Последното желание на Крал Анри

Миналата събота около 5 сутринта българско време той се прибра в съблекалнята, уморен свали футболните обувки и въздъхна.

Вероятно за последен път бе дарил с магията си феновете, а когато тялото вика за почивка и краката не слушат, вероятно е време за „стоп”.

Тиери Анри, на 37 години, обяви след мача на неговия „Ню Йорк Ред бул” срещу „Ню Ингланд” в полуфиналите на МЛС, че вероятно ще се откаже.

Тимът му отпадна, а той даде емоционална пресконференция, на която обяви сбогуване с Ню Йорк. Не каза твърдо, че окача бутонките на пирона.

В прав текст

За него един ден ще говорим и пишем като за един от тези велики играчи, които никога не успяха да вдигнат „Златната топка”.

Tweeeet me!

Но сигналите са, че това е последното желание на Крал Анри – футболен чаровник и дарование от рядък калибър.

Нищо, че бе сърцето и копието на Непобедимия Арсенал от 2003-2004 г.

Или че бе в основата на тази победна Барселона, като вдигна първата купа на шампионите от поредицата през 2006 г.

Пак той бе френската подправка за голове, донесла световна и европейска титла, както и още един финал на Мондиал 2006. Това са само извадки от една футболна биография, която не се побира в кориците на книга или статистика.

Анри е играч, заради който си заслужава да си купиш билет за мач.

Думите не са клише, а казани от Брайън Клъф месеци преди смъртта на великия треньор. Когато коментираше поредния мач на големия тим на Арсен Венгер в началото на века, Клъфи каза:

„Съчувствам на защитниците, които играят срещу Анри. Навремето аз казвах на моите бранители – стойте нащрек и добре позиционирани и няма начин да ви изпреварят или надхитрят. Не съм сигурен, че това щеше да свърши работа днес срещу французина.”

Той се плъзгаше по терена като на кънки, не тичаше, а се придвижваше някак над тревата. Вкарваше с фалцови удари, с елегантни бутвания на топката с върха на обувката, с „пасове” в мрежата от ситуации,  в които другите нападетели търсят сила. Подаваше, създаваше, твореше.

Кариерата му тръгна от Монако и се говори, че може да се върне за една последна година с родния му тим.

Това би ни дало възможност да се насладим на двойка Бербатов – Анри, която вероятно ще е произведение на изкуството.

Най-добрите голове на Тиери Анри

1994-2013

Друг път за него е Англия, но вече не като играч. Краката не биха издържали на темпото, което държи Висшата лига.

Най-вероятно е това да е бил последният мач на Анри.

В такъв момент потъваш в спомени за това, което този играч оставя като наследство във футбола.

Головете за Арсенал, включително паметното попадение на „Сантяго Бернабеу”, повалило Реал в Шампионската лига. Или двата удара на „Сан Сиро”, с които бе разбит Интер – 5:1. Множество попадения, общо над 200 за клуба.

Миговете с Меси и Ето`о в Барселона, когато разнищваха защитите с пасове и удари, като на електронна игра. Незабравими!

Или головете за Франция, например онзи, с който бе елиминирана Бразилия на Мондиал 2006. И, разбира се, големият му грях – играта с ръка преди гола, който изхвърли Ейре от Мондиал 2010. Но всеки голям във футбола има своята тъмна страна, не забравяйте Марадона и Божията ръка.

Анри безспорно е от най-големите на новия век.

Един от малкото с над 400 гола в кариерата, а тя мина все на високо ниво. Може и да не се сетите за повечето от тях, но със сигурност високата слабичка фигура с елегантното докосване, светкавична скорост и грациозни финтове са ви пред очите. Такъв ще бъде запомнен, ако вземе последното си голямо решение да се откаже.

Ако не – ще имаме възможност да се насладим още поне година на този творец с футболни обувки.