10 месеца, в които светът научи кой е Гари Линекер

През лятото на 1986-а много деца излизаха да поритат с приятели, слагайки превръзки на лявата си китка. Не че им беше нужна. Просто бе модерно - с такава играеше Гари Линекер на световното.

Онзи Мондиал имаше един безспорен крал - Диего Марадона. И, ако за неговата слава и блясък знаехме и преди световното, то изгревът на звездата от Англия бе голяма изненада за тези, които не следяха отблизо първенството на Острова.

Но това не е началото на историята, а нейната вулканична кулминация. Или по-скоро - стартът на една звездна траектория, продължила чак до първите години на следващото десетилетие.

Година по-рано, през лятото на 1985-а, светът скучаеше без световно или европейско и си почиваше за старта на новия сезон.

Тоест - не съвсем... "Хейзел" бе темата, като ужасът от Бюксел с трагедията и ефектът върху английската игра бяха огромни.

У нас по това време вървеше дискусия за недъзите на футбола, за пресечните точки между играта и морала, след като ЦСКА и Левски бяха преименувани и "разжалвани" след скандалния финал от юни същата година.

Лестър продаде за 800 000 лири нападателя си Гари Линекер на Евертън, който пък бе шампион на страната. Голям отбор, воден от Хауърд Кендъл, с Греъм Шарп и Анди Грей на върха на атаката, който привличаше един добър играч на 24 години, но все пак - досега носил екипа на среден отбор (в най-добрия случай).

"Видях колата на Хауърд да паркира пред дома ми и нещо ми подсказа, че нещата не вървят добре - разказва Грей. - Той ми се усмихна и каза: Анди, свършихме добра работа заедно, но времената се променят..." Казах си: "Ооо, не, току-що се нанесох в нова къща..."

Грей е продаден на Астън Вила. Кендъл е безпощаден в стремежа си да подсили отбора. Анди е много добър във въздуха, но Линекер е едно ниво нагоре - поне във вижданията на мениджъра.

Феновете на Евертън са бесни от продажбата на Анди, който е вкарал в победния финал за КНК съвсем скоро преди трансфера, както и в този за Купата на ФА година по-рано. Основен играч, сърцат, а и много резултатен. Някои от запалянковците дори пишат петиция - не искат Грей да бъде продаван. Но Кендъл не се спира пред нищо, щом смята, че е за доброто на отбора.

В предишния си сезон с Лестър, Гари е вкарал 29 пъти във всички турнири. Въпреки че стартът, по неговите собствени думи, не е много убедителен.

"Аз предпочитах да стана играч по крикет, ако трябва да съм откровен - смее се днес Линекер. - Не бях особено добър в училище, нито пък на игрището. Не бях някакъв суперталант, като Оуен, Руни или Меси днес. Не показах някакви велики неща от първия си ден на терена. Не бях и много уверен в себе си, когато дебютирах в Лестър през 1978-а."

Гари не вкарва в първите си седем мача, но накрая първият гол идва. На калната нива "Медоу Лейн" при гостуването на Нотс Каунти в старата Втора дивизия, Линекер носи победата с 1:0 след центриране на Мик Дъфи. 24 април 1979-а е паметната дата. Гол №1 в професионалния футбол за 18-годишното момче.

Трансферът в Евертън, и то на мястото на любимеца на "Гудисън" - Грей, променя всичко. Това са шампионите, все пак!

Съдбата отреди днес Линекер и човекът, когото замени навремето, да са тв водещи с голяма известност в Англия. Тогава обаче единият е доказан голмайстор, а другият - също голаджия, но на какво точно ниво и с какъв потенциал... Кой знае?

ОК - той бе вкарал 106 гола за 7 години в Лестър, но повечето от тях бяха във Втора дивизия...

Дебютът в синьо е на "Уембли", а съперникът - Манчестър Юнайтед за "Чарити Шийлд". Дяволите са спечелили Купата на ФА и това е откриващият двубой за сезона, сблъсък за суперкупата.

Евертън бие с 2:0, а Линекер е титуляр, но не е убедителен. Феновете изобщо не са сигурни защо Хауърд е решил да похарчи немалка сума за момчето от Лестър.

"Изпитвах съмнения в себе си - спомня си Гари. - Отборът бе здраво споен, заедно от години. Аз бях нов, а и се чакаше да вкарвам. Греъм Шарп, Ейдриън Хийт - това бяха топ нападатели, нямаше да остана дълго титуляр, ако не почнех бързо да бележа."

Стартът в първенството е отчайващ. Лестър навън. Мястото, откъдето Гари идва. 3:1 за домакините, а Линекер е незабележим.

Следват две домакинства, а "Гудисън" все така е леко притеснен за формата на новото момче, което не вкарва. Хийт и Шарп бележат във вратите на Уест Бромич и Ковънтри пред домакинска публика, преди на 26 август 1985-а Евертън да иде на терена на Тотнъм с Оси Ардилес, който е сочен като конкурент за титлата.

До 75-ата минута нещата са спокойни - 0:0, което не би било толкова лош резултат за гостите, особено в ранния стадий на сезона.

Тогава Линекер вкарва. Победата с 1:0 слага начало на серия, която праща Евертън на върха в класирането още през октомври и го оставя там до края на март.

Попадението на "Уайт Харт Лейн" го приближава до сърцата на феновете.

Пет дни по-късно Гари нанизва хеттрик в мрежата на Бирмингам пред очите на "Гудисън", където вече усещат, че момчето от Лестър си заслужава парите. До Нова година нападателят е с впечатляващите 20 гола, а отборът му върви като Ролс ройс към нова титла.

Единственото разочарование идва в домакинското 2:3 от Ливърпул, но Линекер бележи и там.