Гениалният футболен демократ доктор Сократес

"Демокрацията проработи в нашия отбор. Защо да не работи и извън света на футбола? Ако президентските избори не бъдат с директно гласуване, аз ще напусна Бразилия и ще играя някъде навън, например в Италия."

Представете си един национален идол - божество на футбола, да каже това пред 2 милиона човека на митинг.

Случи се на 16 април 1984-а в Сао Пауло, където шествието преминава през града и завършва с демонстрация в долината Анангабау. От трибуната говорят лидерите на опозиционното движение, което иска сваляне на режима на президента Фигередо.

В този момент Бразилия вече 20 години е под похлупака на диктаторско управление, наложено след военен преврат през 1964-а и контролиращо изцяло икономиката и хората.

От трибуната говори Бразилейро Сампайо де Соуса Виейра де Оливейра. Брадясал и с вдигната ръка, свита в юмрук. Фигурата и излъчването му са достатъчни двумилионната тълпа на най-голямата политическа демонстрация, виждана и преди, а и след този ден в Бразилия, да не издава гък.

Това е Сократес. Футболното божество на страната.

Брадатият тип, който прилича малко на Че Гевара в този момент, не се шегува. Той нарежда думите като революционер. Използва изрази като "брутално потъпкване на правата на хората", "цензура" и "репресии".

Сократес, кръстен на древногръцкия мъдрец и философ Сократ (името му в оригинал, а и възприето изцяло в португалския език е Сократес - или дори Сократис), е сърцето на движението.

Демонстрацията остава в историята като "Директно - да!", защото това е основното искане на морето от хора - директни избори, а не в системата на електорално капсулиране, в което вот дават определени люде от елита - около 5 процента от населението.

Два месеца по-късно избори още няма и Сократес, който е посрещан в цяла Бразилия като месия, съблича екипа на Коринтианс и преминава във Фиорентина.

Прави го само, защото се е заклел пред хората и иска да разбунтува кръвта и умовете им още повече.

През ноември същата година страната се явява на избори - масови и директни, като опозицията печели убедително и режимът пада.

През 1985-а Сократес се връща у дома след само един сезон и отива в Рио, където застава редом до друг идол на бразилците - Зико.

Това вече е гениалност в повече за естетите, твърде красиво, за да е истина. Те двамата бяха златистата магия на отбора от 1982-ра, когато Бразилия трябваше да стане световен шампион, за да има справедливост във футбола...

Но това е дълга история. Да я започнем от начало.

Роден е в Белем до Пара през 1954-а и през 60-те и началото на 70-те расте в условията на най-тежките репресии на военната хунта, взела власта в страната.

Бунтове има, но са потушавани жестоко. Сократес е изключително будно и интелигентно хлапе, уличното образование е само началото. Защото след преместването на семейството в Рибейрао Прето, предградие на Сао Пауло, баща му Раймундо изкарва достатъчно пари, за да прати него и брат му в най-доброто училище в района.

Таткото е интелигентен човек, чете много и си е изградил в дома им библиотека, пълна с трудове на философи и големи фигури от политиката и историята. Унищожава я със сълзи на очи през март 1964-а, когато хунтата взима властта и започва гонения на будните и начетени хора, които са заплаха.

"Видях татко да къса и пали книгите, които толкова обичаше - разказа през 90-те години Сократес. - Никога не забравих тази гледка. Разбрах, че започват лоши времена за Бразилия." Тогава е на 10 години.

На 17 заиграва в Ботафого де Сао Пауло, най-близкият професионален клуб до родното място. За четири години там прави такова впечатление, че Коринтианс, един от трите големи отбора на Щата, го привлича.

Играе като полузащитник, който няма еквивалент в днешния футбол на тактика, строго определени позиции и задължения и схеми, рисувани дигитално върху компютърните монитори.

Сократес е гений. Не можеш да му кажеш къде да играе и какво да прави. С дългите си крака, фигура на волейболист и уменията му да дриблира и пуска хитър пас, номер 8 на Коринтианс се превръща в култова фигура за торсидата на отбора.

Представете си един 192-сантиметров дългуч, който сякаш се клати на краката си в стил "Карлтън Палмър", но има техниката и завършващия удар на най-добрите в света. От средата на игрището успява да вкара 172 гола в 297 мача за Коринтианс - феноменален актив, а асистенциите му, за съжаление, не са влезли в някаква официална статистика.

През 1979-а мечтата му е изпълнена - повикан е в националния, за да облече свещената златисто-зелена фланелка на Бразилия. Там гениите не са изключения, а част от правилото. И до него има един, с когото веднага стават особено близки, характерите им също са сходни.

В Бразилия в онези години казват така. Над страната има две слънца - Зико от Фламенго грее над Рио, над "кариокас", а Сократес от Коринтианс - над Сао Пауло, над "паулистас". Разделението на двата щата е явно във всичко, но звездите се сближават страшно бързо в националния.