Чистилище или гробница за Левски
Клубът ще опита да извлече позитиви от провала, но няма да е лесно
Левски се събуди там, където очакваше примирено да бъде в последните десетина дни – втора половина на „А” група, редом с изпадащите и тези, които ще изкарат пролетта в безсмислени мачове.
Тимът вече не може да завърши по-нагоре от седмо място, дори да събере повече точки от шестия и петия, примерно. Миналата година се случи – в тази ситуация бе Берое, останал осми и първи във втората седмица.
Но кого ще го стопли точковият актив?
Левски не е завършвал първенство на седмо място от далечната 1938 г.
Процесът е логичен и неговото катализиране в и без това вървящия надолу клуб след 2007-а се случи от идването на Иво Тонев в управата.
Какъв гранд е Левски в момента?
След 22 кръга на редовния сезон, Левски трудно може да се бие в гърдите, че е гранд. И да има претенции, че не е в играта за челните места.
22 мача, 10 победи, 4 равенства и 8 загуби. Това е статистика точно на средняк и, при този формат на първенството, това означава – на линията си да си отдолу или отгоре на средата. Ако си отдолу, оставаш във втората шестица.
Левски е победил Лудогорец, Берое, по два пъти Ботев и Локо (Сф) от първата шестица. Има и реми с Литекс у дома, което му сумира 19 точки от 36 възможни.
Това не е чак толкова лош актив, дори е по-голям от този, който Левски събра от мачовете си срещу тимовете, останали в долната половина! Но точките не стигнаха.
Головата разлика от 36:25 също не е като на гранд, защото ако се извадят двете победи с 4:1 и 8:0 над дънната риба Хасково, реално балансът е 0.
Случайно или не, оттогава насам Левски е раздиран от противоречия, за първи път е в призната финансова криза на ръба на фалит, случиха се небивали неща като събличане на треньор, оставки и обругаване на заслужили ръководители и легенди, както и пропускане на евротурнирите.
През 2013-а Левски, вече с Тонев на практика начело, изпусна дори титлата, но стигна близо до нея благодарение на серия намеси на външни фактори (съдийски) – нещо признато дори от Наско Сираков по-късно.
Следващият сезон бе трагичен, Левски остана извън евротурнирите навръх 100-годишнината си. А този... Вече извън класациите.
Но да гледаш назад в живота е поучително, но рядко градивно.
Какво предстои за Левски? Това вълнува половин България.
„Сините” ще играят по два пъти с Хасково, Марек, Черно море, Славия и Локо (Пд), което си е селекция от негледаеми мачове.
Двубоите с Черно море ще са интересни, защото този отбор е вероятно другият през сезона, който може да претендира, че е заслужил да е в горната половина на таблицата.
Срещите със Славия носят романтика и носталгия на най-старото съперничество, но... отдавна не са точно дербита.
В тези мачове трибуните ще пустеят и ето първият удар, който Левски получи – новата стратегия с оскъпяване на билетите и опит да се съберат пари от това за спасителни разходи на клуба вече е провалена.
Мачът с Марек е показателен – счупен бе антирекорд за ниска посещаемост, а двубоят дори бе важен. Сега няма такива – всички тези 10 двубая са за това да се определи Левски седми ли ще е, или осми.
Та имаме намаляване на билетите – изглежда задължително.
Съответно – загуби от калкулираните и прогнозирани приходи до края на сезона от това перо.
Тв правата се разпределят и според мястото в класирането, та накрая на сезона Левски ще вземе поне с 200 000 лв по-малко от това, което щеше да получи, ако бе пети, четвърти или нагоре.
Идва и темата за разходното перо в бюджета, което е доста солидно със заплатите на новите чужденци в отбора.
Либан Абди, Емил Нину и Лукаш Гикиевич едва ли са подписали на по-малко от 9-10 хиляди евро, което прави привличането им скъп лукс, от който клубът няма нужда.
Все повече гласове се чуват за освобождаването им сега и веднага, дори със съответната договорка за плащане на заплати до края на сезона, да речем. Но дали те ще се съгласят?
В Левски трябва да се замислят за това как трите месеца смразяващо участие при изпадащите да бъде оползотворено.
Например – с налагане на млади играчи, които да бъдат проверени и готови за старта на следващия сезон. А при наличието на легионерите, които с тези заплати трябва да играят, това трудно ще стане.
Левски трябва да посегне към своите юноши – дължи им го поне в този така или иначе провален шампионатен сезон.
Какво повече имат да губят „сините”? Ако даде път на талантливи деца и успее да ги наложи, втората шестица може да се окаже чистилище, от което грандът има нужда.
Но може да е и гробница - не забравяйте, че едва оцеляващите тимове в долната част на класирането често използват двубоите за съмнителни изяви тип „Хасково на „Герена”, което може да вкара младите играчи в спиралата на мачове, от които те трябва да бъдат пазени.
За да не се превърне втората шестица в гробница за добрите намерения.
За евентуалната нова смяна, която трябва да бъде облечена в синьо остава единствената мотивация на Купата на България.
Там Левски е на полуфинал. При съперници Черно море и Локо (Пд) – сигурни засега, Левски може да се притеснява единствено от среща с четвъртия полуфиналист, който ще бъде излъчен в реванша на Лудогорец и Литекс (0:0 в първия мач в Ловеч).
Но трофеят изглежда реалистична цел.
Друг е въпросът, защо му е на Левски да играе в Европа в момента... И дали това му е приоритетна цел при убийствения нокаут, от който не може да се изправи вече втори сезон.
0 коментара