Марек – символът на А група

Да не се дадеш на ЦСКА и Левски – това е мечтата на всеки по-малък отбор в България. Постигна я Марек.

На славния „Бончук”. Стадионът, където в европейските турнири дебютира сър Алекс Фъргюсън!

Мъжка игра, здраво ритане и грандовете са на колене. Тръгнаха си с навесени носове и една точица, която не им е достатъчна. Преди 10, 20 или повече години Марек щеше да заслужава само аплодисменти. А защо не и сега?

Защото в мачовете на „Бончук” има нещо гнило.

И не в тези срещу ЦСКА и Левски. Беше отбелязано най-добре от „Господари на ефира”, които паказаха как мъжагите от Марек играят с един друг съперник. Онзи от Шампионската лига.

Марек-ЦСКА 0:0

Разширен репортаж

Четири гола за Лудогорец, четири път шпалир на дупничани. Веднъж да се случи – добре. Втори път – пак добре. Но сянката на съмнението овисна със страшна сила върху стадиона, където е губил дори Байерн.

Лудогорец се приближи до ЦСКА на само три точки и букмейкърите отново ще свалят коефициента за „зелена” титла.

Даже може да го премахнат. Но Дупница все повече заприлича на Перник. Спомняте ли си онзи майски ден на 2012-а? ЦСКА отиде и загуби с 0:2. Не беше дадена 100-процентова дузпа срещу Жуниор Мораес. Съдията Таско Тасков (случайно свирил преди седмица още едно дерби) стана мишена на „червеното” недоволство.

Няколко кръга по-рано в Перник отиде да гостува и Лудогорец. Точно тогава веднъж и само веднъж ръководството на Миньор реши да протестира за нещо си срещу БФС и пусна момчета на по 16-17 години. Дали победата на Лузогорец щеше да е със 7:0 или със 17:0, значение няма. Препратката към историята не е случайна. Единствената разлика е, че случаят Перник беше в края на сезона, а този в Дупница – по средата. Може би е опасно да се оставят отново нещата за последния момент.

Националната кауза, както някои наричат Лудогорец, убива българсия футбол.

По дупнишки и по пернишки. Собственикът Кирил Домусчиев дори в интервютата си не отрича, че премира съперниците на конкурентите. По неофициална информация и по думи на участници в събитията Марек вече два пъти се облажи - и за 1:1 срещу Левски, и за 0:0 срещу ЦСКА.

Лудогорец е най-силният отбор на България и единственият без грам финансов проблем.

Играе като равен с Ливърпул, Реал и Базел, но се страхува от умрелите от глад грандове, които „нямат 320 лева за магнитен резонанс”. Ако официално стимулирането да победиш някого не е престъпление, то най-малкото не е морално. Като член на изпълкома на БФС Домусчиев би трябвало да милее за бъдещето на българския футбол и да го разглежда като цяло, а не като личната си губерня в Разград.

Има пари, да дава огромни заплати на звездите си. Но защо единственият отбор, който не се е оплакал от съдия, е Лудогорец? И защо, когато разликата между ЦСКА и Лудогорец, стана седем точки, съдиите „извадиха ножа” срещу ЦСКА. За справка – неотсъдена дузпа срещу Славия, за геройствата на Тасков срещу Лудогорец е писано много, сега спестеното брутално нарушение в наказателното поле срещу Марек.

И още въпроси – как така тихомълком Берое се съгласи да си отложи мача за купата срещу Лудогорец, който трябваше да се играе тази сряда? Явно всичко е подчинено на националната кауза от Делиормана, а не на личния клубен успех.

Доказателство е радостта на играчите на Марек след края на мача, защото точката срещу ЦСКА не им помага в битката за оставане, но бонусът в съблекалнята е добре дошъл за коледните празници. Да не говорим за невиждания по света конфликт на интереси, в който един клубен президент държи телевизионните права на цялото първенство.

Българският футбол е в мъртва хватка на една кауза.

А тя почти сигурно ще приключи с европейската си слава след няколко дни и ще й остане... „А” група. Там е ясно – който й пречи, бива стъпкан. Но не толкова на терена, колкото извън него. Историята е доказала – конкуренцията ражда класата. Не убиването й.

И не когато Марек и Миньор са основни офицери в двора на краля.