Налучка ли Арсен Венгер формулата на успеха?

Дочака ли най-после Арсенал своя миг?

Манчестър Сити - Арсенал 0:2

Манчестър Сити

Общо удари 12
Точни удари 4
Блокирани удари 5
Удари извън пеналта 1
Удари от пеналта 11
Процент точни удари 57.1%
Притежание на топката 65%
Корнери 12

Арсенал

Общо удари 9
Точни удари 3
Блокирани удари 2
Удари извън пеналта 2
Удари от пеналта 7
Процент точни удари 42,9%
Притежание на топката 35%
Корнери 5

 

Най-удовлетворяващото нещо след неочаквания успех на „Артилеристите“ с 2:0 на „Етихад“ е констатацията, че дори след 19 години, прекарани в английския футбол, мениджърът им Арсен Венгер е запазил някоя друга изненада в ръкава си.

Казват, че е лудост да правиш постоянно едно и също, и всеки път да очакваш различен резултат.

Малцина са стигали чак до такава крайност в оценките си за Венгер, но след всеки от удивително сходните разгроми при гостуванията на най-големите съперници на „Топчиите“ през миналия сезон усещането, че французинът затъва все по-надълбоко в блатото, ставаше все по-осезаемо.

Всяко ново унижение сякаш бе поредно доказателство за факта, че противниците отдавна са разгадали тактиката на мениджъра на Арсенал и успешно прилагат модела за успешна игра срещу лондончани, описан от сър Алекс Фъргюсън в автобиографията му:

"Oставяш ги да разиграват топката, пресичаш някой разсеян пас и ги биеш на контри".

В неделя Венгер пренаписа този сценарий.

Акценти от кръга

* Жозе Моуриньо отново проговори пред журналистите след самоналоженото си мълчание предната седмица и веднага атакува трансфера на Вилфрид Бони в Манчестър Сити за 35 млн. евро.

Като се имат предвид санкциите от УЕФА, вече наложени на „Гражданите“, както и това, че европейската централа разследва клуба от „Етихад“ за евентуално прикриване на финансови загуби, Жозе на пръв поглед има право, твърдейки, че за шампионите общоприетите правила не важат.

Това обвинение обаче започва да звучи лицемерно в момента, в който си спомним, че Челси в последните 3 сезона непрекъснато поддържа около 30 млади футболисти, разхвърляни под наем по различни клубове. „Сините“ не нарушават правилата, но този подход е изключително спорен и им позволява да развиват перспективните си младоци, без да плащат и пени от джоба си, преди да ги продадат и да запишат печалбите от трансферите в баланса си, стига това да се налага.

Моуриньо не би трябвало да си пилее времето, като се заяжда с противника, а да се съсредоточи върху спечелването на шампионата. Ако Челси победи на „Стамфорд Бридж“ на 31 януари, всичко ще зависи единствено и само от лондончани.

* „Философията“ на Луис ван Гал понесе нов тежък удар в събота, въпреки че в крайна сметка Манчестър Юнайтед спечели точките срещу Куинс Парк Р на „Лофтъс Роуд“.

След първото полувреме, в което „Червените дяволи“ бяха сковани от предпочитаната от холандеца система 3-5-2 (Уейн Руни се мъчеше в средата на терена, Анхел ди Мария бе напълно анонимен в атака, а Фил Джоунс изпълняваше ъглови удари), гостуващите фенове започнаха да скандират „4-4-2“. Със сигурност това е първият път, когато запалянковците на Юнайтед обръщат такова внимание на тактическата схема на игра на отбора си.

След почивката Маруан Фелайни се появи на игрището и манчестърци промениха постройката си. Така гостите спечелиха мача, но перспективите пред Юнайтед не са никак розови.

Пет месеца изминаха от началото на ерата на Ван Гал на „Олд Трафорд“, а в отбора продължава да цари хаос. В последните си 6 мача от Висшата лига Юнайтед постигна само две победи, отбелязвайки едва 7 гола. По-лошото е, че през същия период Саутхемптън, Арсенал, Ливърпул и Тотнъм бяха сред най-успешно представилите се тимове.

Фактът, че Ван Гал продължи да говори за шампионска титла, докато играчите му губеха точки, говори добре за самоувереността на холандеца, но както вървят нещата, би било редно „Червените дяволи“ да обърнат повече внимание на преследвачите си, отколкото на отборите пред себе си в подреждането.

* Астън Вила (0:2 от Ливърпул) записа пети пореден мач без отбелязан гол в първенството. Бирмингамци имат едва две попадения в последните си 8 срещи и само два пъти от началото на шампионата са съумявали да поразят противниковата мрежа повече от веднъж за 90 минути (за 2:1 над Хъл Сити и Лестър).

Следващите съперници са Арсенал и Челси, така е головата суша на тима на Пол Ламбърт може да продължи още доста време. Най-изненадващото нещо в случая е, че Вила все още е на 14-о място, на три точки над зоната на изпадащите.

Бирмингамци са вкарали едва 11 гола в 22-те си срещи от Премиършип, което прави по 0,5 попадения средно на двубой. В последните десет години нито един отбор не е приключвал сезона с толкова ниска резултатност. Най-зле беше Дарби Каунти през 2007/08, когато „Овните“ забиха едва 20 гола (0,53 средно на мач).

