Седемте най-добри вратари в историята на Манчестър Юнайтед

Шмайхел, Ван дер Сар и останалите знаменити предшественици на Давид де Хеа

Sportinglife
Sportinglife 09:25 ч., 24 Дек 2014
0
119
Getty Images

Подвизите на Давид де Хеа напоследък вдъхновиха руския сайт „Спорт сегодня“ да направи своеобразна класация на най-големите вратари в историята на Манчестър Юнайтед.

7. Лес Сийли (1990-91, 1993-94, 55 мача)

Причината за появата на Сийли в класацията е фактът, че през 1990 г. той има огромен принос за спасяването на кариерата на Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. "Червените дяволи" стигат до финала за Купата на Англия, в който се изправят срещу Кристъл Палас.

Феновете на Юнайтед, забравили вкуса на успехите, жадуват отборът им най-после да спечели трофей, но в първия мач манчестърци успяват само да стигнат до преиграване, и то по чудо – Марк Хюз бележи късен изравнителен гол за 3:3. Вратарят на "Червените дяволи" Джим Лейтън се представя неубедително във въпросния двубой, но въпреки това мнозина остават шокирани, когато на преиграването Фъргюсън пуска дошлия под наем от Лутън страж Сийли, изиграл едва два мача за неговия тим.

Оказва се обаче, че това е един от многото знаменити неочаквани и успешни ходове на шотландеца. Сийли прави силен мач, а Юнайтед бие с 1:0. Вратарят решава да отстъпи медала си на Лейтън,
който е пазил във всички срещи в турнира, освен последния, но в крайна сметка и двамата са наградени (Лейтън получава отличието си за участието в първата среща).

Сийли пък получава и нов договор с клуба от „Олд Трафорд“.

Следващия сезон той прекарва като титуляр, а Юнайтед стига до два нови финала. За Купата на Лигата "Червените дяволи" губят от Шефилд Уензди.

Сийли обаче пак се превръща в герой. Той получава тежка травма (едно влизане с бутоните в коляното му разсича кожата чак до костта), но когато лекарят на тима дава знак да бъде сменен, категорично отказва да напусне терена.

По-късно вратарят се подлага на операция, но все пак успява да вземе участие във финала за КНК. Мачът срещу Барселона в Ротердам носи втори медал на Сийли, а също и статут на легенда сред феновете на Юнайтед. След края на сезона стражът напуска „Олд Трафорд“ (заменен е от някой си Петер Шмайхел), но в началото на 1993 г. Фъргюсън го връща в Манчестър.

Вратарят получава нов шанс за изява през следващия сезон, когато Шмайхел получава червен картон в четвъртфинала за Купата на Англия. Последният мач на Сийли с екипа на Юнайтед е финалът за Купата на Лигата, но този път отборът губи от Астън Вила.

Така „късметлията“ Лес, изиграл малко повече от 30 шампионатни мача за "Червените дяволи", взема участие в цели четири финала, като печели два от тях.
Сийли обаче си отива твърде рано от живота. Той умира от инфаркт през 2001 г. едва на 43-годишна възраст.

6. Гари Бейли (1978 – 1987, 375 мача)

„Роден в Ипсуич, отраснал в Йоханесбург, произведен в Манчестър“. Когато му се открива шанс за проби в Юнайтед, Бейли сам си плаща самолетния билет от ЮАР до Англия.

Гари започва да играе на „Олд Трафорд“ в края на 70-те години след пенсионирането на Алекс Степни, но още в първия си голям мач (финала за Купата на Англия през 1979) бърка фатално и позволява на Алан Съндърланд да забие победния гол за Арсенал в последната минута.

Четири години по-късно Бейли получава втори шанс и успява да изкупи вината си. На финала за Купата през 1983 г. при резултат 2:2 той спасява Юнайтед, когато нападателят на Брайтън Гордън Смит се озовава на абсолютно чиста позиция.

Фразата на радиокоментатора „... и Смит е длъжен да вкара!“ придобива култов статут и по-късно е използвана за название на фен списанието на Брайтън.

"Червените дяволи" стигат до преиграване, което печелят убедително. Две години по-късно Бейли и Юнайтед пак триумфират с трофея. Талантливият страж така и не пробива в националния отбор на Англия, като не успява да измести Питър Шилтън и Рей Клемънс, но става идол за младия Петер Шмайхел. 

Онова спасяване на финала през 1983 г. (от 6 мин. и 30 сек.)

5. Хари Могър (1903 – 1912, 266 мача)

От последния мач на Могър за Юнайтед са изминали над сто години, но това не е причина да пропуснем един от най-добрите вратари от началото на ХХ век, служил на клуба осем сезона и дал своя принос за първите успехи на "Червените дяволи".

Могър се озовал в Юнайтед през 1903 г. Високият ръст и отличната физическа подготовка му осигурявали сериозно предимство в борбата във въздуха. С него на вратата манчестърци влезли в елита, а две години по-късно спечелили титлата за първи път.

През 1909 г. Хари вдигнал Купата на Англия (първа в историята на клуба), а през 1911 г. отново станал шампион с Юнайтед. Въпреки отличната си репутация първият легендарен вратар на "Червените дяволи" така и не изиграл нито един мач за Англия.

4. Хари Грег (1957-1966, 247 мача)

Грег командвал гръмогласно защитниците пред себе си и кипвал по най-малък повод, подобно на Шмайхел няколко десетилетия по-късно. Отличните физически данни и силният характер накарали легендарния мениджър на Юнайтед Мат Бъзби да плати 23 000 паунда за него – навремето световен рекорд за вратар.

Това се случило три месеца преди трагедията в Мюнхен.

Още в началото на престоя си в Юнайтед Грег се превръща в "Героя от Мюнхен".

В онзи съдбовен февруарски ден той помага Боби Чарлтън, Джеки Бланчфлауър и Денис Вайълет да бъдат изнесени от горящите отломки на самолета. Освен това северноирландецът спасява бременната съпруга на югославски дипломат и дъщеря ѝ.

Стражът обаче заслужава легендарен статут в Юнайтед и с игровите си качества. Само лошият късмет го лишава от възможността да спечели няколко трофея с "Червените дяволи". Хари пропуска финала за Купата през 1963 заради контузия в рамото, други травми пък не му позволяват да натрупа достатъчно мачове, за да получи шампионски медали през 1965 и 1967 г.

Три месеца след Мюнхен Грег и отборът събран от помощника на Бъзби Джими Мърфи, състоящ се основно от играчи от резервния състав на Юнайтед, стига до финала за Купата на Англия. Само по себе си това е подвиг, макар че Юнайтед губи от Болтън. Медалът на участник в решителния двубой всъщност се оказва единственото отличие, което Грег печели на „Олд Трафорд“.

През лятото пък Хари пази вратата на Северна Ирландия и е обявен за страж №1 на световното през 1958, като изпреварва руската легенда Лев Яшин. Джордж Бест, който идва в Юнайтед през 1961 г., смятал за чест да чисти обувките на Хари Грег.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията