Българското първенство окончателно попадна под игото на чужденците

„На мене ми доставя кеф само българският лев!”.

Това е част от една славна песен на група НЛО от края на комунистическия режим, където всичко чуждо „отива под ножа”. Годините минават, „Кореком” е само история, а футболът ни окончателно перефразира песента в „На „А” група й доставя кеф само чуждият лев”.

Българското първенство окончателно попадна под игото на чужденците.

Въпреки финансовата криза всички отбори с амбиции за евротурнирите гледат зад граница, за да попълнят съставите си. А тези, които използват „нашата валута”, нямат никакъв шанс.

В прав текст

Кратък поглед из „А” група показва, че единствено вратарят и десният бек бият чужбината по класа

Tweeeet me!

Владислав Стоянов от Лудогорец е фаворит дори за футболист на годината. Вратарят пази стабилно, но въпреки това единствения му допир с чужбина в кариерата е молдовският Шериф. Българската конкуренция на Стоянов е Пламен Илиев – нежелан вече в Левски, 38-годишният Георги Петков от Славия и ненужният на „Герена”, но станал национал, защото няма кой Божидар Митрев от Локомотив (Сф).

Нагоре в класирането ЦСКА залага на чеха Якуб Дивиш, а Литекс използва бразилеца Винисиус Баривиейра. А Берое не може да избере между изгонения вече Иван Караджов и отхвърления от ЦСКА Благой Макенджиев.

Десният бек на „А” група също е 100 процента български.

Там властва ветеранът от Лудогорец Йордан Минев, който вкара гола за първата родна победа в Шампионската лита – 1:0 над Базел. В ЦСКА се  редуват Венцислав Василев и Апостол Попов. А в Левски е Пламен Крумов.

В Литекс използват доста български момчета, наложени от времето на Христо Стоичков като Антон Недялков, Страхил Попов и Илия Миланов. В Локомотив (Сф) пък този пост е типичен за Румен Трифонов.

Минем ли тези два поста, чуждестранното нашествие става страшно.

Най-известният централен защитник на България е румънецът Козмин Моци. Героят на Лудогорец е счятан за най-добрия защитник в „А” група. Като такъв дълго беше определян французинът Джаксън Менди, но бягството му от ЦСКА в Литекс определено свали формата. На „Армията” откриха хърватина Марин Оршулич, а в Левски се молят Аймен Белаид да прави по-малко грешки.

Германия показа как се прави

Да даваш Германия за пример не е най-сложното нещо на света. Но днес всички се мерят по Бундестима, Байерн и Бундеслигата.

Германия взе спешни мерки, когато... беше втора в света. След Мондиал 2002 и загубата на финала срещу Бразилия с 0:2 във футболната федерация трезво оцениха: „Играхме слаб турнир, благодарение на един Оливер Кан и един Михаел Балак с късмет стигнахме дотук!” Вече имаше и горчивият опит от отпадането в груповата фаза на Евро 2000.

Футболната федерация на Германия наложи  драконовски изисквания към всички клубове до трета дивизия. Едно от тях беше да има школа с по пет възрастови групи. И тези отбори да участват в първенства. Отделно естествено всеки стадион трябва да има осветление и отопление на терена. Който не изпълнява тези изисквания – гори.

Резултатите са на лице – полуфинал на Мондиал 2006, финал на Евро 2008, полуфинал на Мондиал 2010, полуфинал на Евро 2012, световна титла на Мондиал 2014. На клубно ниво Байерн игра игра три поредни финала на Шампионската лига и спечели едни – срещу Борусия (Дортмунд), а сега всички представители на Бундеслигата единствени в пакет минаха груповата фаза на Лигата.

На заден план остават „червените” ветерани Александър Тунчев и Валентин Илиев, лудогорските Александър Александров и Георги Терзиев.

Да стигнем и до левия край на защитата, където може би играе най-скъпият играч в елита ни.

