Шави Ернандес: Израснах на 100 квадрата, живея на 180 и искам да стана треньор

Той няма да се промени. Играта му винаги ще е толкова елегантна и интелигентна. Затова мнозина го определят като един от най-добрите испански футболисти за всички времена. През лятото се очакваше Шави Ернандес да напусне Барселона и да отиде в Ню Йорк Ред Бул, защото клубът купи Иван Ракитич. Не би – той остана дори без гарантирано титулярно място. Започна сезона на пейката, но към средата му все по-често е титуляр. Шави даде голямо интервю пред вестник „Ел Паис”.

- Известен сте като човек, който не казва „Не!

- Вярно е, че ми е много трудно да отказвам. Но признавам, че съм привилигирован в живота. Възпитали съм в много добро семейство и сърцето ми винаги е отворено.

- Как?

- Израснал съм в малко жилище, около 100 квадратни метра. Бяхме осем души. Дори баба и дядо живееха при нас. Така се научаваш да делиш всичко – спалнята, тоалетната, пастата за зъби, дрехите. Без търпение не би могло да се получи. Учихме се един от друг.

- Това помогна ли ви във футбола?

- Футболът е отборен спорт. В него винаги търсиш съотборника си. Чак на втори план идва егоизмът.

- Вие непрекъснато давате пасове. Не навреди ли това на личната ви класа?

- Натрупах достатъчно опит в Испания, а и не само. Откакто не играя в националния отбор, имам повече време за пътувания и опознаване на други хора. Веднъж един французин дойде при мен и ме попита: „Защо никога не ви дадоха „Златната топка”?”

- Боли ли ви от това?

В прав текст

Ще бъда напълно честен – спечелих много повече от това, за което като дете съм мечтал. Никога не съм вярвал, че ще спечеля „Златната топка”. Дори че ще бъда сред тримата финалисти. Преизпълних мечтите си. С Барса и националния отбор спечелих всичко.

Tweeeet me!

- Ще бъда напълно честен – спечелих много повече от това, за което като дете съм мечтал. Никога не съм вярвал, че ще спечеля „Златната топка”. Дори че ще бъда сред тримата финалисти. Преизпълних мечтите си. С Барса и националния отбор спечелих всичко. Ако някой ми го беше казал през 2004 година, нямаше да му повярвам.

- Но бяхте част от най-великия испански отбор в историята. Свърши ли тя?

- Съгласен съм. След световното първенство в Бразилия цикълът беше затворен. На мен ми остава малко време да играя. Тялото ми вече го чувства. Трябва ми повече време да си почивам, да дозирам натоварванията. Липсва ми силата да играя мач на всеки три дни.

- Как го приемате – като естествен процес или като драма?

- С времето човек става по-разумен. Футболистът трябва бързо да се научи да се справя с критиката. Да поема удари. Още преди две години казах на националния селекционер Висенте дел Боске: „Виж, вече не се наслаждавам, както преди. Време е да се откажа!”

Успехите на Шави

- 7 пъти шампион на Испания
- 2 пъти носител на Кралската купа на Испания
- 6 пъти носител на суперкупата на Испания
- 3 пъти носител на Шампионската лига
- 2 пъти носител на суперкупата на Европа
- 2 пъти световен клубен шампион
- 1 път световен шампион от Мондиал 2010
- 2 пъти европейски шампион – Евро 2008 и Евро 2012
- Сребърен олимпийски медалист от Сидни 2000
- Световен шампион за младежи от 1999 година
- Футболист №1 в свет ана ФИФА – 2010 г.
- Най-добър играч на Евро 2008
- Трети за „Златната топка” – 2010, 2011
- Играч №1 на финала на Шампионската лига – 2011
- Най-добър плеймейкър – 2008, 2009, 2010, 2011

Той ми отвърна: „Какво ти става? В депресия ли си?” Аз каза: „Не, не, мистър! Но дълго го мислих.” Дел Боске отказа да ме слуша и само рече, че му трябвам. Но дойде Бразилия…

- Живеете ли вече със спомените?

- Така не може да се живее. Футболът е моят живот. Разбира се, егото ми е високо заради многото постижения. Когато стана сутрин, взимам всички вестници и започвам да чета. Най-вече критиката. Ядосвам се, когато не играя добре. Искам публиката да е доволна от нас.

- Какво мислите за думите на Пеп Гуардиола, който каза, че напуска, защото няма мотивация повече в Барса?

- Разбирам го. Това е като да играеш срещу себе си. Срещу успехите си. Трудно е. При мен радостта от играта не спира. Започнах да изучавам футбола и от друг ъгъл, следя съперниците, анализирам тактиките и вариациите в тях.

- Какво ще дойде за вас след футбола?

- Човече, разбира се, че футбол. Искам да остана в него - човешки и професионално. Например започвам да уча английски.

- Значи продължавате със стъпките напред?

- Разбирам доста, когато ми говорят на английски. Трудно ми е да говоря.

- Струхавете ли се, че някой може да ви осмее?

- Не се притеснявам, че мога да бъркам, когато говоря на английски. Сега ще започна и треньорски курс. Преходът не е никак лесен. Човек трябва да намери място, на което ще се чувства добре.

В прав текст

Веднъж Йохан Кройф ми каза: „Най-хубавото в нашия живот е играта. Второто най-хубаво е треньорството. Наслади се на него!” Обичам да се събуждам и да знам, че скоро ще стъпя на терена.

Tweeeet me!

Веднъж Йохан Кройф ми каза: „Най-хубавото в нашия живот е играта. Второто най-хубаво е треньорството. Наслади се на него!” Обичам да се събуждам и да знам, че скоро ще стъпя на терена.

- Мислите ли, че след 5-6 години ще говорим за Барса на Шави, както говорихме за Барса на Гуардиола?

- Би било много хубаво. Но това е Барса, един особен клуб. Тук не се приемат оценки под „отличен”.

- Казахте ни, че сте израснал в жилище от 100 квадрата.

В колко живеете сега?

- В 180.

- Къде?

- Точно до футболния терен.

- Често ли се разхождате във вашия роден град Тераса?

- Не, всъщжност – не. Когато с жена ми Нурия отидем в шопинг центъра или се разхождаме, винаги си слагам шапка. Така поне 80 процента от хората няма да ме познаят.

- Вие сте голяма звезда, а живеете на 180 квадрата в малък индустриален град. Не ви ли се иска да имате хубава вила?

- Така се говори за глупавите и високомерни футболисти. Но е обикновено клише. Сред футболистите има най-различни характери. Така е и при политиците, и при актьорите.

- Футболистите не обичате да говорите за политика…

- Последствията са проблемът. Веднага ще ти лепнат етикет. Но моля – питайте!

- Щом позволявате. Как гледате на желанието на Каталуния да се отцепи от Испания?

- Участвах в референдума на 9 ноември, за мен беше важно. Ние, каталунците, искахме да гласуваме законно за нашата независимост. Но от Мадрид чувахме само „Не” и налагане на вето. Все едно да се обадя на приятел и да му кажа, че не му вървят нещата и той да продължи. Така се чувстваме ние. Трябав да се търси диалог, да се покаже разбиране. В Мадрид правят само едно – търсят начини как да не изпълнят нашите желания и изисквания.

- Мислите ли, че има корумпирани политици?

- Всеки път, когато човек отиде да гласува, вярва, че го прави за по-доброто бъдеще. А всеки път губи.