Триумф или ново разочарование

10 медала, от които една титла, четири сребърни и пет бронзови, спечелиха българските спортисти при участието си в експеримента наречен европейски игри. Отличията наредиха страната ни в топ 30 на спортните нации в Европа.

Състезанията в Баку се проведоха малко повече от 400 дни преди най-важните стартове в спортния свят – олимпийските игри в Баку. И бяха използвани, както не веднъж отбелязаха и ръководителите на родния спорт, за „сверка на часовника”.

Дали обаче картината, която Баку 2015-а нарисува е реална?

Категоричен отговор на този въпрос трудно може да бъде даден. Защото по численост делегацията ни в Баку се доближи до тези от най-успешните участия на страната ни в олимпийски игри – в Сеул 1988 и Барселона 1992. На европейските игри България бе представена от 127 спортисти в 23 вида спорт. И в този аспект няма как да не сме доволни.

Защото това рязко контрастира на последното засега участие на родни спортисти на олимпийски игри. В Лондон преди три години България изпрати 63-а спортисти. Бройката бе толкова голяма най-вече заради класирането за игрите на волейболистите. Спортовете, за които тимът ни успя да спечели квоти пък бяха 17. Медалите обаче бяха едва два, а страната ни се нареди на незавидното 63-о място в класирането.

До коя от двете цифри ще се приближат представителите ни в Рио все още е въпрос с много неизвестни, тъй като в повечето спортове раздаването на квоти предстои да се случи. Почти сигурно е обаче че едва ли българската група ще стигне до бройката от 127 човека.

Десетте медала също си остават огромна химера. Защото няма как да пренебрегнем факта, че на европейските игри не видяхме най-силните състезатели в почти всички спортове поне от стария континент. А като се добави и световната конкуренция ситуацията за родните спортисти става още по-тежка.

Сестрите Стоеви, които са единствените ни шампиони в Баку, ако успеят да се класират за игрите в Рио ще трябва да се справят с конкуренцията на всички азиатски тимове, за които отдавна се знае, че са №1 в този спорт.

Волейболистите, пак с голяма доза условност за участието, ще имат конкуренцията на Бразилия и на доста по-силни европейски съперници от тези, които срещнаха в Баку. И това са само два от примерите.

Голямото разочарование на европейските игри дойде от традиционно силните за България спортове – борбата и бокса. Оправданията, че най-силните ни състезатели не са участвали заради световното първенство, на което се раздават квоти за игрите в Рио, засега могат да бъдат приети. Макар че същото важи и за другите отбори в спорта, участвали в Баку.

И от друга страна – ако състезателите ни не успяват да се справят дори в отсъствието на най-силните си съперници как да очакваме, че ще постигнат това в условията на засилена конкуренция в Рио, например? Особено като се има предвид, че надпреварата в Баку за борците бе и европейско първенство...

Същото важи и за бокса, разочарование имаше и в художествената гимнастика. Все още неясна остава ситуацията с друг спорт, носил медали на олимпийски игри – вдигането на тежести.

И още нещо, което в никакъв случай не дава повод за спокойствие в ръководители, федерации, треньори, спортисти и фенове. В крайното класиране по медали в Баку страната ни бе изпреварена от почти всичките си съседни държави. Сърбия е на 12-о място с 15 медала, от които 8 златни, Турция е на 14-о място с 29 медала, от които 6 златни, Румъния завърши 17-а с 12 медала и три титли. Със същия актив като нас бе Гърция, а далеч назад в класирането само Македония.

За феновете остава единствено надеждата, че онези, от които зависи това са разчели правилно „сверката на часовниците”. Защото в противен случай участието ни в Рио 2016 може да се превърне в поредното дъно за българския спорт.