Малкият Борнемут пише история

Английският футбол все още има своите романтични моменти, въпреки реките от пари, деформиращи го до неузнаваемост.

Скоро бе подписан договор за телевизионни права за периода 2016-2019 г., като в най-популярния спорт на Острова ще се влеят над 6 милиарда евро. Тази притеснително прогресираща тенденция тревожи феновете, с оглед огромната инфлация на Премиършип в последните 10 години.

Но не така стоят нещата в долния ешелон на английския футбол.

В Чемпиъншип има 24 относително равностойни състава, които играят биткаджийски футбол, базиран на дълги пасове и бързи крила, наподобяващ епохата на 90-те години.

Бърнли даде пример

Бърнли влезе във Висшата лига сензационно, въпреки че играе на стадион за 18 000 фенове (увеличиха го на 21 хиляди след промоцията) и няма нито един легионер в стартовия си състав.

Мениджърът Шон Дайш учи играчите си да пресират, да тичат много и да не се притесняват от никой терен в елита. Да, тимът е близо до дъното след 28 кръга, но спечели точки навън срещу двата претендента за титлата – Манчестър Сити (2:2) и Челси (1:1).

Разликата с Борнемут – Бърнли е историческа величина за английския футбол и един от първите участници в професионалната лига от края на 19-и век.

В това измерение е възможно отбор, който преди година и половина е бил в Премиършип и е спечелил Купата на Футболната Асоциация, в момента да се намира в зоната на изпадащите – Уигън.

През настоящия сезон най-изненадващо един скромен състав пренаписва своята история като се явява един от основните претенденти за промоция в Премиършип.

Това е Атлетик Футболен Клуб „Борнемут”.

Кръстен на едноименното британско южно градче, симпатичният клуб има доста бедна история. В по-голямата част от своето 125-годишно съществуване Борнемут прекарва в трета дивизия. През 1987 година влиза за първи път във Втора Дивизия (тогавашния формат на Чемпиъншип), но през 1991-ва изпада отново.

През 2013 година под ръководството на младия мениджър Еди Хау „черешите” се появяват за втори път в историята си в Чемпиъншип.

Добрите резултати продължават, като през 2014 година Борнемут подобрява два пъти сериите си от поредни победни мачове (5 поредни успеха), серията си без загуби(6 поредни мача без загуба), постига най-резултатна победа (5:0 срещу Донкастър през март 2014 г.) и стигат най-високо класиране в историята си и най-далеч в турнира за купата на Лигата (четвъртфинал).

Цялата тази положителна статистика е на фона на скромната история на клуба във втората дивизия на английския футбол и никак не е за подценяване.

Реднап е живата история на Борнемут

Хари Реднап играе 4 години в Борнемут като футболист, а завършва кариерата си пак в този клуб през 1982 г. След което се хваща да закрепи положението, вече като мениджър.

Днес го наричат Хари Худини, защото спасява от изпадане тимове като Портсмут и Саутхемптън, както и заради промоцията на Куинс Парк Рейнджърс миналия сезон. Но Реднап прави чудеса от 80-те години.

Поема Борнемут в трета лига през 1983-а и година по-късно бие Манчестър Юнайтед за Купата на ФА и това се брои до днес за втори най-голям шок в историята на турнира.

Вкарва тима във втора лига, но през 1992 г. си тръгва, след което клубът отново поема към долните етажи на йерархията в английския футбол.

Забележително е, че в състава на Борнемут няма именити футболисти, а най-известните от тях са Дан Гослинг (бивш играч на Евертън), Жуниор Станислас (бивш играч на Уест Хем и Бърнли) и полският вратар Артур Боруц (собственост на Саутхемптън, но отдаден под наем).

Тимът играе приятен футбол и вкарва много голове, което заслужи комплименти в Англия от капацитети като сър Алекс Фъргюсън.

В момента Борнемут се намира в зоната на плейофите за влизане във Висшата лига и няма да е чудно вдъхновените играчи да се преборят сърцато за своето място в елита.

Ще бъде куриозно отбор, който играе домакинските си мачове на стадион с капацитет от 12 хиляди седящи места да играе наравно с британските грандове като част от проект за милиарди евро.

Това би върнало английския футбол към романтиката, принадлежаща на 80-те и 90-те години от изминалия век, когато заплатите на играчите бяха също толкова къси, колкото шортите им, а футболът бе непредвидим.