Къде изчезна деветката на Левски?

Гара Дембеле се пребори за една висока топка, сгази падналия защитник, излезе с огромната си крачка сам срещу вратаря и вкара – 1:0 за Левски срещу ЦСКА в първия кръг на първенството.

Годината е 2010-а, дебютиращият в първенството играч от Мали веднага се превръща в култов герой за сектор „Б”. А и скоро показва, че това не е само фойерверк (макар и това да беше, левскарите вече го обичаха). Оказва се, че Левски е намерил деветка.

Е, както времето показа, Гара не бе идеален. Алкохол, купони, скандали и арести – както и солиден трансфер в Германия, бързо приключиха престоя му в Левски. Но беше деветка в истинския смисъл на думата.

Левски през годините отъждествява този номер на фланелката с централен нападател, който вкарва, лидер е, влачи напред целия отбор. Деветка на Левски е парола в българския футбол още от дните, в които екипът е паснал на плещите на Георги Аспарухов. Да, ясно е, че летвата е вдигната високо от Гунди, но и след него „сините” деветки не са се посрамвали.

Деветките през новия век

Георги Иванов има 135 гола за клуба в четирите периода, в които носи синята фланелка. От тях 105 са в първенството, но има и паметни попадения в евротурнирите, а и в надпреварата за Купата на България.

Георги Чиликов вкара 55 гола за Левски само в „А” група, което е никак нелош показател. Но всъщност никога не се превърна в лидер, което се чака от човека в синьо с номер 9. Показателно е, че за последно деветката на националния отбор е бил играч на Левски през 2002-ра година, когато именно Чиликов водеше атаката срещу Андора.

Валери Домовчийски (в два периода) записа общо 60 гола в 126 мача за Левски, като продължавада го прави и в момента. Но не е деветка, въпреки че от него се чака да води атаката.

Жеан Карлош и Екундайо Джаейоба водиха атаката в един от най-слабите сезони на Левски за века – 2007-2008 г- Вкараха общо 7 гола.

Георги Христов вкара 16 гола за два сезона в синьо и бе хулен, че не става за деветка на Левски. Вкара обаче шампионски гол срещу ЦСКА, което му отваря място поне в музея на клуба. Но не и при най-големите централни нападатели в синьо.

Гара Дембеле наниза 37 гола в 39 мача за един умопрачителен сезон в синьо и кара левскарите да сънуват купи и трофеи и досега. Факт е, че той всъщност не спечели нито един такъв, но как играеше! Нижеше хеттрик след хеттрик, мачкаше съперниците и очевидно Левски нямаше как да го задържи. Истински №9!

Базил де Карвальо вкара 20 гола в два сезона и половина, но определено не бе търсеният човек. Склонен към скриване в големи мачове.

Жоао Силва – 12 гола за 30 мача, като записа и важно победно попадение в последната минута във вечното дерби. След което опропасти каквото можа на финала за купата и в последния, шампионски мач срещу Славия, когато Левски изпусна титлата.

Шюрд Арш – след 8 гола за един сезон бе охулен и натирен, а и досега вкарва доста регулярно, където и да играе (основно в Китай).

Цветан Генков и Димитър Макриев. Левски се оказа с две деветки миналия сезон, за да... не може от тях да сглоби и една. Двамата вкараха по 7 гола, рядко играейки заедно (съвсем обяснимо) и тихо-тихо напуснаха „Герена”.

По схемата „всеки сезон - нов нападател” през лятото Пепе Мурсия доведе двама испанци – Антонио Аниете и Мигел Бедоя. Не са деветки, но са много подвижни и играят с фантазия.

С чиста деветка, която вкарва, може и да се получи. Двамата имат по 4 гола, а Домовчийски е с пет за сезона в първенството.

Панов (с условност, не е точно №9), Киро Миланов, Мишо Вълчев, Наско Сираков и Гонзо - деветки, на които като им видиш осанката в наказателното поле, знаеш – тук ще има голове и съперникът ще се чуди как да спира този здравеняк.

След Георги Иванов беше Чиликов. Нелош като физика, нелош и като статистика. Но не се превърна в Деветката на Левски. Така, както не успяха да го направят в началото на 90-те хората, които клубът водеше, за да заменят Сираков – Преслав Гетов, Димитър Трендафилов...Не стана.

Просто не им пасна синята фланелка с този енигматичен номер.

Има и аргументи за това доколко в схемите на игра в наши дни има място за чиста деветка. Куп специалисти се упражняват с термини като „фалшива деветка”, „скрит централен нападател” и „равноправни партньори в атака”. Истината е, че системата на игра наистина е важна. Но левскарите, сантиментално донякъде, искат да видят кой е лидерът, високият и изправен човек в нападението, който сякаш е острието на синьото копие.

Станимир Стоилов постигна европейски успехи, вкара тима и в Шампионската лига, без деветка. Гонзо бе резерва, а в атака играеха пъргавите Емил Ангелов, Валери Домовчийски и Седрик Бардон. Без типичен таран. Но това не значи, че трябва да е правило и формула за успех.

След Гонзо и Чиликов видяхме куп експерименти, от чужбина и от родни тимове. Имаше нелоши играчи като Шюрд Арш и Жоао Силва, които доказаха след раздялата си с Левски, че имат качества – Силва сега е в Палермо. Той дори също вкара победен гол на ЦСКА, и то в последната минута. Но и това не го постави в синия фолклор, защото в същата пролет негови пропуски лишиха Левски и от купата, и от титлата (донякъде, разбира се – вината като цяло е отборна).

Валери Божинов също тръгна с амбиция да е новата синя деветка, но разликата между него и споменатите 4-5 символни имена е като от Ню Йорк до Ново неделино.

Сега в Левски няма деветка, но се чака цяла зима. Поляк, унгарец, сенегалец... спекулации колкото щеш. В тима има трима футболисти, които се въртят на върха на атаката в различни конфигурации – Антонио Аниете и Мигел Бедоя са доста подвижни и пъргави, с въображение. Валери Домовчийски пък има нюх за гол, нестардартен е, но... така и не набра самочувствие и нахалност, за да е истински син №9.

Показателно е, че нито един от тях няма повече от 5 шампионатни гола в 19 изминали кръга от „А” група. Не, Левски няма деветка. А има нужда от нея. Треньорът Стойчо Стоев обичаше да играе с Роман Безяк на върха на атаката на Лудогорец. Да тормози съперника, да дава присъствие и да освобождава пространства. И да вкарва голове! Словенецът имаше най-продуктивния си период именно при Стоев, а след това се опитваха да го правят „фалшив”, „скрит” и т.н.

И така – чакането продължава. Левски има нужда от номер 9. В този момент вече и не само като сантимент, а и заради липсата на голове и осанка в атака.