Годината на отказалите се легенди

Публикуваме първи текст от рубриката ни "Стани автор". Можете да изпращате материали за нея тук.

Изпращаме футболната 2014 година с много емоции и исторически мигове на национално и клубно ниво.

За рубриката

Sportinglife не е само за четене. Може и да пишете. И после да се четете.
Готови сме да приемем и публикуваме вашите мнения, статии, анализи или коментари по темите от спортния живот.

Опитваме да сме актуални и аналитични, но не е възможно да не пропуснем нещо, затова – разчитаме и на вашата гледна точка.

Пишете смело за това, което ви вълнува, вдъхновява или възмущава. Рубриката „Стани автор” е за вас и е нашият контакт с читателите ни.

Ние не се притесняваме да пишем мнението си и да ви го предлагаме. Правете го смело и вие. И вие сте част от Sportinglife също толкова, колкото и ние.

Германия триумфира за четвърти път със Световната купа, испанската столица Мадрид може да се похвали с абсолютна доминация в Испания и Европа – изпращайки двата си гранда на финал в Шампионската лига, където Реал (Мадрид) се поздрави с труден успех, но за победения Атлетико силният сезон бе увенчан с титла в Примера дивисион.

Освен това кралският клуб спечели Купата на Краля и Световното клубно първенство на ФИФА, което изглеждаше напълно закономерно на фона на потенциала на отбора на Карло Анчелоти.

В Англия, Франция и Германия с титли се отчетоха финансовите чудовища - Манчестър Сити, ПСЖ и Байерн (Мюнхен), което не учуди никого, а в Италия Ювентус смаза конкуренцията за пореден сезон, което дори накара Антонио Конте, отегчен до такава степен от успехите, да потърси ново предизвикателство (може би твърде голямо), поемайки Скуадра адзура.

Копа Либертадорес поднесе своята приятна изненада след като аржентинския Сан Лоренсо за първи път в своята история спечели трофея.

При това във финал, игран в столицата Буенос Айрес, което превърна този момент в още по-исторически.

В момента се води ожесточена битка между претендентите за Златната топка, а в някъде в неговата сянка остават големите играчи, които сложиха край на своите бележити кариери през тази година.

Всъщност 2014 може да се счита за годината на отказалите се легенди.

Тиери Анри

Френският магьосник остави следа във всеки един клуб, в който игра. Петкратен футболист на годината във Франция (2000, 2003, 2004, 2005 и 2006).

Най-запомнящият се футболист на Арсенал от създаването на Висшата лига, смятан от мнозина за най-талантливия чужденец играл на Острова (като считаме, че Кристиано Роналдо достигна своя връх с екипа на Реал в Испания), който имаше най-голям принос за двете титли (2002 и 2004) на „топчиите”.

Спечели също така и 3 купи на Футболната Асоциация (2002, 2003 и 2005), 2 Къмюнити Шийлд (2002 и 2004), има и един загубен финал на Шампионската лига (2006).

Един от невероятните голове, които вкара е във вратата на Манчестър Юнайтед на вратаря Фабиен Бартез, когото прехвърли от около 15-20 метра, в позиция с гръб към вратата, бидейки притиснат от двама футболисти. След като счупи рекорд след рекорд (през 2006г. подобри рекорда на легендата на Арсенал Иън Райт за най-много голове за Арсенал) настъпи време за трансфер в космическия тим на Барселона, където се вписа в състава, с който спечели 2 титли (2009 и 2010), купа (2009) и Суперкупа на Испания (2009), а на европейската сцена 2009 година се оказва златна, защото завоюва КЕШ, Суперкупа на Европа и Световното клубно първенство.

С националния отбор на Франция (123 мача и 53 гола) спечели Световна (1998) и Европейска (2000) титла, както и Купа на Конфедерациите (2003). Завърши кариерата си в САЩ, където игра за Ню Йорк Ред Булс.

Ривалдо

Ривалдо беше един от най-добрите атакуващи футболисти в края на 90-те години и началото на века. С националния отбор на Бразилия загуби финала от Франция през 1998, но на следващия Мондиал през 2002 триумфира в турнира и беше с основна заслуга, за представянето на „селесао” по време на целия шампионат. Бразилецът стана и носител на Златната топка за 1999 г.

На клубно ниво ще бъде запомнен най-вече с фланелката на Барселона, където в периода 1997-2002 записа 255 мача и 170 гола – умопомрачителна статистика за офанзивен халф. В същия период спечели две титли на Испания (1998, 1999), Купа на Краля (1998) и Суперкупа на Европа (1997).

