Защо, по дяволите, играха ЦСКА и Берое?

Три точки. Това е цялата работа. Някой ще ги вземе, другият ще съжалява, в класирането ще има леко размърдване и толкоз.

За това ли е всичко?

Несъвършенствата в наредбата на БФС лъсват за втори път в рамките на 10 дни, след като се разбра, че няма ефективен механизъм да бъде наказан Козмин Моци за средните му пръсти в Ловеч.

Той отивал на санкция по един член, а втори... не можело. Да не говорим, че това провинение не се знаело под кой член минава...

Един голям член е всичко това, да ме прощават господата от БФС.

Сега се оказа, че като падне метър сняг отборът домакин трябва да осигури възможност мача да се играе. Независимо, че това значи часове чистене от фенове, което си е напълно доброволен труд.

Безумие, откъдето и да го погледнеш, и то далеч не заради момчетата, които са дали съботния си ден за каузата.

Каква кауза беше това да се играе подобието на футбол?

Доколкото ни е известно, играта е за феновете. Колко от тях не отидоха в събота на стадиона заради отвратителното време?

Как да стигнат до арената? Къде да седят на нея – върху буците сняг на трибуните ли?

Футбол без фенове е като опера в празна зала.

Сравнението не е силно – атмосферата и на най-слабия като футбол мач е различна, когато пеят две агитки.

Евала на тези, които отидоха на „Българска армия” в събота, включително стотина беройци от Стара Загора. Но това бе гавра и с тях.

На терена, изчистен, наистина, трудно можеше да се види кой кой е, кой с кой крак рита, къде е ляво, къде дясно... къде е топката – странно защо бяла, а не оранжева.

Изобщо – на терена трудно се разбираше какво става. Ако терен е точната дума за полузамръзналата, полускашкана пихтия от трева, кал и вода, която остава след преспите.

Всичко това е един голям абсурд.

Хората от БФС с безумното си упорство мачовете да се играят точно сега и веднага, вече го направиха веднъж да вечното дерби – тогава ЦСКА би Левски с 3:0 в нещо между хокей и футбол.

Падания, хлъзгания, ставания, снежни топки от трибуните по терена, опасни заледявания по стълбите, рискове за феновете... Те нашите стадиони са си опасни и като е сухо...

Съботният мач пък донесе радост на Берое, и то напълно заслужена.

Вкараха гол, съперникът не успя. Въпросът е – освен тия три точки, какво друго толкова важно и съдбовно наложи футболът да зъзне и да му текат сълзи от очите в събота, та да се изиграе тоя идиотски мач?

Опасен за играчите, опасен за треньорите (паднаха доста снежни топки около тях), опасен за публиката, която едва мърда по замръзналите бетонни трибуни...

Толкова ли не можеше двата отбора да се срещнат във вторник или сряда, когато – както личи от прогнозата, времето в София ще е далеч по-благосклонно.

На „Българска армия” има осветление, правиш мача от 18 ч и хората отиват.

Но със сигурност биха били повече и би им било по-комфортно, отколкото в събота в снежната виелица.

И със сигурност щяха да видят футбол, а не борба с топката и времето.