Разделени заедно

Новините на испанските онлайн издания изобилстват от снимки от провелото се гласуване за независимост и отделяна на Каталуня от Испания. Шави, Жерар Пике, президентът на Еспаньол. Но безспорно основното събитие на вечерта бе специално пристигналия от Германия Хосеп Гуардиола. Бившият треньор на Барселона е един от най-видните представители на идеята за независима Каталуня.

Затова нямаше политик или рок звезда, чиято поява да предизвика по-голям резонанс. В Испания спорта и политиката са като сиамски близнаци, които не бива да бъдат раздерляни дори с хирургиеска интервенция. Всъщност това е единственото, което не е разделено в Испаня.

Футболният клуб Барселона не може да стои в страни от политичесите и социални въпроси, които вълнуват жителите на областта. И ако някой е смущавал или в някой е предизвиквал недоумение слоганът „Повече от клуб”, сега може да се каже, че той свети като неонова табела на денонощен магазин.

Във времената на най-жестоката национална политика провеждана от страна на централна Испания при генерал Франко само на мачовете на Барселона каталунците се чувствали свободни и независими. Затова и сега клубът продължава да води битки по социални въпроси.  

Големият въпрос сега е как борбата за независтимостта и хипотетичното отделяне на Каталуня  ще се отразят на испанския футбол?

Като организация Барселона поддържаше практически всички начинания, свързани с независимостта на Каталуня. Ако става дума за референдум, клубът подкрепяше идеята за референдум. Ако става дума за неофициално допитване, то също се радваше на подкрепата му. Най-активният и цитиран борец за самостоятелност на региона беше и остава Жоан Лапорта – бившият, а вероятно и бъдещият президент на Барселона. Същото обаче важи за Росей и наследилият го временно на постта Бартомеу.

Президентът на Испанската федерация по футбол Мигел Гарсия Тебар обаче вече заяви, че ако Каталуня стане независима държава, няма как Барселона да се състезава в испанския шампионат. Това доведе до гръмки заглавия в медиите, но всъщност в тези думи, на крайно десния по разбирания шеф, няма никаква сензация. Защото в Испания вече има прецедент да се допускат представители на чужди страни да участват в шампионата. Става дума за представителите на Андора. Технически на испанския парламент не пречи нищо да добави Каталуня в списъка с изключения.

Представителите на Барселона пък намекнаха, че е възможно при голям натиск, клубът да се състезава във френската Лига 1. Но това бе по-скоро отговор на блъфа с блъф. На френското първенство Барселона не е необходим, както и на Барселона не й е необходимо френското първенство. Но основното е, че на практика е невъзможно да си представим първенството на Испания без Барселона.

Сблъсъкът между Реал (Мадрид) и Барселона е крайъгълният камък на испанския шампионат. По зрителски интерес този сблъсък гони финала на американското футболно първенство – Супербоул. Зтова изключването на каталунците от шампионата ще доведе до колосални загуби – на репутация, конкуренция и не на последно място финанси. А изключването на Еспаньол, създаден, за да се подчертае испанската връзка в региона, би се възприело като исторически анекдот. Затова никой не би позволил подобни радикални мерки на президента на испанската федерация.

Първенството на Испания всъщност носи името Лига BBVA. Зад абревиатурата стои международна банкова групировка, която е втората по големина банкова институция в страната и една от най-големите в Южна Америка. Бизнесът е развит дори в САЩ, а в последните няколко години се разширява сериозно в Каталуня.

На година Барселона заработва 600 милиона долара, като непрекъснато увеличава броя на фенклубовете си зад граница. В момента те са 114.

Договорът с Qatar Airways носи 40 милиона долара на година, а този с „официалния технически партньор на клуба” – Intel – 25 милиона долара. Официалния спонсор на първенството (чието участие се ограничава не само във включването на името му) просто няма да разреши идеологията да победи цифрите.

По вероятно е обаче при отделянето на Каталуня в независима държава страната да получи свой национален отбор. Това означава, че играчите на Барселона, които в момента играят в състава на Испания ще се оттеглят от там. Подобно нещо на пръв поглед изглежда шокиращо, но всъщност за състава има достатъчно алтернативи. Количеството на талантливите играчи на Пиринеите е толкова голямо, че може да се съставят не два, три-четири конкурентноспособни отбора. Примери в европейската история пък има достатъчно – Чехия и Словакия, бивша Югославия, бившият Съветски съюз...Така че няма нищо страшно и фатално ако на европейско първенство рано или късно се появи отделен национален отбор на Каталуня.

Всъщност събитията, които преди 25 години разтърсиха Източна Европа като че ли започват бавно да настигат и Западния свят. Само преди седмици Великобритания даде възможност на шотландците сами да решат остават ли в границите на Обединеното кралство или не. Всъщност там бяха убедени, че подобно нещо няма да се случи и все пак правителството побърза да потуши пожара със сладки приказки, обещания и молби.

Испанското правителство е наясно, че каталунците са далеч по-решителни от шотландците и затова директно забрани референдума. Но като че ли само наля масло в огъня. Само че това повлия повече на политиката, отколкото на спорта. Каталуня може и да стане независима, но Барселона и Реал ще си останат зависими един от друг завинаги.