Само един отбор от създаването на Висшата лига насам пък е успял да оцелее с по-малко от 30 отбелязани попадения. Това беше... Манчестър Сити (!) през не чак толкова далечния сезон 2006/07. Тогава нападението на „Небесносините“ се състоеше от Георгиос Самарас и Дарайъс Васел, които бяха подкрепяни от Бернардо Коради и Емил Мпенза. „Гражданите“ вкараха само 29 гола, но завършиха на комфортната 14-а позиция.

Срещу шампиона на Англия, спечелил 25 от 29-те си двубоя на собствен терен при Мануел Пелегрини и който бе отчаян да отвърне подобаващо на разгромния успех на Челси над Суонзи от предния ден, френският треньор най-после неохотно подреди Арсенал като типичен гостуващ отбор.

Подходът на Венгер в никакъв случай не бе някакъв тактически шедьовър.

Напротив, с оглед на обстоятелствата, това бе единственото разумно нещо, което той можеше да направи.

И все пак, като се има предвид упорството на мениджъра на „Артилеристите“, усещането бе, сякаш той е предложил на колегата си неочаквана, неразрешима загадка.

Арсенал се окопа пред собствения пеналт и владя топката в едва 35% от игровото време.

Това е най-ниският показател на лондончани, откакто „Опта“ започна да отчита тази статистика преди 11 години.

След първия четвърт час (по това време на мачовете си „Топчиите“ вече изоставаха най-малко с един гол при всяко едно от гостуванията си на „Етихад“, „Анфийлд“, „Стамфорд Бридж“ и „Гудисън Парк“ миналата година) процентът бе дори още по-нисък – едва 30.

Резултатът обаче беше 0:0, а на „Гражданите“ им трябваха цели 36 минути, за да нанесат първия си удар по вратата на Давид Оспина.

С усърдие, дисциплина и твърдост играчите на Венгер си извоюваха възможността да победят един от претендентите за титлата за първи път от четири години.

А когато става дума за футболисти, способни да решат мача, трябва да признаем, че такива в Арсенал никога не са липсвали.

Алексис Санчес се представи под обичайното си равнище, но пък този път Санти Касорла изигра ключова роля за успеха.

Испанецът се възползва максимално от отсъствието на Яя Туре, за да вземе нещата в свои ръце в центъра на терена и да изведе гостите напред (макар и с озадачаващото съдействие на Венсан Компани и Фернандиньо).

След като истерията от неочакваната шумна победа спадне, феновете на Арсенал със сигурност ще се запитат защо Венгер изневери на идеала си за сметка на прагматизма едва след като тимът му спечели мизерните 7 точки от последните си 16 срещи с Манчестър Сити, Челси и Манчестър Юнайтед.

Именно провалите срещу директните съперници унищожиха в зародиш няколко опита на „Артилеристите“ да се включат истински в борбата за титлата и на „Емиратс“ се настани високо токсичната атмосфера на застой, инертност и апатия.

В типично свой стил, след мача Венгер настоя, че отборът му не е променил кой знае какво в сравнение с друг път и категорично обяви, че това е бил триумф на вярата в собствените сили, а не на тактическата мисъл.

Това изказване потвърди страховете на онези, които се опасяват, че победата над Сити ще се окаже просто едно рядко изключение от основното правило.

Определено в неделя всичко се нареди в полза на Арсенал. „Небесносините“ бяха без Туре, а Компани и Серхио Агуеро не бяха в оптимална форма след контузии.

„Гражданите“ бяха необичайно немарливи с топка в краката и уязвими без нея.

Докато Касорла и Франсис Коклен – двамата най-добри в редиците на лондончани – почти сигурно нямаше да започнат мача, ако не бяха многото контузии в стана на Венгер.

В прав текст

Случайно или планирано, няма значение. Венгер откри рецептата, с която да противодейства на проблемите на Арсенал в големите мачове.

Tweeeet me!

Дали случилото се е случайност или въпрос на планиране, няма значение.

Французинът откри рецептата, с която да противодейства на проблемите на Арсенал в големите мачове.

Ако той се окаже способен да я прилага с различни играчи срещу различни елитни съперници, скоро „Топчиите“ пак ще бъдат сред фаворитите за първото място.

И макар че шампионската титла този сезон е нереална цел, Лондончани има на какво да се надяват в Купата на Англия и Шампионската лига.

Гледайки програмата се уверяваме, че Венгер ще трябва да почака, ако иска да изпробва новооткрития си прагматизъм срещу друг сериозен съперник.

Това може да се случи срещу Тотнъм на „Уайт Харт Лейн“ идния месец или чак през април, когато на „Емиратс“ ще дойдат Ливърпул и Челси.

По-вероятно е това да стане в Шампионската лига, стига Арсенал първо да отстрани Монако.

Едва тогава ще получим по-ясна представа дали това, което гледахме в неделя, бележи началото на някаква значима промяна за Арсенал и Венгер и дали „Артилеристите“ са способни да вдигнат нивото дотолкова, че подобни резултати вече да не ни изглеждат толкова изненадващи.