Симона Халеп – триумфът на нормалността

В тениса има неписано правило: феновете винаги подкрепят аутсайдерите. И правилото важи независимо от ореола, който има фаворитът в света на тениса. Получава се нещо като битка между Давид и Голиат. Всеки знае, че Голиат трябва да спечели, но се надява Давид да измисли нещо и да се противопостави на мощния си съперник.

Но изненадващо случаят не беше такъв на финала на силния турнир на WTA в Дубай. Поставената под №1 в основната схема и абсолютна фаворитка да спечели титлата, Халеп, се радваше на по-голяма подкрепа в сравнение на тази за 18-та в световната ранглиста Каролина Плишкова. Не че чехкинята нямаше своите шансове след силната седмица в Дубай, но процентът на тези, които допускаха изненада, се броеше на пръстите на ръцете.

Прогресът на Симона

Халеп е родена на 27 септември 1991 г. в Констанца. Започва да се съзтезава при професионалистките през 2008 г., като неминуемо от тогава бележи прогрес в ранглистата.

Тя посреща 2009-а като №352, 2010-а като №210, 2011-а като №81, 2012-а като №53, 2013-а като №47, 2014-а като №11 и 2015-а като №3.

До момента е спечелила 10 титли на ниво WTA, а тази от неделя в Дубай бе втората най-значима от турнир от категорията Premiere 5, след като през миналия сезон триумфира в Доха.

Благодарение на успеха си на "Dubai Duty Free Tennis Championships" от понеделник тя ще се върне на третата позиция в световната ранглиста, която отстъпи за една седмица на Петра Квитова.

Стройната руса красавица Плишкова се извисяваше с близо 20 см. над Халеп, но все пак румънката бе Голиат в този финал. И така е все по-често в мачовете й, но това не пречи почти винаги да има зрителите на своя страна. Противоречи на неписаното правило, но е факт. Вече е сигурно е, че светът на тениса обожава Симона.

През миналия сезон Халеп стигна до финала на Ролан Гарос и до полуфиналите на Уимбълдън, завършвайки годината като №3 в световната ранглиста. Любителите на играта така се прехласнаха по нея, че я избраха за Тенисистка на годината. Румънката успя да изпревари Серина Уилямс и Мария Шарапова...

В Дубай трибуните крещяха "Симона, Симона", дори когато нещата на корта изглеждаха изключително добре за световната №4. Моментът беше доста специален, а Симона вдигна втория си най-значим трофей в кариерата след 6:4, 7:6(4), преодолявайки изоставане от пробив във втората част. Не й беше лесно, но отговаряше на огъня с огън, на силата със сила, движеше се като газела на корта и извън него, а великолепният й тенис се материализира с трофей.

Победата в Дубай бе с цената на десетата WTA титла за Симона и втора за сезона след тази в Шънджън. А румънката все още е на 23... И в Дубай Халеп отпразнува победата с обичайното си спокойно и усмихнато лице. Отново се видя защо не е трудно човек да я хареса.

Някои се удивляват на нейното движение. Ударите напускат почти безпогрешно ракетата й, докато тя пристъпва към любимия си форхенд. Не крещи и не пищи след всяко съприкосновение с топката. Движението й е като по часовник - от сервиса или ретура до края на разиграването. Често Симона изглежда като перфектния механизъм - добра комбинация от сила и талант. Но това все още не обяснява защо румънката е толкова обичана.

Може да е от факта, че тя не изглежда точно като новия прототип на съвременния тенисистка. Тя не е висока, не е с широки рамене и големи мускули. Симона прилича на нормална жена - на такава, на която не бихте се учудили да срещнете в супермаркета на щандовете с плодове и зеленчуци. Всичко друго е, но не и сноб. Спокойна е и уравновесена.

Симпатична е дори когато трудно открива думите. Като онзи път в Париж, когато не можа да обясни на английски колко е щастлива, че е достигнала до финала на Ролан Гарос, но всички я разбраха. Английският й е далеч от този на повечето от колежките й, и дори когато намери думите, те някак не успяват да следват ритъма на мислите. Но продължава да е усмихната и ведра, наподобяваща дете в най-голямата сладкарница в родната й Констанца. Страхотен контраст на фона на Южени Бушар, която в подобни моменти прилича на фотомодел и след загубен финал говори за разочарованието, а не за радостта от достигането до него.

Симона не е типичната блондинка, не е особено красива и е далеч от модна икона. Но е едно нормално румънско момиче, намерило мястото си в големия свят. Талантлива жена, преследваща мечтите си. И сега вече е по-лесно да се разбере защо хората я обичат толкова много. Жените я харесват, защото могат да се идентифицират с нея. Мъжете я подкрепят, защото не е недостижима ледена красавица. Любителите на тениса я ценят, защото е супер класа и е удоволствие да се наблюдава.

Симона е триумфът на нормалността. Ако някой с уменията на Халеп може да бъде описан като нормален...