Денят, в който „Анфийлд“ аплодира Арсенал

"Моля, моля, моля - изчезни! Появяваш се в най-лошите 30 секунди от живота ми, не искам да те видя и да знам кой си!".

С тези думи лудият по Арсенал учител Пол крещи по домофона на годеницата си, която звъни пред входната врата на кооперацията.

Моментът е от великия филм "Fever pitch" и съвпада с последните секунди от мача Ливърпул - Арсенал на 26 май 1989 г.

Гостите водят с 1:0, но за титлата им трябва победа с 2:0.

В реалността събитията се случиха  така

Реферът спира играта, за да може да бъде оказана помощ на Кевин Ричардсън от Арсенал, а полузащитникът на Ливърпул Стив Макман показва на съотборниците си: "Има още една минута".

Джон Барнс и Джон Олдридж плесват ръце, подминавайки един друг - сякаш всичко е свършило.

В оставащите секунди Майкъл Томас проби и вкара, Арсенал спечели с 2:0 и грабна най-приказната титла в историята от ръцете на Ливърпул.

Предисторията

През август 1988 г. Арсенал е считан за аутсайдер за титлата, в най-добрия случай.

Клубът не я е печелил 18 години, а и се разделя с основни играчи като Вив Андерсън, Кени Сансъм, Греъм Рикс и Чарли Никълъс.

"Ливърпул щеше да спечели тази титла, нямахме съмнение - разказва фенът на Арсенал Робърт Фръмкин. - Ние щяхме да сме доволни на второ или трето място.

Но Тони Адамс мисли друго. Той хваща бас с тв водещия Джим Розентал на 50 лири, че Арсенал ще спечели титлата.

Тони Адамс

"Притискахме отборите здраво. Имахме най-малкото игрище във Висшата лига и пресирахме съперника здраво. Но бяхме по-ефективни навън, когато напрежението бе върху защитата ни. Печелехме с 1:0, с много характер."

Tweeeet me!

В своята автобиография Адамс разкрива: "Притискахме отборите здраво. Имахме най-малкото игрище във Висшата лига и пресирахме съперника здраво.

Но бяхме по-ефективни навън, когато напрежението бе върху защитата ни. Печелехме с 1:0, с много характер."

Цели 12 пъти се случва през сезона, като Арсенал наистина със зъби и нокти седи в битката за титлата.

На "Анфийлд" Ливърпул играе изумителен футбол и разнищва отборите с голови спектакли.

Но изведнъж през ноември головете секват.

На 14 януари Арсенал бие Евертън като гост и е 11 точки пред Ливърпул, а букмейкърите правят тима фаворит за титлата.

Но гигантът се събужда - Ливърпул печели 15 от следващите си 18 мача, а когато в началото на април разбива с 5:1 Шефилд Уензди, оглавява класирането.

Предупреждението е ясно - тази титла не мърда от "Анфийлд"!

По програма двата конкурента трябва да играят в края на април, а не в последния кръг.

Но на 15 април се случва трагедията на стадион "Хилзбъро", където загиват 96 привърженици на Ливърпул преди полуфинала за Купата на ФА срещу Нотингам.

Следващите три мача на "червените" са отложени, като влизат дълбоко в края на май, за да свърши сезона преди месец юни.

Факт

Така през май Ливърпул играе цели 8 двубоя, като печели 6, завършва наравно с Евертън и има за задача да не загуби с повече от един гол от Арсенал в последния ден, и то на своя стадион.

Tweeeet me!

Така през май Ливърпул играе цели 8 двубоя, като печели 6, завършва наравно с Евертън и има за задача да не загуби с повече от един гол от Арсенал в последния ден, и то на своя стадион.

Играчите на Арсенал гледат как Ливърпул размазма с 5:1 Уест Хем три дни по-рано и ги поставя в ситуацията да търсят победа с разлика.

"Колко гола ще ни трябват?", пита нападателят Алън Смит. "Не е проблем, само 2-0", отвръща мениджърът Джордж Греъм.

Атмосферата на "Анфийлд" е невероятна - "най-добрата, която съм виждал на мач", разказва Фръмкин, който е сред 4-те хиляди гостуващи запалянковци.

Преди мача Арсенал поднася букети пред трибуната "Коп" и дарява чек за 30 000 лири на семействата на загиналите на "Хилзбъро".

Мачът е нервен, Арсенал успява да поведе, но времето се изнизва.

"Аз загубих титлата - разказва Джон Барнс. - В последната минута имах топката на корнера, но реших да я задържа, вместо да дриблирам покрай Ричардсън, който беше уморен."

Но халфът на гостите успява да бутне топката към вратаря Джон Лукич, който я хваща (тогава няма забрана на паса към вратаря).

"По дяволите, просто я изритай", крещи към него Тони Адамс и сочи към вратата на Ливърпул.

Но Лукич хвърля към Лий Диксън и Арсенал започва атака.

Тя минава през Алън Смит, който намира Томас сам срещу вратаря - 2:0.

Играчите на Ливърпул лягат по земята, времето изтича...

Нито един от тях не може да стане и да изпълни център.

Кени Далглиш влиза на игрището да успокои своите разбити футболисти, за които идва твърде много - да преживееш ужаса на "Хилзбъро" 40 дни по-рано с гледката на умиращите, а после да изпуснеш спечелена титла.

Играчите на Арсенал правят обиколка с трофея, а "Анфийлд" ги аплодира. "Коп" дори им припява: "Шампиони" - невероятен жест към гостуващ отбор.

"Когато камерите влязоха да ни снимат в съблекалнята аз вече бях пиян на почти бутилка шампанско", разказва Алън Смит.

Два дни по-късно той е с националния отбор на Англия, а докторът му бие инжекция срещу натравяне с алкохол - толкова дълго е било партито...

Така бе спечелена най-лудата титла в английския футбол.