Пусни монета, спаси ЦСКА и Левски...
Дарявайте цесекари и левскари! Наливайте още в мелницата на агонията.
ЦСКА призова феновете да дарят 1 милион лева за лиценза на клуба. Трогателно.
Левски вече посъбра към 400 000 лв. от дарения, но е „къс” с още 800 000. Нищо, ще стане.
Дарявайте цесекари и левскари! Наливайте още в мелницата на агонията.
Как стигнаха дотук грандовете ли? Елементарно, Уотсън!
За новия век само в двата клуба са се излели по около 90-100 милиона лева за издръжка (8-10 на година), заплати, лагери, текущи оперативни разходи и т.н.
Насреща имаме 10-те милиона, спечелени от Левски за участие в Шампионската лига и Лига Европа и 15-ина милиона от трансфери като на Гара Дембеле, Гонзо или Домовчийски.
ЦСКА и Шампионска лига си нямаше, но взе около 25 милиона от общи трансфери и 2-3 милиона от Лига Европа. кажи-речи това са големите приходни пера.
На година клубовете взимат по около 800-900 хиляди от тв права. Още толкова или малко повече, ако имат късмет с някой европейски мач, от билети.
Дисбалансът в графите разходи и приходи е явен.
В следващите 3 работни дни цесекари и левскари са призовани да направят нова саможертва за „любимите си клубове”. Но това не са те.
Това не е Левски на левскарите, а клуб, съсипан и изпразнен от съдържание заради лошо управление в последните 13 години.
ЦСКА... Е колко пъти феновете да го спасяват!
Акциите миналата година бяха обявени за провалена кампания, но все пак над 4000 души си купиха от книжата и събраха над милион лева.
Сега Левски, година по-късно, стигна до 547 акционери и събра сума, която не е и наполовина от тази.
С други думи – или си състоятелен и помагаш сериозно, за да получиш и сериозен дял, или не си от тези, които пускат монета в процепа.
Нормално е феновете да не вярват.
ЦСКА и Левски са клубове без никакво планиране. Те ядат и отделят (за да не използваме друга дума), но ги храни съседът.
Тоест – консумираш за 10 лева на ден, тоалетната хартия ти струва още 2, но всъщност изкарваш от социални помощи по 3 лева. Ако не са 9-те лева помощ, не ти излиза сметката.
Иво Тонев, хулен много след влизането му в Левски, каза някои прости истини на пресконференцията в четвъртък. Дано са го слушали и левскари, и цесекари. Защото се отнася и за двата клуба.
Бюджетно планиране се прави с разчет на евентуални приходи и оттам проектираш разходите.
Особено в условия на криза. Вместо това грандовете раздуват бюджет за заплати, комисионни, мениджърски, лагери и служители, а в края на годината отчитат, че ранното отпадане в Европа и липсата на интерес към играчите им ги е лишило от цифрички в графата „приходи”.
И балансът е – десетина милиона разходи, 4-5 милиона в най-добрия случай, приходи. Защото и феновете като спрат да ходят на трибуните разочаровани, и перо „билети” изтънява.
Така кръгът става затворен.
За пробив в Европа или добри трансфери, трябва да инвестираш, ще поспори някой. За да дойдат при теб парите от тези възможни пера. Но случаи като Ивайло Чочев и Сержиу Буш доказват, че не е нужно да се водят знайни и незнайни легионери на по 27-28 години.
Само с оправданието – те са свободни агенти. Първо, това не значи, че са без пари на клуба – плащат се едни 10-20 хиляди евра минимум или за мениджъри, или комисионни, или пари на ръка за играча. И второ – той не е конвертируем, няма пазарна стойност.
Има смисъл да взимаш играчи на по 20-24 години, от които после можеш да изкараш добри пари, без да се налага да разпродаваш половин отбор.
Има смисъл да си евротурнирите, ако минеш поне 2 кръга и стигнеш до тези рундове, в които има фиксирани финансови бонуси.
ЦСКА и Левски може и да не се оправят до 31 март с дължимите общо към 2,5 милиона лева.
Това значи есен без евротурнири, което автоматично лишава клубовете от този приход. Ще се взимат заеми, което задълбочава още задлъжнялостта на грандовете. Защото заемите трябва да се връщат... Затворен кръг.
За момента двата клуба дължат около 30 милиона лева.
Левски разкри дългове от 13,4 милиона, а на ЦСКА – където обаче никога не се знае точно – са между 16 и 20 милиона.
Само към НАП дружествата имат дългове от над 10 милиона лева. Така че може би е време да се намеси държавата.
Да разпореди почистване на дворовете и да се види – може ли двата любими клуба на българите да бъдат вкарани в някакъв ред, дори ако е нужно с административно управление и синдици, или ще продължат да харчат повече, отколкото печелят.
В подобно положение са и пловдивските Локо и Ботев, което оформя карето на най-популярните клубове у нас, затънали в немотия.
А ги управляваха най-богатите българи за новото време – Илия Павлов, Васил Божков, Георги Илиев, Цветан Василев, Тодор Батков и Майкъл Чорни (един от най-заможните хора, влизали в родния бизнес).
Яхвайки обществената популярност и значимост, те превърнаха клубовете в ями без дъно. След тях остана потоп. И място за танци на мениджъри, комисионери, лобисти и обикновени измамници, които довършиха ЦСКА, Левски, Локо и Ботев.
0 коментара