Шампионска ли е Шампионската лига по волейбол?

Най-добрите волейболни отбори при мъжете в Европа предстои да изиграят във вторник последните срещи от груповата фаза на Шампионската лига. Ситуацията в повечето от седемте групи вече е ясна, предстои чрез жребий да бъдат определени само съперниците за стартиращите на 10 февруари плейофи.

И тази година родният представител в престижната надпревара бе Марек Юнион Ивкони.

Шампионите обаче участват с уайлд кард, а не по право след като преди години европейската волейболна федерация въведе специална ранглиста, която да разпределя квотите на страните за европейските клубни турнири.

Заради честата практика на наши отбори в миналото да отказват участие в Европа, а и заради липсата на сериозни постижения от създаването на Шампионската лига, България бе едва около 20-а позиция при създаването на ранглистата и на практика нямаше право на свой представител в най-престижния турнир.

В последствие, благодарение на тогавашния си спонсор GM Кепитъл, ЦСКА се пребори за правото наш тим да участва с уайлд кард.

Големият въпрос е дали от подобно участие и подобен формат на турнира има някаква полза.

Изводите за тзгодишното участие на Марек, например, тепърва ще бъдат правени, резултатите обаче са категорични – от пет изиграни до тук срещи българите имат едва една победа и четири загуби. Тимът е на последно място в класирането на своята група и е загубил 14 от изиграните 20 гейма в срещите си.

В подобна ситуация обаче са още няколко тима в надпреварата – швейцарския Лугано, австрийския Тирол, бившия гранд Пари Волей и оше, и още.

Изненадите в турнира са твърде малко – като загубата на руския Локомотив (Новосибирск) с 0:3 от испанския Кай Теруел в групата на Марек или поражението на Белогорие (Белгород) с 1:3 от Фенербахче. Повечето двубои са с предварително ясен изход, което кара част от европейските грандове да се появяват с вторите си състави. Нещо повече в тези срещи тимовете дават шанс на играчи, които или отдавна не са били на полето заради контузии, или на млади състезатели, които тепърва биха могли да се налагат. Имена, които не говорят на никого нищо, освен на хората в съответния клуб. В такива мачове тимовете не рядко не са ръководени и от своите старши треньори или помошниците, а просто от хора от щаба.

Подобни действия за тези отбори са напълно разбираеми – техният календар е достатъчно натоварен и те се опитват да използват всяка възможност за почивка на играчите.

Подобни двубои за тях нямат смисъл, те са по-важни за техните съперници и феновете им, които се надяват да видят наживо част от европейските и световни звезди на този спорт.

Успехи като този на Фенербахче са по-важни за турския тим и неговите спонсори, отколкото за тима, който вече си е осигурил участие в следващата фаза. Така шефовете на тима биха могли да мотивират желанието си за финансиране и за следващия сезон.

Ако целта на европейската федерация е така да помага на отборите с по-скромни възможности, тогава разширяването на Шампионската лига и включването в нея на отбори с по-нисък коефицент, е обяснимо.

Но като цяло от това не печели никой. Зрителите постепенно оредяват, защото, кой иска да гледа отборът му непрекъснато да губи?

Дори когато от другата страна на мрежата са супер звезди...

Затова може би е време ръководителите на европейския волейбол да помислят за нов регламент. И по-малко отбори. За да остане интригата жива и турнирът престижен.