Петела от Кинтиньо бе идол на Рио. Светът го знаеше като Зико

В онзи следобед на стадион "Сариа" в Барселона плака футболът.

Да, сълзите течаха по лицата на няколко мъже с потни златисти фланелки, но всъщност планетата също плачеше. Бразилия отпадна с 2:3 от Италия преди полуфиналите на Мондиал 1982 и най-зрелищната група играчи, събирана за световно първенство, нямаше да посегне към титлата.

Плачеше и техният лидер - със скъсаната си фланелка с номер 10 в ръце. Огромното парче от екипа, откъснато от Клаудио Джентиле по време на битката им на терена, бе останало някъде там, отвън на игрището.

Предстоеше най-трудното - бразилците да се върнат у дома, където нацията бе потънала в печал. А за Артур Антунеш Коимбра идеха дни, в които клубът му - превърнал се в негово семейство, да му даде утеха от огромното разочарование.

Две десетилетия по-рано братята Коимбра, всичките петима, често изнасят лекции по минифутбол на игрищата в квартала Кинтиньо, който днес си е почти градче край Рио де Жанейро.

Казват, че са били непобедими през 60-те, а най-малкият от тях - Артур, е толкова добър, че понякога големите от другите, съперникови отбори, искат да го набият.

Постепенно в детския клуб Жувентуде го кръщават Артурзиньо, а после и Артурзико. И тогава леля му, запалена по футбола (бразилка, нищо странно) и луда по Фламенго, един ден решава да съкрати това прозвище и остави от него само последната част.

Така мъничкият свят на Кинтиньо започва да нарича малкия футболен диамант с кратичкото Зико. Останалата част от планетата още не знае за него.

Роден през 1953-а, с неясни спомени от триумфите на Пеле и Гаринча през 50-те и 60-те, но изумен от футбола, който играе селесао на Мондиал 1970-а, Артур Антунеш Коимбра се появява във Фламенго на 8 - в началото на 1961-ва. Вижда на стената надпис, който и до днес седи на тренировъчните игрища на клуба, макар и те да са далеч по-модерни.

"Тук ние правим своите звезди".

Зико е пленен от магията на червеното и черното на Фламенго, най-популярния отбор на Бразилия. Още не знае в началото на 60-те, но това ще е неговият живот.

Слабоват е, клубът иска да натрупа мускулна маса и да стане як, за да стигне до първия отбор. На 17 години за близо 6 месеца се откъсва от света напълно, тренира, храни се според програмата на Фламенго, седи у дома и не излиза никъде. Дори с момичета.

Жертва всичко, за да стигне до червено-черната фланелка, която треньорът Марио Загало му е обещал.

Любовта между него и торсидата е от пръв поглед. Кръщават го Петела от Кинтиньо - тича непрекъснато и навсякъде, с наперената си фигура и буйни коси, хвърчащи навсякъде, невчесани - като повечето бразилски футболисти от 70-те.

Зико се превръща в лидер на поколение, което се оказва едно от най-талантливите в историята на страната.

Но за славата чака близо 9 години, след като едва през 80-та Фламенго е шампион. Следват още три титли в следващите седем сезона, както и Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа, спечелени още през 1981-ва.

В декадата от дебюта му през 1971-ва и славния сезон, завършил с требъл, Петела се превръща в най-идолизираният играч на Бразилия по това време. И не само.

Истерията по него е огромна. Зико е сравняван с Пеле, като самият Крал на футбола казва, че единственият играч, който вижда да се доближи до неговото ниво, е точно магьосникът от Фламенго.

Италианската преса първа подема това преди световното в Аржентина през 1978-а, като сочи, че в бразилския отбор блести Белия Пеле. Светът харесва прякора.

Петела от Кинтиньо, както предпочита да си го нарича Рио, е Кралят на стадион "Маракана". В продължение на близо 20 години Фламенго играе домакинствата си само на великата арена, а Зико не прощава на никого на свещената трева.

В Бразилия открай време има разделение - не само във футбола, но и в него. Паулистас и Кариокас. Хората от щата Сао Пауло срещу тези, които са в и около Рио.

Пресата на вражеския лагер започва да се заяжда с десетката на Фламенго, въпреки че феновете го обожават и носят на ръце. Капитанът на червено-черните е наречен "играч само за "Маракана".

Тоест - когато отборът гостува, Зико някак се губи.