Имат ли бъдеще европейските игри?

Първите европейски игри са вече в историята. Над 6000 спортисти мериха сили в Баку, Русия пък спечели задочната битка по нации, завоювайки най-много медали.

Все още обаче няма яснота дали ще има следващо издание на проявата. Защото през цялото време на първите европейски игри навсякъде из залите, стадионите, басейните оставаше усещането, че този форум е нужен единствено и само на домакините. Без тях той просто нямаше да се проведе.

Както може да не се проведе следващия, който по предварителен план трябва да се състои през 2019 г. Дори се появи информация, че за домакин е определена Холандия.

Впоследствие обаче холандците се отказаха, най-вече заради липса на излишни средства. Сега от европейския олимпийски комитет трябва да намерят страна, която може да си позволи игрите. Разговорите по темата обаче са видимо засекретени.

Всъщност трудността при преговорите идва най-вече заради мотивацията. Тази проява няма да донесе никакви приходи на своя организатор. Едва ли може точно чрез нея да се популяризира спорта, по-скоро някой би се наел да организира световно първенство или европейско по конкретен спорт. Не може да се очаква да служи като туристическа реклама на страната или за благоустройство и строителство на нови обекти. Още по-малко пък за слава.

В същото време за Баку проявата бе като реванш за отказаното на два пъти домакинство на олимпийски игри. В страната имат достатъчно средства за строителство на нови обекти, за наемането на чуждестранни работници и за осигуряването на ол инклузив престой на абсолютно всички делегации. При такива условия дали някой би се отказал от подобно пътуване и участие?!

Неразбираемо остава и защо изобщо са нужни Европейските игри. Идеята за провеждането им може да е работеща само при едно условие – ако в тях участват най-добрите състезатели. Но това така или иначе не стана и едва ли ще се получи и за в бъдеще.

Спортният календар е пренаситен със събития, това важи особено и за европейския такъв. Да се конкурират Европейски игри със Световно първенство или Европейско такова е немислимо.

Има само един вариант – в рамките на Европейските игри да се провеждат и европейските първенства по всички видове спортове. Така, например, направиха в джудото и борбата в първото издание. Но подобно нещо би било трудно осъществимо за колективните спортове и за съжаление идеята остава неприложима.

И още нещо, което се знае от малцина – през 2018 г. е планиран дебюта на още едно голямо състезание – първия обединен шампионат на Европа по летните видове спорт.

Той е иницииран от европейските федерации по лека атлетика, колоездене, плувни спортове, триатлон. Същите, които участват и на Европейските игри, провеждани под егидата на Европейския олимпийски комитет. И може би това обяснява защо участието на най-добрите състезатели в Баку просто бе саботирано?!

Тогава изненадващ ли е успехът на Русия в крайното класиране по медали? Или добрите изяви на британските състезатели, които преди три години в Лондон взеха едва 5 златни медала?! Да не споменаваме и факта, че подобно нещо се случва и на Панамериканските и азиатските игри, на които Европейските претендират да приличат. Там доминират съответно САЩ и Китай.

И още нещо, но не маловажно. Игрите бяха придружени от сериозна доза помпозност. Но тя бе изцяло за сметка на домакините. Няма приходи от реклама, независимо че сред партньорите има много известни компании. От една страна нищо лошо.

В края на краищата би било наивно да се очаква още на първите игри да има мощни спонсори. Но пък кой би искал да похарчи толкова и да не заработи нищо?!