Балъков: Катастрофа ще е Щутгарт да не играе в Бундеслигата

Винаги ще нося печата на отпаднал треньор, казва героят от Пеневата чета

Sportinglife
Sportinglife 11:30 ч., 07 Март 2015
0
367
Getty Images

Красимир Балъков е футболист №1 за всички времена на Щутгарт. С неговия гол през 2001 година срещу Шалке отборът се спаси от изпадане от Бундеслигата в последния кръг.

Германското списание "11 freunde" потърси Балъков за съвет в борбата на Щутгарт за оцеляване този сезон. Ето какво каза героят от Пеневата чета.

- През 2001 година вкарахте в 90-ата минута победен гол за Щутгарт срещу Шалке и спасихте отбора от изпадане. Какво ви мина през главата?

- В такива мигове човек не мисли дълго. Само чувства. Падна ми камък от раменете. Това беше едно чисто чувство на радост. Все едно за първи път да видиш лицето на новороденото си дете. Това бе един от най-емоционалните голове в кариерата ми.

- Импулсът ли е ключът към спасението?

- Тогава почувствах, че е дошъл моментът, в който трябва да вложа цялата си останала сила. Ще излъжа, ако ви кажа, че съм искал да улуча точно този ъгъл. Топката трябваше да влезе във вратата, без значение как. Желанието ми да победим бе огромно. Психиката е най-важният фактор в битката за оцеляване.

- Какво ви каза треньорът Феликс Магат преди мача?

- Преди такъв двубой не е нужно много да се говори. Но този мач не може да се сравнява с двубоя Щутгарт – Херта (0:0) сега. Тогава имахме един последен шанс. Сега пред Щутгарт има още двубои.

- Няколко кръга преди онзи паметен мач Магат ви бе казал да не тичате и да не се борите толкова много.

- Имаше предвид да разпределям силите си. Да правя, това което мога най-добре – да давам пасове и да дриблирам. Съветът му бе ценен за мен. Наистина станах по-ефикасен след това

- Как така Щутгарт влезе в битката за спасение през 2001 година?

- Имахме много силен отбор. С него три сезона по-късно се класирахме за Шампионската лига. Бих сравнил нашата ситуация тогава с тази на Борусия (Дортмунд) от този сезон. До последно всичко вървеше негативно за нас.

Бундеслигата е най-силното първенство в света и един топ отбор може изведнъж да се окаже в битката за спасение. Сега се случва същото с Щутгарт.

Това не е психологически срив. Трета поредна година отборът се бори да не изпадне. Ръководството трябва да преосмисли на какво се дължи. На горните етажи е нужна някаква промяна. Не искам да гледам Щутгарт във втора лига. Това ще е катастрофа.

- Как отборът от 2001 година се превърна от борещ се за спасение във вицешампион?

- След мача с Шалке Феликс Магат каза в съблекалнята: „Следващия сезон ще играем в Шамипонската лига!” Всички се усмихнахме. Сега съм треньор и разбирам, какво е имал предвид. Искал е да ни каже, че имаме огромен потенциал.

- Щутгарт сега е най-слабият домакин в Бундеслигата. В предишните 10 сезона най-слабият домакин задължително изпада. През 2001-а вие бяхте на седмо място при такова класиране. До колко важни са домакинствата?

- Домакинските мачове са много трудни, изисква се засължително да печелиш точки. На чужд терен е доста по-лесно. Ако взимаш точки у дома, оставаш на тресето. Преди мача с Шалке ние победихме Енерги. Ако не бяхме взели точките срещу тима от Котбус, нямаше да имаме шансове да се спасим и с победа над Шалке.

- Като треньор изпаднахте с швейцарнския Санкт Гален през 2008 година. Защо не успяхте?

- Водещите играчи в отбора имаха клаузи в договорите, че могат да напуснат без трансферни суми, ако изпаднем. Те бяха подписвани преди моето идване. Това ни струваше спасението.

- Защото играчите нямаха достатъчно сърце да искат да останат ли?

- Съвсем скоро след отпадането ни трима от моите футболисти вече имаха нови отбори. Дали са ги подписали преди или след последния ни мач?

- От какво се нуждае един треньор в битката за оставане?

- Трябва да залага на футболистите, които са готови. Винаги съм бил оптимист. Играта е загубена, ако футболистите видят, че треньорът им не вярва. Но искам да допълня, че не съм пример, защото съм изпаднал.

- Как се чувствахте тогава?

- Точно обратното на чувството след гола ми през 2001 година срещу Шалке. Чувствах се, все едно някой е умрял. Времето след мача е ужасно тежко. Завинаги си белязан с печата на отпаднал треньор.

Източник: 11 freunde

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията