Милан - жестока девалвация на капитанската лента

Спокойно можем да вземем някой тълковен речник и да проверим какво означава думата „капитан“.

Ето едно добро определение: „В спорта капитанът е член на отбор, който, в зависимост от дисциплината, има специфични задачи по отношение на тактическата координация и общуването със съдията; той мотивира тима си и насочва усилията на съотборниците си“.

Само чудо може да лиши Ювентус от титлата

Класирането говори достатъчно красноречиво още от няколко седмици насам. Да бъде отнета от Ювентус четвъртата поредна титла ще бъде почти невъзможно, отбеляза „Евроспорт“ след съботния успех на шампионите.

Ето някои акценти, които подчертават превъзходството на „бианконерите на домашната сцена:

- Смяната на Антонио Конте с Масимилиано Алегри почти не оказа негативно влияние на „Старата госпожа“. Активът на тима е 53 т. от 22 мача. През миналия (рекорден) сезон по същото време Юве имаше с 6 т. повече.

- Ювентус е в серия от 18 мача поред без загуба в първенството, Шампионската лига и Купата на Италия (13 победи и 5 равенства).

- Шампионите допускат някои колебания при гостуванията (загуба от Дженоа, равенства с Удинезе, Фиорентина и Сасуоло), но мачкат на собствения си стадион. С успеха над Милан Ювентус има вече 45 мача поред без поражение у дома. Този сезон „бяло-черните“ на свой терен имат 9 победи и само 2 равенства в Серия А.

- Ювентус обича да жили съперника рано, което му дава възможност да води по-спокойно мачовете си. „Бианконерите“ са отбелязали 10 гола (5 от които са на Карлос Тевес) в първия четвърт час игра в първенството до момента.

- Карлос Тевес оглавява класирането на голмайсторите в Серия А с 14 попадения. Аржентинецът има общо 40 гола в 76 срещи за Юве. Нападателят явно има зъб на Милан, чийто футболист можеше да стане през януари 2012 г. Тевес е отбелязал 3 попадения в 4 срещи на „росонерите“, като и трите пъти „Старата госпожа“ стигна до крайния успех.

Без да обиждаме когото и да било, присъствието на лентата на ръката на Сули Мунтари определено противоречи на тази дефиниция.

Неслучайно тифозите на Милан започнаха да се възмущават от този факт веднага след началния сигнал на дербито срещу Ювентус.

Иронията и гневът, които се изляха в интернет, ни накараха да проследим жестокия упадък на фигурата на капитана в клуба в последните години. Много от хората на средна възраст вероятно в някой момент от живота си са попадали на един доста дълбок по съдържанието си филм.

Помните ли знаменития стих „О, капитане, мой капитане!“, произнесен героя на Робин Уилямс професор Кийтинг.

За да припомни стихотворението е на Уолт Уитман, посветено на Ейбрахам Линкълн?

Въпросният филм е „Общество на мъртвите поети“ и професорът, за да завоюва доверието на момчетата, се обявява за техен наставник и водач, за човек, на когото могат да разчитат в трудни моменти.

Капитанът трябва да е носител на същите ценности и във футбола.

През 90-те години тази чест в Милан принадлежеше на великия Франко Барези, лидер на „Скуадра адзура“, истинска емблема на „росонерите“, символ на големите отбори на Ариго Саки и Фабио Капело.

През 1997 г. настъпи ред на Паоло Малдини – мълчалив капитан, но винаги пример за съотборници и за тифози с поведението си на терена и извън него. Малдини, също като Барези, беше истински символ на Милан.

От 2009 г. насам, след оттеглянето на легендата, лентата стана достояние на Масимо Амброзини (със заместник Гатузо). Той не можеше да се мери с великите си предшественици, но поне имаше зад гърба си 11 сезона с червено-черния екип и отлично знаеше какво означава да носиш тази фланелка и лентата на ръката си.

След Амброзини по старшинство капитан стана Кристиан Абиати. После обаче традицията бе прекъсната.

За капитан и символ на новия Милан през 2013 беше избран Рикардо Монтоливо, почти новак в състава. Той бе дошъл в отбора само година по-рано.

„Гадзета дело Спорт“: Има надежда за „росонерите“

От една страна, сезонът на Милан изглежда приключил. От друга, има някаква надежда за бъдещето.

Това е противоречивото заключение на „Гадзета дело Спорт“ след загубата на „росонерите“ с 1:3 от Ювентус.

„Адриано Галиани, привикнал да разполага с огромен бюджет, от няколко години насам получава суми, които вероятно му изглеждат като джобни пари за 14-годишен хлапак“, пише изданието. „Още през лятото той направи два страхотни удара, като привлече Жереми Менез и Диего Лопес, без да харчи много.

Както французинът, така и испанският вратар са играчи, способни да играят на най-високо равнище. Съставът е небалансиран и в него има видими пробойни, но бъдещето не е чак толкова черно.

Факт е, че януарските попълнения направиха Милан по-силен“, обобщава „Гадзета“, имайки предвид Лука Антонели, Матия Дестро, Алесио Черчи и Габриел Палета.

Малко срамежлив, непривикнал към изявления и гръмки декларации, той не беше безспорен лидер, но поне беше еталон за добро поведение и скромност, който нито веднъж в кариерата си не бе преминавал допустимите граници.

С назначаването на Филипо Индзаги за треньор през лятото на 2014 хаосът около лентата достигна незапомнени висоти.

Когато Монтоливо го няма на терена (десет пъти той изведе съиграчите си с лентата този сезон), идва ред на Абиати (8 пъти), но тъй като той вече е втори вратар, като капитани се изявиха още Даниеле Бонера (3 пъти), Иняцио Абате (1), Филип Мексес (в миланското дерби) и Алекс, за да дойде ред на Мунтари, който в гостуването на Ювентус беше изпаднал в нещо като делириум.

В никакъв случай не можем да отхвърлим продължителността на престоя в клуба като критерий за избор на носителя на лентата (Мунтари е играч на Милан от 2012 г. и в събота вечерта беше футболистът на терена с най-много мачове за „росонерите“). Но не можем да подведем всички възможни случаи под един общ знаменател.

Капитанът е лицето на отбора, негов символ и основен мотиватор.

Такива са Франческо Тоти, Джиджи Буфон, Антонио ди Натале, но също и Херман Денис, Лука Тони, Анджело Паломбо, Франческо Манянели, Серджо Пелисиер, Алесандро Лукарели.

Почти всички отбори в Серия А разчитат на истински капитани.

Един футболист като Мунтари (или като Бонера и Мексес) – избухлив, често пъти гонен от съдиите, който никога не е дърпал мощно отбора си напред, не може да носи лентата на клуб като Милан. Това просто не се вписва в историята, традициите и ценностите на „росонерите“.

Да не прибързваме с изводите и присъдите, но е факт, че „червено-черните“ не могат да намерят себе си и повтарят
невзрачното представяне от предходния сезон. Едва ли единственото възможно обяснение са слабостите на отделните футболисти.

Намирането на истински лидер, на водач, на личност, която умее да вдъхновява и да се мобилизира в най-трудните мигове, би трябвало да е първата стъпка към едно продължително и болезнено, но крайно необходимо възраждане на Милан.