Пат Мос: Сестрата на легендата, която побеждаваше мъжете

Сър Стърлинг Мос е сред тези, които не подкрепят жените в автомобилния спорт. Според легендата на Формула 1 на жените им липсват топки – буквално и метафорично, за да се надбягват с най-добрите пилоти във всяка един вариант на моторните спортове.

Мос е известен с това, че е пращал въздушни целувки на дамите, с които се е надбягвал в състезанията извън Формула 1, обикновено, когато ги затваря с една или повече обиколки.

Но ако споменете на сър Стърлинг по-малката му сестра Пат, британската легенда омеква на секундата.

„Това, която постигна Пат е наистина впечатляващо”, признава Мос.

Пат е побеждавала много мъже в редица европейски състезания, и то по времето, когато същите тези мъже са смятали, че върхът на уменията на жените зад волана е да усвоят тайните на успоредното паркиране. Опитайте се да пратите въздушна целувка на дамата, чийто прах ви скърца между зъбите.

„Мисля, че за Пат разделението между мъже и жени нямаше никакво значения – обясни пред ВВС Sport 85-годишният Мос, който има 16 победи във Формула 1. – На старта тя искаше да победи не само жените в своя клас, но и всички мъже в състезанието.”

Пат, която почина през 2008 на 73-годишна възраст, започва спортната си кариера на кон – по-точно с прескачане на препятствия, но след това се насочва към автомобилния спорт. Което е обяснимо с атмосферата в семейство Мос – баща й е участвал в „500 мили на Индианаполис” през 1924, а майка й е карала линейка през Първата световна война, а след това редовно е участвала в автомобилни състезания.

Пат започва да се състезава с Morris Minor в отделни английски ралита и скоро получава покана от BMC (British Motoring Corporation) да кара за компанията в по-големи състезания. От маркетингова гледна точка това решение е отлично, освен това Пат е и бърза.

През 1958 Мос и нейния Morris, който носи името „Бабата”, завършват на 4-о място в РАК Рали, както и на 4-о място в изключително тежкото рали „Лиеж-Рим-Лиеж”, но зад волана на Austin Healey. Две години по-късно Пат печели „Битката за Лиеж” – невероятно постижение като се има предвид, че колата й отстъпва на тези на съперниците й и на нея й се налага да кара с дървени блокчета, привързани към педалите, тъй като не ги достига.

„Обикновено Пат казваше: „Проклетият Healey, дадох му три години, за да ме убие и той почти успя” – припомня си сър Стърлинг Мос. – Пат беше много силна, както психически, така и физически, не отстъпваше на никого и не очакваше някой да й прави отстъпки. Едва след победата й в Лиеж тези, които се занимаваха с ралита осъзнаха колко е добра, защото всички бяха наясно, колко е тежко това състезание.”

Пат се състезава с навигаторката Ан Уиздъм – двете покорявата маршрута от Белгия до Италия и обратно, а Ан признава, че е прекарала доста време, висейки извън колата.

„Много често ми ставаше лошо, тъй като Пат караше много бързо – припомня си Ан. – Казвах й, че ми прилошава, тогава тя ме хващаше с една ръка, а аз отварях вратата, за да повърна или просто да си поема въздух. Това беше сериозен проблем.”

Историята на Уиздъм също е интересна. Тя работи в офис, но решава да си вземе една седмична болнични, за да може да участва в рали с Мос. След това нейният шеф забелязва снимка на Мос и Ан в автомобилно списание и тя сменя писането на пишеща машина със състезанията. Уиздъм е и един от първите навигатори в световен мащаб, които получават заплащане за работата си с пилота. И тя полага сериозни усилия, за да се справя добре – през 1962 двете с Пат печелят рали „Тюлип” в Холандия, а по това време Ан е бременна.

„Веднага след финала още не знаехме, че сме спечелили – припомня си Ан. – На съдиите им трябваше още време, за да сметнат времената от етапите. След това Пат започна да блъска по вратата на стаята ми, а аз се стреснах и скочих върху съпруга ми, който вече беше заспал. „Спечелихме! Спечелихме!”, викаше Пат. В това време съпругът ми се събуди и несъзнателно замахна, вследствие на което се явих на награждаването с насинено око.”

Победата в Холандия е първият международен успех на бъдещата автомобилна икона Mini Cooper.

„Първоначално мъжете приемаха това за смешно – две жени в смешна малка кола – обяснява Ан Уиздъм. – Но когато Пат започна редовно да печели, вече не им се виждаше толкова смешно, те дори започнаха да очакват, че тя отново ще ги победи. Много малко жени са имали възможност да карат за заводски рали тим и да им се плаща за това. Нямаше друга като Пат, тя беше брилянтен пилот.”

През 1963 година Мос се жени за шведския рали пилот Ерик Карлсон, през 60-те продължава да се състезава, през 1968 печели рали „Сестриере”, както и пет европейски рали титли при жените. През 1969 година обаче се ражда дъщеря й Сузи и Пат напуска ралитата, за да се върне при детската си любов – конете.

Въпреки всички успехи на Пат зад волана, Ан не я приема като личност, която е оказала голямо влияние върху развитието на спорта.

„По онова време не се приемахме като някакви пионери – обяснява Уиздъм. – Просто се състезавахме, обичахме ралитата. Може би сме оставили някакво състезателно наследство, но то не е нещо особено.”

Единствената жена, печелила състезание от световния рали шампионат (WRC) е французойката Мишел Мутон – 3 победи през 1982 година и второ място в крайното класиране с Audi. Последната жена, карала във Формула 1 е италианката Джована Амати, която не успя да прескочи квалификациите в три състезания през 1992 година.

Сър Стърлинг се гордее много с постиженията на Пат, но е твърдо убеден, че никога няма да видим жена, която да побеждава във Формула 1.

„Мъжете се борят по-лесно със страха и психически са по-подготвени за такива натоварвания от жените – категоричен е Мос. – Няма как жените да се състезават с най-добрите сред мъжете. Има един момент, след който жената не може да се надбягва с мъжете, по същия начин, по който мъжете не могат да имат деца, различията са заложени от природата.”

Какво би казала Пат на тези думи на сър Стърлинг?

„Всъщност, щеше да има какво да ми отговори – признава британската легенда. – Не мисля, че тя някога е приемала тази моя теза, тя винаги се опитваше да ме обори".