Стойчо Стоев се приближава до забравено време

Стойчо Стоев е спасителната сламка за Левски.

Ако преди година и половина някой бе споменал това име, на Герена щяха да му се изсмеят.

Тихият и скромен бивш футболист с почти 200 мача за Локомотив (Сф) бе свикнал да работи в тежки времена на по-малки клубове. Като Миньор и Монтана, като Хасково и Спортист (Своге).

Там Стоев не направи име. Утвърди се като един от добрите специалисти, но за този калибър клубове.

Някоя точка или победа над гранд бе най-многото, което можеше да се очаква зад него.

Неочаквана бе поканата и от Лудогорец след уволнението на новия национален селекционер Ивайло Петев през лятото на 2013 година. Тогава връзката бе направена по оста Перник – Разград.

Удобно през 2012-а Миньор пусна юноши срещу Лудогорец, после взе скалпа на ЦСКА и помогна за първата делиорманска титла. Кирил Домусчиев каза, че много му харесва работата на Стоев, който вече бе в Монтана и хоп – хайде в Разград.

Лудогорец не успя да преодолее Базел по пътя към Шампионската лига, но в Лига Европа направи незапомнена серия и стигна до осминафинал. Още тогава се чуха информации, че „Стоев си е повярвал“ и че Лудогорец търси чуждестранен треньор. Яростно от Разград написаха декларация, че това не е вярно и че едва ли не историята на „орлите“ е свързана със специалиста.

Същевременно жълтата преса зашушука за любовна драма на треньора в Делиормана. Приказките за дългосрочно доверие се оказаха прах в очите – след 0:0 с Партизан в третия квалификационен кръг на Шампионската лига Стоев бе уволнен. А може би и той щеше да спечели реванша със сърбите, да отстрани Стяуа и да трупа слава.

Но тогава Домусчиев размаха пръст с думите, че треньорът си е повярвал много.

Английските мениджъри на Стоев, една от причините за скандалите с шефа, обаче не намериха отбор в чужбина. Въпреки спечеления требъл в българския футбол.

Логично името на Стоев се завъртя в рулетката и за националния отбор подобно на предшественика му Петев. Общото между двамата бе, че са уволнявани от Домусчиев.

Засега в кариерата на Стойчо остава престоят в юношеския национален тим на България, но на хоризонта е Левски.

Като треньор-шампион и евробоец амбициите му би трябвало да са най-малко към трофей като купата на България – цел, която все още е реална за „сините“.

Но какви са шансовете да я постигне?

В предишните си отбори Стоев нямаше сериозни успехи, за титли да не говорим. В Лудогорец и орлицата знае, че треньорът не е най-важната фигура.

Разград е пълен с отлични скъпоструващи футболисти и двигателят е Домусчиев. Той го доказва – всеки негов наставник от Петев до Георги Дерменджиев трупа лесно победи в слабата конкуренция на българския футбол и не е толкова трудно да стане шампион.

Директорът Георги Иванов иска да гони играчи, но не обещава да взима. Или ако взима няма да са на нивото на Моци и Марселиньо. А Стойчо още не е правил шампионска селекция със свободни агенти и анонимници.

Със сигурност Стоев е натрупал опит в тим, който иска само победи. Но в Левски отдавна принизиха целите си до място в шестицата, което изглежда почти спечелено. Ако се стигне до договор на „Герена“, ще разберем дали Стойчо Стоев и израснал до треньор за титли или наистина в Лудогорец всеки може да е шампион. Или ще се върне на старото ниво, където хубав резултат на тримесечие се приема като голям успех.

Лошата новина за локомотивската легенда е, че прагът на търпение в Левски отдавна е минат.

А чуждите кадри дори ги събличат понякога дори в първия им работен ден. За справка – Ивайло Петев.