Колумбийският национал Брайън Ангуло бе купен за 1,5 милиона евро от Лудогорец, но пък не успя да се наложи като твърд титуляр. Дори напротив – остава повече на пейката. Вместо него впечатляващ сезон прави бразилецът Уилсон Кайсара, за когото се говори, че има сериозни оферти от чужбина.

В ЦСКА твърд на поста ляв бек поне засега е скандалният Тончи Кукоч с резерва мистерията Кристиян Супусепа. В Левски, Литекс и Локомотив Сф предпочитат българските си варианти, но затова и резултатите им са далеч от тези на лидерите.

Колкото по-напред продължаваме, толкова по-малко родни имена можем да споменем.

В халфовата линия Лудогорец има един единствен неприкосновен българин – Светослав Дяков. Около него блестят Дани Абало, Марселиньо, Абел Анисе, Фабио Ешпиньо, Вандерсон... Някогашният национал Христо Златински дори в групата не може да попадне, а крилото Михаил Александров се лута между пейката и терена.

В ЦСКА не използват отдавна български халф. Разбира се – паспортът не е направил бразилецът Маркиньос българин. В състава на Стойчо Младенов като единица мярка за класа се утвърди нигериецът Стивън Сънди, по крилата действат Тони Силва и Луис Соарес-Платини, а между тях Жоан Фелипе. Някогашният диамант Антон Карачанаков вкара няколко важни гола от пряк свободен удар, но с нищо не доказва, че може и нещо друго в играта.

Левски очаква спасение от испанеца Мигел Бедоя и словака Роберт Прохазка. Новото откритие е тунизиецът Амари. Капитанът Владимир Гаджев е на 27 години, но определено е „остарял” за „Герена” и му трябва развитие в чужбина. Подобна е ситуацията и с Георги Сърмов, чието завръщане след странство е всичко друго, но не и успешно.

Литекс остана оазис за българи, но и е далече от славните в миналото си победи.

Никола Колев, Александър Цветков и Румен Руменов са добри момчета, но нямат класата сами да поведат фирмения тим на Гриша Ганчев към нещо повече от място в шестицата.

Нападенията в българския футбол също са 100 процента чужда стока.

В Лудогорец залагат на словенецa Роман Безяк и тунизиецa Юнес Хамза. Често в такава роля влиза и испанският халф Абало.

ЦСКА намери дори голмайстор на „А” група като румънеца Сержиу Буш със заместник Орелиан Жоаким от Люксембург.

В Левски головата опасност се крие в испанския ас Антонио Аниете. „Синьото” чедо Валери Домовчийски е бледа сянка на момчето, направило голям трансфер в Херта.

А гаранцията за голове на Литекс е колумбиецът Жордан. Осем попадения за Локомотив (Сф)  пък има тунизиецът Ламжед Чехуди. Берое разчита в атаката си на конгоанеца Жуниор Мапуко и на французина Салим Керкар.

За да не забравяме и добрата стара Славия, която отново ще играе куп „контроли” в долната половина на „А” група през пролетта.

Там звездите са французинът Жереми Манзоро, португалецът Карлос Фонсека, както бразилците Диегои Фернандо Силва.

И така – опитаме ли да направим национален отбор само от футболисти от родната „А” група, ще станем здрав съперник на... Гибралтар.

Малта си е класа, знаят го и най-големите звезди на България. Най-лесното обвинение е – отборите ни пренебрегват родните юноши. Не, това не е така.

Най-големият проблем на българския футбол е, че школите пустеят, децата ритат парцаливи топки, а треньорите са нискоквалифицирани. Публична тайна е, че децата на богатите татковци винаги са титуляри. Нашите млади национали бяха изловени да играят черно тото на европейско първенство, а ние искаме да блестят в „А” група и евротурнири.

Затова на нашите отбори им доставя кеф само чуждият лев.

Момчетата от странство идват гладни и жадни, защото никой не ги иска. Но като деца поне не са играли черно тото.