Седемте най-добри отбора в историята на Ювентус

Руският сайт „Спорт сегодня“ пусна серия от материали, посветени на най-силните формации в историята на големите европейски клубове. Предлагаме ви обзор, посветен на италианския Ювентус.

Ювентус 1971-1973
Успехи: 2 шампионски титли на Италия
Треньор: Честмир Вичпалек
Най-именити играчи: Пиетро Анастази, Роберто Бетега, Франко Каузио, Дино Дзоф, Фабио Капело, Жозе Алтафини
Основен състав: Дзоф – Салвадоре; Спинози, Морини, Маркети – Капело; Фурино, Каузио, Халер – Бетега; Анастази

През 1971 година Джампиеро Бониперти сяда в президентското кресло на клуба. Именно под негово управление Ювентус започва да се превръща в безспорен лидер на италианския футбол.

Верен на традицията по онова време, Бониперти кани за треньор приятеля си, бившия футболист на бианконерите Честмир Вичпалек. Този ход носи незабавни дивиденти. Във визитна картичка на първия сезон на чеха се превръща разгромът на Милан с 4:1 на „Сан Сиро“. Очевидци твърдят, че в онзи ден Франко Каузио и Роберто Бетега направо са летели по терена.

След година от Наполи идват Жозе Алтафини и Дино Дзоф. Ювентус не започва особено успешно сезона, но опитът на Алтафини често спасява отбора. В решаващия момент пък се проявява и Каузио, който бележи няколко важни гола.

Отборът от началото на 70-те г. не се превръща в истинска шампионска династия за Старата госпожа, но залага основите за златния период на Джовани Трапатони.

Ювентус 1959-1960
Успехи: шампионска титла и Купа на Италия
Треньори: Карло Парола и Ренато Чезарини
Най-именити играчи: Омар Сивори, Джон Чарлз, Джампиеро Бониперти
Основен състав: Вавасори – Гардзена; Сарти, Коломбо, Червато – Емоли, Стакини; Николе, Бониперти – Сивори, Чарлз

Вълшебното трио Чарлз-Сивори-Бониперти достига своя пик през сезон 1959/60, когато бианконерите правят дубъл – скудето и купа. Тифозите на бяло-черните боготворят най-вече уелския гигант, който има огромен принос за спечелването на 11-ата шампионска титла в историята на клуба. Ювентус на практика не среща сериозна съпротива в шампионата – най-близкият преследвач Фиорентина остава на 8 т. от торинци.

Официално старши треньор се води Карло Парола, но на практика той ръководи отбора съвместно с техническия директор на клуба Ренато Чезарини, капитан на златния тим на бианконерите от 30-те г. Благодарение на него Омар Сивори навлиза в блестяща форма и печели „Златната топка“ на сп. „Франс Футбол“ през 1961 г.

Ювентус 2011 – 2014 
Успехи: 3 шампионски титли, 2 Суперкупи на Италия
Треньор: Антонио Конте
Най-именити играчи: Андреа Пирло, Джанлуиджи Буфон, Артуро Видал, Карлос Тевес
Основен състав: Буфон – Бардзали, Бонучи, Киелини – Лихтщайнер, Видал, Пирло, Маркизио/Погба, Асамоа – Тевес; Йоренте

Антонио Конте пое Ювентус, когато отборът беше в дълбока криза. Бианконерите бяха завършили на седмо място две поредни първенства. Конте обаче бързо върна Старата госпожа на върха. При това само за първата от трите поредни титли Юве срещна сериозна съпротива - когато свали Милан на Алегри от трона през 2012 г.

Под ръководството на Конте бианконерите поставиха няколко абсолютни и невероятни рекорда в Серия А. Най-забележителният от тях са 102-те спечелени точки през миналия сезон. Освен това нито един наставник на бяло-черните от средата на 30-те г. на миналия век не бе успявал да изведе тима до скудетото три пъти поред.

Малко преди изненадващо да напусне торинския гранд, Конте заяви, че трудно някой ще надмине постиженията му. Все пак наследникът му Алегри получи добре смазана машина и на конкурентите никак няма да им е лесно да изместят Юве от първото място.

Заслужава си да споменем специално приноса на Андреа Пирло, от когото Милан (между другото, воден именно от Алегри) навремето се отказа, но който и на „стари години“ е ключов футболист бианконерите в средата на терена.

Ювентус 2001 – 2003
Успехи: 2 шампионски титли
Треньор: Марчело Липи
Най-именити играчи: Алесандро дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге, Лилиян Тюрам
Основен състав: Буфон – Тюрам, Ферара, Монтеро, Дзамброта – Каморанези, Такинарди, Давидс, Недвед – Дел Пиеро; Трезеге

Завръщането на Марчело Липи в Торино бе изключително успешно. Още в първия му сезон Юве стана шампион, като изтръгна скудетото благодарение на загубата на Интер от Лацио в последния кръг.

Зинедин Зидан бе напуснал през лятото, но бианконерите сякаш изобщо не забелязаха отсъствието му. Старата госпожа привлече футболисти като Буфон, Недвед и Тюрам, а в средата на терена играта бе построена около опорния халф Алесио Такинарди – един от любимците на Липи.

Година по-късно Ювентус бе на косъм от триумф в Шампионската лига. Именно бианконерите изхвърлиха от турнира Барселона и Реал. На финала обаче на пътя им застана Милан на Карло Анчелоти. Бяло-черните имаха териториален превес в по-голямата част от мача, като Антонио Конте нацели гредата. При дузпите обаче късметът се усмихна на червено-черните.

