Защо Арсен Венгер е мъж под прицел?

В събота на гарата в Стоук се чу хор от обиди и освирквания. Отборът на Арсенал се качваше на влака след загуба на стадион „Британия” с 2:3 от местния тим, а стотина запалянковци от Лондон чакаха същата композиция.

Освиркванията бяха за Арсен Венгер, а имаше и викове: „Махай се”...

Арсен Венгер се усмихна, но някак криво.

Така, както опита да приеме с усмивка и плаката миналата седмица. Да, на мача с Уест Бромич навън, спечелен с 1:0, собствените му фенове написаха на транспарант:

„Арсен, благодарим за спомените. Сега е време за сбогуване.”

Само дето привържениците на Арсенал така и не могат да вземат решение дали мениджърът е тяхната благословия или прокобата на отбора им.

Не говорим само за разногласия между различни групи от феновете. Едни и същи хора се разкъсват в мнението си и аргументите и в двете посоки са тежки.

Венгер дойде в Арсенал в средата на 90-те години, когато отборът бе загубил посока, изоставаше във Висшата лига от все по-силния Манчестър Юнайтед, допускаше да завършва шести, седми... Мениджъри му бяха хора като Брус Риък и Стюърт Хюстън, при цялото уважение  към тях...

Арсен промени Арсенал.

Той преобърна културата на веселяците и тарторите, обичащи чашката, в такава на модерни професионални футболисти. Времената на беззъбия и зависим от алкохола Пол Мърсън, на Тони Адамс, на Райт, Диксън и останалите от онази луда машина за победи с 1:0 и много бой и пот по терена, отминаха.

Арсенал се превърна в непобедим отбор с Виейра, Анри, Пирес, Вилтор, Еду, Овермарс и онзи русоляв гений Денис Бергкамп. Играеше изящен футбол, при който топката като с дистанционно минаваше от един в друг от играчите на Венгер.

Три титли за 6 години, финал в Шампионската лига през 2006-а, паметни мачове, страхотен футбол, статут на постоянна величина в групите на най-лъскавия турнир на Европа.

Това донесе Венгер на клуба.  Както и една от най-добрите скаутски системи за млади играчи и промотирането на момчета на по 16, 17, 18 години в първия тим.

Какво отне?

Именно биткаджийския характер на Арсенал сякаш се заличи и разми някъде в опитите да се изграждат перфектните технически футболисти и стил, който да накара всички да ахнат.  ДНК-то на клуба се изгуби, а с това почнаха да изчезват и трофеите. Стилът е важен, но когато съперниците ти хванат цаката и започнат да не се церемонят, нещата стават трудни.

Да не говорим, че 9-годишният глад за трофеи прогони куп от най-добрите играчи на Венгер от клуба.

А това разстройва още феновете – за един гранд да стане място за обиграване на добри играчи, които последа да търсят реализация в „по-голям клуб” е обидно. Срива статута на Арсенал.

Венгер е хулен неизменно по средата на сезона. Случва се от години.

Около декември вече е ясно, че тимът няма да се бори за титлата. С едно-две изключения, когато остана в играта до март. Но винаги някак дълбоко в себе си всеки от нас знаеше, че няма да стигне хъс, манталитет и достатъчно хладнокръвие в решителните моменти. И това влудява феновете на отбора.

Факт

През този сезон Арсенал загуби дербитата от Челси и Юнайтед и реално е в играта за четворката, благодарение на Алексис Санчес, най-скъпата лятна покупка.

Tweeeet me!

Тук е и друг момент, по който феновете не са единодушни. „Купувай, харчи пари”, викаха те към Венгер няколко години поред, докато французинът упорстваше и не вкарваше клуба в дългове с големи пари за трансфери. Така Арсенал успя да изплати бързо стадион „Емирейтс” и да излезе на плюс. Сега вече Венгер харчи – общо към 100 милиона евро за Йозил и Санчес. Но недоволство пак има – защо за тях, а не за добри защитници?

Футболните фенове никога не са доволни.

Само че в края на сезона, когато Арсенал се класира за 17-и пореден път в Шампионската лига, те отново ще ръкопляскат на Венгер и ще чакат с оптимизъм новия сезон. Ето дотам се е размил критерият за успех в клуба. Както и толкова е трудна и противоречива оценката за работата на Арсен.

Докато заслугите му са абсолютно безспорни, стратегията му и това накъде води Арсенал остават неясни и обект на много дискусии.