Пролетните терзания на Лудогорец
Миникризите на старта са правило, треньорските смени обаче стават при летните
Лудогорец падна в Ловеч с 0:1 и постла червен килим за ЦСКА да увеличи аванса си на върха в класирането. И ако резултатът не е особено притеснителен, защото от Литекс у нас може да загуби всеки, то тенденцията е сигнална лампичка, която вече не мига. Тя аростно свети и показва, че нещо не е наред.
Това е „онзи” момент, който се получава при Лудогорец всяка пролет вече четвърти сезон.
Ако не е достатъчно това, летните стартове също са мъчни и белязани обикновено от треньорски смени.
В първите си три мача след „размразяването ” на футбола ни, Разград падна от Берое с 1:2 за купата, после с мъка би 10 беройци в реванша с 1:0 и го елиминира. Но и в двата мача Лудогорец нямаше общо със „звук и картина” от есента.
Неразпознаваем отбор, без стил и хъс, сякаш играещ насила.
Треньорът Георги Дерменджиев в своя си стил, леко неуверено, леко хаотично и съвсем тежко без самочувствие ни обясни, че това било нормално.
Освен това след поражението в Ловеч се заплете и тръгна да сравнява шампионата с турнира за купата, кое било на елиминации, кое не... Малко ни заприлича на Димитър Пенев от най-добрите му години. Засега – само като изказвания.
Че не е нормално, не е. Но взе да става традиция.
В първия сезон на отбора в „А” група, Лудогорец зимува равен по точки с ЦСКА на върха. След 3 поредни победи срещу изпадащи отбори на пролетния старт дойде шок – три поражения поред, от Черно Море у дома, Славия навън и Литекс у дома. И настана тревога за титлата, защото армейците дръпнаха с 8 точки напред!
Тогава столът на Ивайло Петев се заклати мощно, но босът Домусчиев не посегна на треньора. И той му благодари с титлата, спечелена в страхотен финален спринт и победа в прекия двубой с ЦСКА.
През следващата 2013-а Лудогорец стартира с 2 победи и 4 ремита в първите си 6 пролетни кръга, включително сензационно 1:1 у дома с Пирин (ГД). И допусна Левски да го стигне, а имаше солиден аванс през зимата.
Стигна се дотам Разград да загуби титлата кръг преди края на „Герена”, но да я спечели с автогола на Везалов за Славия по невъзможен начин в последния рунд. И тогава Петев оцеля.
Но не и след летния старт за 2013-а, когато отборът падна от Любимец в „А” група и Слован в Европа. Треньорът падна също.
Миналат пролет Лудогорец тръгна с 4 победи и 3 ремита в първенството, като в 3 от мачовете не вкара гол.
И допусна ЦСКА само на 2 т. от себе си на върха. А водеше с 6! Но тогава бяха мачовете с Лацио и Валенсия, та тази миникриза изглежда най-обяснима от всички споменати.
През лятото на 2014-а пък шампионът реши, че гостуването на новака Хасково е разходка, и падна и там. Както в Любимец година по-рано. Дни по-късно падна и Стоев, за да дойде Дерменджиев...
Та настоящият наставник може и да оцелее в пролетната криза.
Да се стяга за лятната. Историята сочи, че тя носи вятър на промяната в Разград.
0 коментара