Неясно бъдеще за волейболистките

След близо месец размисъл през миналата седмица Управителния съвет на родната волейболна федерация най-после взе решение за съдбата на треньорите на националните отбори. Изненадващо за мнозина въпреки определено по-слабото представяне постът си запази този на мъжете – Пламен Константинов. Шефовете обаче решиха да се разделят със селекционера на волейболистките – руснакът Владимир Кузюткин.

Владимир Кузюткин

„Договорът ми с България бе само до края на световното първенство. Всички разговори за дългосрочен договор винаги са били в начална фаза. Още със започването им аз бях пределно ясен – ще работя само до края на Мондиал 2014”.

Tweeeet me!

Под негово ръководство тимът ни записа един от най-силните си сезони – завърши 11-и на световното първенство, класира се в по-горна група на престижния турнир „Гран при”, спечели престижния турнир „Елцин Къп” и спечели участие на Евро 2015.

„Работата ми трябва да я оценяват ръководството на федерацията и феновете. Но аз самият няма как да не бъда доволен от този сезон. Спечелихме три от четирите турнира, в които участвахме през този период. Освен това тимът записа сериозен скок в ранглистата на Международната федерация – от 36-и вече е 20-и. Това определено е един от най-добрите ми сезони като треньор, няма как да не го призная”, обясни Владимир Кузюткин пред медиите в родината си. 

„Не мога да кажа, че този сезон ми даде нещо от гледна точка  на опита. Аз съм в такава възраст когато не ми е нужно да придобивам допълнителен опит. Но безспорно изживях много прекрасни минути с този тим, спечелих ценни победи и трофеи. Да работя в България ми бе достатъчно комфортно и приятно. Но не желаех да се обвързвам с дългосрочен контракт, тъй като работата зад граница винаги ми е била тежка. Въпреки всичко България не е Русия”, допълни още бившият национален селекционер.

И ако в родината си Кузюткин звучи категорично, не толкова убедително стоят нещата у нас. Факт е, че той е поредният, който си тръгва от поста. За четири години той е петият, който прави това.  Преди него начело бяха Драган Нешич, Драгутин Балтич, Димо Тонев, Марчело Абонданца. Всеки от тях е работил на поста по по-малко от година, което няма как да доведе до кой знае какви резултати.

Липсата на категорично обяснение от страна на управителния съвет породи и слухове – че специалистът си тръгва, защото е в напреднала възраст, защото методите му на работа не се харесват нито на ръководство, нито на състезателки, което води до конфликти вътре в самия отбор.

След управителния съвет бе категорично заявено само едно – че ще се търси български треньор. И пак не стана ясно защо той не бе сложен на поста още след като стана ясно, че италианецът Марчело Абонданца няма да продължи работата си с България.

Дали новият избраник ще оцелее повече на поста? Предстои да разберем. Ако искаме обаче постиженията от тази година да се превърнат в тенденция и женският ни тим да излезе от сянката на мъжки, е добре той да получи повече време за работа. Защото национален отбор не се гради за месец-два-три.  Нужна е поне година търпение и съгласие, дори с трудните решения.