Волейболни метеори

„Пред фалит сме”.

Това призна преди дни старши треньорът на волейболния тим на Габрово Любомир Герасимов. Същия този състав само до преди две години – през сезон 2012/13 бе сред хитовете на шампионата след като завърши втори в крайното класиране.

За треньора не бе никакъв проблем привличането на класни състезатели, а участието на осминафинал в европейските клубни турнири бе прието като нещо естествено.

Тимът обаче се оказа един от големите губещи от кризата с КТБ.

Точно както и при баскетболния Левски след затварянето на банката, средствата просто изчезнаха. А с тях и възможностите.

И най-напред кризата се усети при европейското участие – КВК „Габрово” продаде правото си да домакинства и избра и двата мача срещу съперника във втория по сила турнир – за Купата на Европейската конфедерация да се играят в Измир, в залата на Аркаш.

Логично последваха две загуби и отказ от българска страна да се играе в по-слабия турнир.

Европейската конфедерация обаче не направи отстъпки и глоби сериозно клуба – 5000 евро, придружени с дисквалификация за три години.

Наставникът Любо Герасимов пък призна, че не е наясно откъде ще дойдат парите за глобата и че тимът трудно събира играчи за мач, тъй като волейболистите работят нещо съвсем друго, за да се издържат. Затова някак естествено изниква въпросът дали изобщо трябваше да се пристъпва към това участие и подобни трагико-комични ситуации, които влияят на и без това не особено високия имидж на клубния ни волейбол в Европа.

Габровският клуб обаче не е пионер в съдбата си.

През последните 10-15 години на няколко пъти българския клубен волейбол бе белязан от подобни краткотрайни проблясъци.

Първо беше Марек, който през 2003 успя да събере в състава си голяма част от младежкият национален тим, завоювал бронзови медали в Техеран.

Последваха епични битки с Левски Сиконко в първенството и малко не стигна на дупничани да спечелят и титлата. Тимът от Дупница разчиташе основно на подкрепата на транспортна компания Юнион Ивкони, чийто президент Ивайло Константинов бе сред лицата на опозицията във волейболните среди.

В последствие Константинов влезе в управата на федерацията и бе сред инициаторите за назначаването на Радостин Стойчев на поста национален селекционер. Последвалите скандали принудиха Константинов да се оттегли от поста си във федерацията. Кризата намали средствата за волейболния тим и въпреки това съставът успя най-после да спечели титлата. Участието му в Шампионската лига през този сезон обаче носи повече негативи, отколкото да помага, защото на фона на сериозните селекции, правени в клубовете-съперници тази на Марек се оказва недостатъчна.

И докато тимът в Дупница се луташе в търсене на верния път от битките с Левски до последвалото изпадане в средата на таблицата, на хоризонта се появи Лукойл Нефтохимик.

С подкрепата на компанията Лукойл в бургаския клуб бяха налети сериозни средства, привлечени добри състезатели, но на няколко пъти тима остава в подножието на върха. Съперничеството с Левски и ЦСКА обаче бе сериозно и залите се пълнеха именно за тези двубои, които предлагаха и не лошо качество. В последствие Лукойл ограничи финансирането, изтегли дори името си от това на клуба и тимът изпадна в криза, от която като че ли едва сега започва да се съвзема.

След това на сцената излезе Пирин (Разлог).

Отново с помощта на мощен финансов ресурс – компанията „Балканстрой” . Сериозни амбиции, сериозни суми за селекция и подготовка, сериозна след в първенството до сезон 2011/12. Тогава тимът получи и своя реален шанс за покриване на амбициите си с пряк сблъсък за титлата. Последва серия от скандали с участието на другия претендент Марек и с пряката намеса на федерацията, която присъди титлата на дупничани. Ръководството на строителния гигант използва удобния момент и обяви, че се оттегля. По-добрите играчи бяха разпродадени, а Пирин все още търси себе си и онова лице, което показваше преди три сезона.

Сега на ход е Добруджа 07.

Добрич е регион с традиции в този спорт, но до 2007 г. нямаше представителен мъжки състав. Сега той разполага с не лош бюджет от 300 000 лева и състав, който е сплав от опитни играчи като бившите национали Стефан Стоянов и Костадин Стойков и млади местни момчета. Начело пък е опитен треньор като Мирослав Живков. До къде ще стигнат силите на Добруджа обаче предстои да се разбере. Както и дали това няма да бъде поредната кратко блеснала звезда на хоризонта.

Сигурно е едно – волейболът с марка БГ е по-скоро обърната пирамида.

Школите са последното перо в бюджета и едва когато големите спонсори се оттеглят, а поизградени вече играчи поемат извън границите на страната, се обръща погледа и към тях. До момента системата работи, големият въпрос обаче остава до кога.