След скандал с тогавашния треньор на каталунците Луис ван Гаал напусна в посока Милан, където спечели още в първия си сезон Шампионската лига (2004), но така и не игра на финала срещу Ливърпул, защото в състава на Карло Анчелоти изпълняваше по-скоро второстепенна роля. Последва спад в кариерата му, лутайки се в Гърция, Ангола и Бразилия, но феновете на играта никога няма да забравят феноменалните му изпълнения с екипа на Барселона и бразилския национален отбор.

Райън Гигс

Истински пример за подражание, спортист, дисциплиниран и вдъхновяващ, хладнокръвен и експлозивен. Едно от големите открития на Сър Алекс Фъргюсън. Уелсецът изкара цялата си кариера на „Олд Трафорд“ , започвайки още в юношеските формации на тима. Малко известен факт за него е, че всъщност като дете той носи екипа на кръвния враг – Манчестър Сити.

Това не му пречи да е сред живите легенди на „червените дяволи“, с които записа 963 мача и 168 гола във всички турнири. Той участва във всички 13 титли, които Сър Алекс Фъргюсън донесе на „червените дяволи” а освен тях също много трофеи в международните турнири - 2 Шампионски лиги (1999 и 2008), Суперкупа на Европа (1991), Интерконтинентална купа (1999) и Купата на световното клубно първенство на ФИФА (2008).

През 2007 година получи почетния орден на Британската империя от кралица Елизабет. Остана в клуба и в момента е асистент-мениджър на Луис ван Гаал.

Хавиер Санети

Аржентинецът е известен сред феновете на Интер (Милано) с прозвището „Ил капитано“. Той игра за клуба до 40 годишна възраст, като между 1995 и 2014 записа 858 мача и 21 гола и носеше капитанската лента на „нерадзурите” повече от 10 години.

Сърцат, неуморим и изключително креативен (в началото на кариерата си в Аржентина е играел като плеймейкър) той спечели всичко, което може да бъде спечелено на клубно ниво – 5 поредни титли на Серия А (2005, 2006, 2007, 2008, 2009), 4 Купи на Италия (2005, 2006, 2010, 2011), 4 Суперкупи на Италия (2005, 2006, 2008, 2010), Купа на УЕФА (1998), Шампионска лига (2010) и Купа на световното клубно първенство на ФИФА (2010).

За националния отбор изигра 145 мача и 25 гола. В чест на своята признателност на заслугите на Хавиер Санети, почетният президент Масимо Морати го направи вицепрезидент на Интер (Милано).

Карлес Пуйол

Железният защитник на Барселона ще се запомни със своята стабилност и себераздаване на терена. Да се задържиш в клуб на такова високо ниво 15 години (1999-2014) и да си все на върха е постижение, което трябва да бъде адмирирано.

Неговите успехи сами показват значимостта на присъствието му на терена, защото спечели всички възможни трофеи с Барселона – 6 титли на Испания (2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013), 2 купи (2009, 2012), 6 Суперкупи на Испания (2006, 2007, 2010, 2011, 2012, 2014), 3 Шампионски лиги (2006, 2009, 2011), 2 Суперкупи на УЕФА (2009 и 2011) и 2 Купи на Световното клубно първенство на ФИФА (2009 и 2011).

С националния отбор на Испания триумфира с една Световна купа (2010) и 2 Европейски купи (2008 и 2012), като на Световното първенство в Южна Африка през 2010 г. отбеляза единственото попадение на полуфинала, с което Испания отиде на финала срещу Холандия, където триумфира. В последния си сезон за Барселона изигра само 5 мача, поради контузия.

Кларънс Зеедорф

Зеедорф е най-младият играч, дебютирал за Аякс. Талантливият халф ще бъде запомнен с топовните си шутове и прекрасната си техника. Той е първият футболист, който спечели Шампионската лига с три различни отбора – Аякс (1995), Реал Мадрид (1998) и Милан (2003 и 2007).

Освен в тези три клуба игра също за Сампдория, Интер и Ботафого. Най-силните години от кариерата си посвети на Милан, къде се подвизаваше в периода 2002-2012 и освен двата трофея КЕШ, спечели също 2 титли на Серия А (2003 и 2011), Купа на Италия (2003), Суперкупа на Италия (2004 и 2011) и Световното клубно първенство на ФИФА (2007).

С националната фланелка на Холандия има 87 мача и 11 гола, като на Световното първенство игра в полуфинала срещу Бразилия, където тимът отстъпи след дузпи. Бразилската легенда Тостао пък се изказа, че ако Бразилия е имала Зеедорф в състава си е нямало да има проблеми в халфовата линия на загубения финал срещу Франция.

Веднага след края на своята кариера цветнокожият халф стана треньор на Милан, но след няколко месеца бе освободен от тази позиция, поради незадоволителни резултати.

Освен тези вече легенди, в миналото на световния футбол от тази година остават също така и Хуан Себастиян Верон, Габриел Хайнце, Ерик Абидал и Лендън Донован.

Нека им се поклоним!