Тактическо харакири за Манчестър Сити срещу Ливърпул

Бившият халф на Ливърпул и национал на Англия Дани Мърфи анализира победата на „червените“ над шампиона Манчестър Сити в неделя.

Фернандиньо сам срещу Коутиньо и Лалана

Схемата 3-4-3, която използва Ливърпул, определено пасва отлично на Адам Лалана и Филипе Коутиньо, но постройката на Манчестър Сити в неделя допълнително допринесе за отличното представяне на двамата атакуващи халфове на домакините.

Лалана и Коутиньо заеха места от двете страни на Рахим Стърлинг в нападението на червените. И двамата се стремяха да се преместват навътре, когато Ливърпул владееше топката.

Сити излезе със схема 4-4-2, в която Фернандиньо беше единственият дефанзивен полузащитник. Бразилецът си даваше сметка, че Лалана и Коутиньо се промъкват зад гърба му, но нямаше как да покрие едновременно и двамата.

„Гардиън“: Коутиньо съкруши надеждите на Сити

Очакваше се играчите на Ливърпул да бъдат изморени след поражението в Лига Европа в четвъртък в Истанбул, но блестящият Филипе Коутиньо осигури нужната жизненост на „червените“ с представянето си срещу шампиона Манчестър Сити, отбеляза „Гардиън“.

„Коутиньо създаде зашеметяващото попадение на Джордан Хендерсън, а през втората част сам вкара не по-малко ефектен гол, с което подпечата втората деморализираща загуба с 1:2 за „Гражданите“ в рамките на 6 дни“, подчерта изданието.

„Въпреки шампионския си опит и допълнителната мотивация, породена от шанса да съкратят изоставането от Челси до 2 т., „небесносините“ не бяха в състояние да се противопоставят на енергичната игра и мощта на 22-годишния атакуващ халф на домакините.

Серхио Агуеро и Давид Силва в отделни моменти успяваха да събудят надеждите на Сити, но останалите футболисти на гостите страдаха от липса на идеи.

Липсата на нови попълнения от класата на Силва, Агуеро и Яя Туре (останал анонимен до момента, в който в края на мача се втурна в полето на Ливърпул), съчетано с регреса на Венсан Компани в центъра на защитата, прави задачата на Мануел Пелегрини да поддържа темпото на Челси почти невъзможна“, коментира „Гардиън“.

Това означаваше, че останалият свободен атакуващ халф на „червените“ получаваше топката в пространството между отбраната и полузащитата на гостите на т. нар. позиция на „десетката“.

Лалана и Коутиньо не само успяваха да се вклинят успешно между линиите на „Гражданите“, но и използваха отлично получената свобода.

Двамата имаха ключова роля за впечатляващото представяне на Ливърпул в нападение още преди бразилецът да забие победния гол с фантастичен диагонален удар.

Пресата на Ливърпул

В настоящата система на Ливърпул пресата в противниковата половина е от огромно значение.

Коутиньо и Лалана имаха огромен принос и в това отношение на „Анфийлд“. Типичен пример бе епизодът, в който бразилецът открадна топката от Венсан Компани и сложи началото на контрата, довела до попадението на Джордан Хендерсън.

Двамата покриваха огромни пространства, като не им се налагаше да се връщат дълбоко в собствената половина, когато Манчестър Сити подемаше атака, защото бековете-крила на „червените“ Алберто Морено и Лазар Маркович се справяха с всички опасности по фланговете.

Така Лалана и Коутиньо свършиха преобладаващата част от работата си в противниковата половина. Движението им по терена бе отлично, както и това на Стърлинг, така че полузащитниците на домакините винаги имаха избор как да развият атаката.

„Гражданите“ сами се вкараха в приключение

Мениджърът на Манчестър Сити Мануел Пелегрини понесе доста критики заради решението си да излезе с двама нападатели при загубата от Барселона в Шампионската лига, защото така предостави инициативата в средата на терена на каталунците.

Същото се повтори и на „Анфийлд“, но в този случай не толкова схемата, колкото изборът на изпълнителите в полузащитата позволи на атакуващите играчи на Ливърпул да се развихрят.

Може да пуснеш четирима халфове и да затвориш играта, но за целта ти трябват четирима твърди, дисциплинирани полузащитници. Не може да се каже, че Яя Туре до Фернандиньо и Давид Силва и Самир Насри по крилата беше най-добрият възможен избор за гостуването на „червените“.

Както вече стана дума, единственият представител на този квартет, който се стремеше да участва в дефанзивната фаза на играта, беше Фернандиньо, а това означаваше, че Ливърпул винаги имаше числено превъзходство.

За да предотвратят опасността, която представляваха Лалана и Коутиньо, „небесносините“ трябваше да се приберат по-близо до вратата си, а в идеалния случай, да използват други халфове.

Джеймс Милнър например можеше да свърши много повече работа в средата на игрището.

Това ли е краят на амбициите на Сити?

Пелегрини пусна много звезди в стартовия си състав, но не мисля, че се съобрази със силните страни на съперника.

Погрешно е да използваш толкова много атакуващи футболисти в големи мачове и при схема с четирима халфове.

Едва ли на Давид Силва му харесва особено да играе на крилото. При този вариант „Гражданите“ губят в дефанзивен план, а силата на испанския национал така или иначе е когато се изявява като типична „десетка“.

Разбира се, по-лесно е да направим тази констатация след загубата от Ливърпул, пък и миналия сезон Сити стана шампион, като играеше именно по този начин.

Очевидно е, че Пелегрини вярва в този подход и фактът, че не се отказва от убежденията си, е достоен за уважение.

Но понякога, когато резултатите не са достатъчно добри и играта не върви, се налага да се адаптираш. Не може да се каже, че „небесносините“ показват достатъчно гъвкавост от началото на сезона.

След поражението в неделя задачата на шампионите да защитят титлата си става почти непосилна, особено като се има предвид, че в момента манчестърци не са в оптимална форма.