Подвигът на Стойчо Стоев минава през Разград

Безкрайни са кръговратите на живота. Днес си унил и на дъното, утре щастлив летиш високо, вдругиден се сгромолясваш от още по-високо, изправяш се и продължаваш...

Не един и двама футболни треньори са преминали през висини и падения.

От момента, в който сложат подписите си, те подписват негласно и футболните си смъртни присъди.

Никой не може да се задържи постонно на върха и никой не може да упражнява контрол върху фактора "търпение" у клубните босове.

През 2013 г. Стойчо Стоев докосна неочаквано треньорската слава, след като Кирил Домусчиев и приближените му отхвърлиха редица кандидатури за наставник на Лудогорец и посочиха легендата на Локомотив Сф от 80-те години за наследник на освободения Ивайло Петев.

Изборът изглеждаше повече от изненадващ, тъй като до онзи момент Стоев си бе извоювал името на треньор, който спасява отборите от изпадане, а не на такъв, който се бори с тях за купи и пробив в евротурнирите.

Но ето, че ходът проработи и Стойчо маршируваше победно с тима от родния си град.

Титла, купа, знаменити успехи в евротурнирите над реномирани клубове и осминафинал в Лига Европа влязоха в бедната му преди това визитка.

Междувременно Стоев трупаше симпатии с умереното си и позитивно поведение, а българският футбол се радваше, че е открил още една опция в тесния кръг на качествени специалисти по нашите терени.

Както често се случва обаче, приказката не продължи дълго - около година.

В края на юли 2014-а Стойчо Стоев и Лудогорец се разделиха по взаимно съгласие и скоро съюзниците се превърнаха във врагове.

Кирил Домусчиев каза, че треньорът се е самозабравил и си е помислил, че е "хванал Господ за шлифера", а Стоев отвърна, че знае много скандални неща за бившия си бос, но възпитанието не му позволява да им даде гласност.

Постепено нещата се уталожиха. Лудогорец продължи да катери върхове, но вече с Георги Дерменджиев, а вече с коренно променен статут Стойчо Стоев изчакваше предложения за работа.

Името му бе свързвано с националния отбор и изглеждаше, че е съвсем близо до него, но в крайна сметка в БФС заложиха на Ивайло Петев.

По-интересното обаче тепърва предстоеше. Скандал в Левски между Георги Иванов и Димитър Димитров счупи печата на предварителната уговорка Херо да поеме тима и няколко дни преди Коледа "сините" представиха Стоев на "Герена".

Фоторепортери, няколко телевизии, пишещи братя... Обичайните журналистически фанфари при нов треньор в някой от грандовете посрещнаха Стойчо, който спази етикета с "надявам се на успехи и да върнем Левски, където му е мястото".

В неделя е първото препятствие, а мотивацията за Стоев, когато "сините" излязат на терена в Разград, ще е като финал в Европа.

Лудогорец му даде много, но у него винаги ще живее чувството, че го натириха през задния вход. А някои неща във футбола не се прощават.

Както и да се представи Левски в неделя, се пише в бележника на Стойчо. При звучен провал ще го разпънат на кръст, при успех – ще се леят хвалебствия.

Той изглежда подготвен да си понесе кръста, но плановете му са да докаже, че в Разград сбъркаха с освобождаването му. И каква по-добра възможност от това да го стори с подценявания от всички Левски?

Столичани могат и да загубят на "Лудогорец Арена", но е важно как ще изглеждат, защото до края на сезона има много важни мачове.

Стоев не разполага с футболистите, с които би желал, но евентуално трето място и спечелването на Купата на България ще са равносилни на подвиг и никой няма да има съмнение, че специалистът заслужава да води Левски.

До май "сините" могат да срещнат Лудогорец общо пет или четири пъти (ако играят полуфинал или финал за Купата и Левски се класира в шестицата) и до голяма степен от тези мачове ще зависи дали на „Герена“ могат да осъществят подвига.

А Стойчо е орисан да успява там, където малцина очакват.

Питайте в Миньор, Монтана и Лудогорец, макар че подвизите бяха от различно естество.