Футбол на парцали
От години клубовете спестяват от осветление, отопление и неща, които са задължителни
Сняг се сипе на парцали, футбол ще има, но едва ли...
Разбира се, мачовете вероятно все пак ще се играят. Повечето.
Надяваме се 200-300 юначни фенове на ЦСКА да изчистят терена на „Армията”, а в Хасково да не вали така, както в София.
Надяваме се също така да имаме достатъчно здрави нерви, за да изгледаме това, което ще се случи вместо футбол, защото е ясно – дори мачовете да започнат, те ще са някакво подобие на играта, любима на милиони.
Само който е играл на терен, изчистен от паднал сняг, знае в какво състояние е той. И в какво състояние е 20 минути след началото, когато то разтъпчат добре два отбора, преследващи топката.
На игрището ще видим джаскане и блъскане.
Някой ще каже – че то и без това футболът на доста от нашите отбори не им е силата. Но тук говорим и за пряка опасност от травми. Ще се хлъзгат, ще падат, ще летят едни срещу други, засилени от станалия на пихтия терен...
Снегът се стовари като 8-мартенски чук върху главите на роднитефутболни мислители, които не спряха през годините да ни повтарят колко трябва да сме им благодарни, че си давали парите за отборите им.
Ама защо бе нужно? За какво ги давахте?
Нямате отопление под терените и осветление край игрищата – елементарни неща, които в нормалните страни дори не забелязват.
У нас е друго. Да вземем Венци Стефанов например – от колко години се гласи да тури 4 стълба и да направи осветление. Оказа се, че дори стълбовете са си там, само кабели трябва да се прекарат.
Няма осветление, няма късни мачове – съответно, по-малко пари от тв права. Но това е бял кахър.
Отоплението обаче запазва терена от всякакви стихии и позволява върху него целогодишно да се играе нормален футбол. Само на „Васил Левски”, „Герена” и в Разград сложиха. А не е толкова скъпо, че да е непосилно – около 400 000 лева. Това са пари, които се дават за какво ли не през годините, а системата се инстарила веднъж и е ефективна 20 години. Елементарно – става дума за инвестиция...
Но мисленето в посока бъдеще изобщо не е силата на футболните хора.
Левски поне това осигури в годините, в които имаше пари – теренът се отоплява, а и го подмениха с качествен нов.
В ЦСКА нещата седят по друг начин. Оправдания колкото искаш с кризата и немотията, но да стигнеш дотам феновете да чистят с гребла и лопати терена, за да има мач... Не че е е рецидив – същото стана и на дербито на „Васил Левски” през октомври, когато пък Левски не прежали 14 000 лева да пусне отоплението и се наложи игрището да се чисти по „стария начин”.
С цялото ни уважение – това не е входа пред кооперацията.
На този терен ще се играе мач, някои хора дори билети ще си платят, за да го гледат. А други са си платили месечна вноска за специален канал, който предава тия двубои.
От уважение към тях поне, БФС трябва най-накрая да удари по масата и да наложи клубовете да инвестират в инфраструктура.
Взимат немалко пари от тв права, а и общините могат да помогнат, ако искането и плановете бъдат добре представени пред тях. Разград и Ловеч ползват помощи от общините си за стадионите, защото им представиха проекти и реално случващи се неща.
Всичко е бизнес модел – от тв парите, през инфраструктурата, до това, което стига до крайния реципиент – зрителя.
И е крайно време някой да започне да гледа на футбола като такъв.
Иначе – хващайте греблата, ако вашият отбор играе днес. После – един топъл чай и седнете два часа на трибуните, за да гледате и подобието на футбол, което ще последва.
0 коментара