Георги Миланов срещу Лудогорец за футболист на годината

Да посочиш кой да е футболист на годината определено не е лесна работа. Националният отбор е тотална щета, а в чужбина ярките ни звезди се броят на... един пръст.

У нас Лудогорец е футболното страшилище, но пък най-силно там блестят чужденците.

Да опитаме да влезем в ролята на спортния журналист Х, който трябва да определи своя победител.

С падането на желязната завеса анкетата бе за дълго окупирана от български легионери в чужбина.

Факт

Започна се с Христо Стоичков (5 пъти), минаха Емил Костадинов, Трифон Иванов и Ивайло Йорданов.

Tweeeet me!

Започна се с Христо Стоичков (5 пъти), минаха Емил Костадинов, Трифон Иванов и Ивайло Йорданов.

Съвсем нормално – Камата ставаше непрекъснато шампион на Испания с Барселона, още преди лудото американско лято. Костадинов пък заслужи прякора Езкзекутора на „петлите”, а Балъков беше мозъкът на магическия тръгълни в Щутгарт.

Тогава „А” група беше толкова нищожна на фона на своя национален отбор, че не можеше да става и дума за сравнения.

След Пеневата чета само четири пъти играчи от български отбори триумфираха в анкетата – два пъти Георги Иванов и веднъж Александър Александров в края на миналия век, както Георги Миланов през 2012-а.

Останалите години бяха запазена марка за Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров.

Какво имаме днес?

Единственият легионер, който се е утвърдил истински, е Георги Миланов. Победителят от преди две години стана шампион на Русия с ЦСКА (Москва). И по-важното – не е просто пълнеж в отбора, а твърд титуляр.

Миланов до последно бе в битката за осминафиналите в Шампионската лига, като на неговата сметка има победа дори над могъщия Манчестър Сити.

С половин уста някой може да спомене името на Станислав Манолев. Започна годината в Кубан (Краснодар) и я продължи в Динамо (Москва).

Руският столичен тим се представя впечатляващо особено в Лига Европа – 6 победи от 6 мача. Но Манолев е всичко друго, но не и титуляр. Особено след окончателното завършване на селекцията в Динамо.

В търсене на други легионери минаваме през дуото нападатели от националния отбор Ивиян Мицански и Андрей Гълъбинов, които са резерви във втородивизионинте Карлсруе и Ливорно. За Валери Божинов от Тернана няма смисъл да говорим.

Със статут на твърд титуляр е защитникът Николай Бодуров, но неговият Фулъм държи рекорди по допуснати голове в английския втори ешалон. Освен това бранителят си позволи да псува по каруцарски фенове след 1:1 с Малта.

Победителят в анкетата от 2011 година Николай Михайлов играе само за купата на Турция в новия си тим Мерсин, а след трансфера си от Литекс през лято Симеон Славчев още чака първото си влизане в групата на Спортинг (Лисабон). Въобще не говорим за изиграна минута.

Така се връщаме в България.

Най-добрите футболисти на Лудогорец са Козмин Моци и Марселиньо, следват Кайсара и Ешпиньо. Съответно и най-скъпоплатените.

Българските звезди, които могат да претендират за първото място в анкетата, са Владислав Стоянов и Светослав Дяков. Играчи с безспорни заслуги за триуфите на Лудогорец.

Да започнем със Стоянов. За вратарите е много трудно да преборят нападателите в подобни класации – първи минус. Стоянов пусна над 20 гола в груповата фаза на Шампионската лига – втори минус. Третият е фактът, че дори не бе той вратарят, с който Лудогорец триумфира срещу Стяуа. Тогава дузпите спасяваше защитникът Моци. И за капак Стоянов не бе особено убедителен в мачовете на националния отбор, направи грешки и в „А” група. Негово избиране със сигурност би тежало повече от името Лудогорец, колкото от неговото.

Дяков също не е безспорен. Прекалено лесно си изкарва картони във важните европейски мачове, а като дефанзивен халф има вратарският проблем с липсата на атрактивност. Често го виждахме как е готов в буквалния смисъл да изяде съдия – унас или в Европа. В националния Дяков също беше съвсем блед.

Може ли някой от лидера ЦСКА да се включи в битката?

„Червените” изиграха последните си мачове с девет чужденци в титулярния състав. Българите се казваха Александър Тунчев и Венцислав Василев.

Ветеранът е може би най-стабилният централен бранител у нас, но на 33 години трябваше да бъде викан за разпити за черно тото. Василев пък е страхотният черноработник, който не блести с изключение на страхотния рейд при втория гол срещу Левски в последното вечно дерби. И двамата трудно могат да се борят с конкуренцията.

ЦСКА би могъл косвено да излъчи претендент. Името му е Ивайло Чочев.

За младия халф 2014 година е сбъдната мечта. Утвърди се като неизменна част в състава на Стойчо Младенов през пролетта и има основна заслуга за второто място в класирането. Заради игрите си хвана окото на Палермо и бе продаден за  почти 2 милиона евро, което за родната „А” група вече е в сферата на фантастиките. Чочев преживя два месеца на адаптация в Палермо, влизаше в групата, но не и в мачовете. За да се превърне в последните 30 дни в основна част от сицилианския клуб.

Чочев е единственият българин, който е в отбор от Топ 4 на първенствата в Европа. И се утвърждава като звезда. Макар че трудно ще пребори конкуренцията на Миланов и Лудогорец, младият халф може поне да носи статута на скрит фаворит или поне претендент за призовата тройка.

Някой би казал – изпуснахте Бербатов. Не сме.

Просто рекордьорът със седем спечелени анкети призова преди години журналистите да не гласуват за него.

А и златното време на почти 34-годишния Бербатов вече изтече.