Ювентус 1930-1935 
Успехи: 5 шампионски титли
Треньори: Карло Каркано, Карло Бигато
Най-именити играчи: Раймундо Орси, Луис Монти, Вирджинио Розета, Феличе Борел, Умберто Калигарис
Основен състав: Комби – Розета, Калигарис – Варлен, Монти, Бертолини – Ферари, Чезарини – Сернаджото, Борел, Орси

Тове първият отбор на Юве, оставил трайна диря в историята на клуба и на калчото. След като влиза в Серия А през 1929 г., торинският тим се подсилва сериозно. Редиците на Старата госпожа попълват Монти, Калигарис, Орси, Чезарини, Ферари. Треньор става Карло Каркано, доверен човек на Виторио Поцо и член на щаба на националния тим на Италия.

Каркано бил голям експерт що се касае до тактическата подготовка. Той изучавал подробно различните постройки и схеми, а освен това бил надарен с педагогически талант – учел играчите на техника и умеел да управлява майсторски съблекалнята. Каркано дори успял да накара Луис Монти, любимец на Бенито Мусолини, да отслабне с 10 кг.

Огромна роля за постиженията на онзи легендарен тим имал и президентът Едоардо Аниели – забележителен аристократ и джентълмен. Той взел дейно участие в построяването на „Стадио Комунале“. Аниели обаче загинал през юли 1935 г. при трагичен инцидент.

Последната от петте поредни титли пък била спечелена без Каркано, който през зимата на 1934 г. неочаквано бил сменен от бившия играч на Юве Бигато. И до днес обаче Карло Каркано е единственият специалист в историята, спечелил скудетото четири пъти поред.

Ювентус 1994 – 1998 
Успехи: 3 шампионски титли, КЕШ, Купа на Италия, Междуконтинентална купа, Суперкупа на Европа
Треньор: Марчело Липи
Най-именити играчи: Роберто Баджо, Джанлука Виали, Алесандро дел Пиеро, Зинедин Зидан, Анджело Перуци, Филипо Индзаги
Основен състав: Перуци – Торичели, Юлиано, Ферара/Монтеро, Песото – Ди Ливио, Пауло Соуса/Давидс, Дешан, Конте/Зидан – Раванели/Дел Пиеро/Баджо, Виали/Индзаги

През 1994 г. начело на клуба застава знаменитата „триада“ – Лучано Моджи-Антонио Джираудо-Роберто Бетега.

Едно от първите решения на управленския екип е да покани за треньор Марчело Липи, направил впечатление начело на Наполи.

Едно от най-забележителните неща в този период бе, че Юве без проблеми се разделяше с водещи играчи – Роберто Баджо, Виали, Раванели, Югович, Пауло Соуса, Виери, Бокшич – което не се отразяваше на отличните резултати.

Три пъти поред бианконерите играха на финал в Шампионската лига, но спечелиха само в първия случай – през 1996 срещу Аякс (след дузпи).

В следващите две издания Юве бе абсолютен фаворит, но отстъпи съответно срещу Борусия Д и Реал М.

Що се касае до Серия А, там бианконерите водеха жестока битка срещу Интер на Луиджи Симони, в чиито редици блестеше Феномена Роналдо. И досега тифозите на нерадзурите често припомнят онзи скандален момент от април 1998 г., в който съдията Пиеро Чекарини не посмя да свири дузпа за техния тим, след като Юлиано спря Роналдо с бодичек в пеналта.

Ювентус 1982 – 1986 
Успехи: 2 шампионски титли, Купа на Италия, КНК, КЕШ, Междуконтинентална купа, Суперкупа на УЕФА
Треньор: Джовани Трапатони
Най-именити играчи: Мишел Платини, Гаетано Ширеа, Марко Тардели, Антонио Кабрини, Паоло Роси, Збигнев Бониек
Основен състав: Дзоф/Такони – Ширеа; Брио, Бонино/ Джентиле, Фаверо, Кабрини – Тардели – Бониек, Платини, Бриаски – Роси

Първият престой на Джовани Трапатони начело на Ювентус е известен като „златното десетилетие“. Той обаче се дели на два етапа – преди и след привличането на Мишел Платини.

Без гениалния французин Юве печели четири титли и Купата на УЕФА, а с него в редиците си най-после успяват да стъпи на европейския клубен връх, макар че този триумф сериозно нагарча.

Всъщност Юве едва не печели КЕШ още през 1983 г. Тогава именно европейският трофей се превръща в приоритет за бяло-черните, които на домашната сцена губят битката за първото място с Рома.

На четвъртфиналите в Европа Старата госпожа се разправя с тогавашния носител на трофея Астън Вила, след което отстранява полския Видзев, но на финала губи от Хамбургер. Единственото попадение във вратата на легендата Дзоф бележи Феликс Магат. След неуспеха вратарят слага край на кариерата си, а Роберто Бетега заминава да играе в Канада.

Две години по-късно Юве отново се съсредоточава върху международната сцена, което позволява на Верона сензационно да стане шампион на Италия. На финала в Европа пък Платини и компания се изправят срещу предходния победител в турнира Ливърпул.

Двубоят на „Хейзъл“ остава в историята най-вече със смъртта на 39 запалянковци, преобладаващото мнозинство от които са тифози на Ювентус. Причина за трагедията става съседството на противникови фенове на трибуните, неадекватното за събитието състояние на стадиона и агресията на английските запалянковци, много от които вече са били осъждани за футболно хулиганство.

Въпреки трагедията мачът се играе и Ювентус бие с 1:0. Единственото попадение бележи Платини от дузпа, отсъдена, макар че Бониек е повален извън наказателното поле на Ливърпул.