна за това, но ролята му бе и на лидер на терена. Опитът му помогна, както и манталитетът и влиянието му върху останалите в тима.

- Вие сте твърде млад, но вече започвате работа в трети клуб като главен треньор. Какво се иска, за да направите крачката от играч към наставник?

- Първото условие е да имаш страст за играта, за футбола. Ако не влагаш страст в това, няма да успееш. Професията на треньора е изключително трудна като време, което ти отнема и е необходима пълна отдаденост. Това не са празни приказки.

Понякога забравяш датата, деня, толкова работа имаш. Внимаваш за детайлите. Аз вярвам, че те са решителни и правят разликата в мачовете. За това трябва упорство, увереност и отдаденост. Страст. Иначе няма да направиш нищо позитивно в професията.

- Как започна вашето пътешествие в тази работа?

- Още като играч аз имах голяма страст към играта, но един трагичен инцидент прекрати кариерата ми на футболист още, когато бях на 27 години (б.а. - не желае да говори за това). И започнах интензивно да се подготвям за треньорството. Нямах 31 години, когато станах помощник в Стяуа, там изкарах страхотни години. Два пъти стигнахме до групите на Лига Европа, а веднъж дори ги минахме.

После отидох в друг клуб в Румъния, където играхме плейофи за влизане в Шампионската лига - Васлуй. След това бавно и постепенно започнах сам. И ето ме тук.

- Какво влияние имаше баща ви и кой е треньорът-еталон за вас?

- Баща ми имаше огромна роля изобщо за това да съм във футбола. Още от дете помня, че у дома се говореше само за това. В началото слушах, постепенно започнах и да се включвам в разговорите. Събуждах се с футбол, лягах с футбол. Това е в кръвта ми.

Румънците обичат футбола страшно много и на всеки ъгъл срещаш хора, които те спират и искат да си говориш с тях за играта.

Това е пътят, който избрах. А когато вече се насочих към треньорството, вложих страшно много време в подготовката си. Пътувах много за специални курсове в чужбина, за стажове в големи клубове из цяла Европа. Това не просто изискваше време, но и ми струваше доста пари, защото сам плащах за всичко, ходих в Италия, Англия, Германия... Време и пари, но знам, че ги инвестирах в образованието си, в бъдещето си...