Моника Селеш: Срамувах се от себе си и дори не смеех да седна в ресторант

Деветкратната шампионка от Големия шлем говори открито за хранителното си разстройство

Sportinglife
Sportinglife 16:10 ч., 04 Фер 2015
0
102
Getty Images

Моника Селеш така и не успя да покори Уимбълдън, но с девет трофея от Големия шлем между 1990 и 1996 г. тя определено беше една от най-ярките звезди на женския тенис през 90-те.

Наред с бляскавата й кариера обаче, медиите никога не пропускаха да я атакуват заради резките промени в теглото й.

"Имаше моменти, в които непрекъснато се тъпчех с чипсове, гевреци и сладки, ядях тонове от тях за изключително кратко време", спомня си бившата №1 в света.

Селеш признава, че е развила хранително разстройство на психична основа и трагичният инцидент, който преживя на корта през 1993 допълнително е утежнил ситуацията.

Тогава на турнир в Хамбург през април мъж изскочи от публиката в една от паузите на мача й с Магдалена Малеева и я прободе в гърба с кухненски нож. Въпреки че Моника се възстановява сравнително бързо физически, напрежението от постоянните очаквания за победи и фактът, е баща й се е борил с рак на простата не спират да я измъчват.

"Медиите следяха под микроскоп теглото ми при всяко появяване на корта и ми отне доста врема да мога да говоря открито за проблема си - казва Селеш пред сп. "People".

- Беше ми изключително трудно да приема, че мога да към толкова дисциплинирана в тренировките и мачовете, но ставаше ли дума за храна нямах никакъв контрол. Срамувах се от себе си. Дори не смеех да се храня на публични места, а бързах да се прибера в хотела си или вкъщи и да отворя поредния пакет с чипс. Сега съм наясно с проблема, който имах и се боря с него. Поне вече мога да седна в ресторант и да се чуствам като нормален човек."

В момента Селеш е част от кампанията на американската Асоциация за борба с хранителните разстройства. "Искам да помогна на хората разберат, че това наистина е проблем, който не бива да бъде подминаван", обяснява деветкратната шампионка от Големия шлем.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията