Финансовият феърплей – бич за Милано

Финансовият феърплей имаше за цел да оздрави футбола.

УЕФА опитва да спре водопада от милиони, който са готови да изливат руски олигарси или арабски шейхове. По-точно - да го ограничи и узакони.

За английските клубове финансовият феърплей не се оказа фатален.

Манчестър Юнайтед дори без Шампионска лига записа рекорден оборот. Единствено Сити видя размахания пръст от УЕФА, но това форсира завършването на страхотната база под зоркия поглед на собственика шейх Мансур.

В Германия клубовете също нямат проблеми. Байерн става все по-богат, Борусия също не може да се оплаче. Волфсбург се надига като нова сила.

Новите правила на УЕФА се превърнаха в жесток бич за един град, който 10 пъти се е радвал на европейски шампион.

Милан е седем пъти крал на Стария континент, Интер – три пъти. Този сезон се превръща в истински кошмар за обичащите слава грандове край „Ла Скала“. 

Преди следващия уикенд Интер е десети в класирането, Милан – 11-и. И двата клуба са имали падения, но никога то не е било общо. Когато Милан изпадна през 1980-а, Интер стана шампион.

Традиционно в историята двата колоса се борят за титла, но никога не са живуркали заедно в средата на таблицата. 

През 2010 година Интер направи требъл, гарниран с Шампионската лига. На следващата първи в Италия бе Милан.

В единия клуб политически икономически властваше бившият премиер Силвио Берлускони. В другия петролният магнат Масимо Морати изливаше милиони за скъпи звезди и треньори. Но през 2013-а политическата кариера на Берлускони умря, а бизнесът на Морати удари дъното.

Освен това от години италианската Серия А не е атрактивна за влюбените във футбола богаташи от Изтока. Стадионите са стари и не се пълнят. Милан и Интер делят „Сан Сиро“, а Рома и Лацио играят заедно на „Олимпико“. Клубовете не могат да правят сами бизнес на арените си. Нито една от тях няма клубна идентичност.

Дали Роман Абрамович е по-добрият собственик?

Определено. Руският олигарх е внимателен в документите из суровите английски закони още от деня, в който влезе в Челси. Американците Глейзър и Фенуей в Манчестър Юнайтед и Ливърпул се стараят да са изрядни и да възвръщат инвестициите си, не просто да ги изливат.

А Интер под ръководството на Морати не регистрира печалба дори в златната 2010-а. Италианските грандове вече нямат свръхбогати собственици, пазени от чадъра на спокойствието. Разбирай властта. В първите осем години на Шампионската лига 6 пъти на финала имаше тим от Серия А. В следващите седем броят падна до 4. От 2007 година насам едва един път – Интер, стигна до мача за титлата в най-комерсиалния турнир.

Игрово италианският футбол не става по-атрактивен.

Повечето клубове обичат старата школа – катеначото. А с това отблъскват феновете по света. Италия има само три отбора в Шампионската лига и е на повече от 14 точки от Германия, най-ниско класираната държава в УЕФА с четири представителя. На великия финал в Шампионската лига през 2005 година Милан загуби с дузпи от Ливърпул, петия във Висшата лига.

Сега великите „росонери“ преговарят за Адел Таарабт, играч от борещия се за спасение Куинс Парк Рейнджърс.

Откакто Берлускони излезе от политическата сцена, не влага пари в трансфери. При новия собственик Ерик Тохир Интер започна да инвестира наново. Но големите му покупки са Лукас Подолски и Жердан Шакири, резерви в Арсенал и Байерн.

От 2012 година бюджетът за заплати в Интер е намален на половина, а в Милан – на една трета.

Интер бе принуден да продаде звездите си Златан Ибрахимович и Тиаго Мота, за да отговаря на законите на финансовия феърплей.

През 2009 година президентът на УЕФА Мишел Платини обясни защо се въвеждат рестрикциите. „Най-вече по желание на собствениците – рече босът. - Абрамович, Морати и Берлускони го искат.“

От тези трима засега е оцелял само Абрамович. По нищо не личи, че Морати някога ще се върне във футбола. Берлускони си има политически проблеми.