Разград срещу половин България, епизод IV

Лудогорец иска титла за четвърта поредна година. И е най-близо до нея, независимо какво ни казва класирането (ЦСКА води с 3 т. пред Разград). Ако успее и през май да е шампион, тимът на Кирил Домусчиев ще стори нещо, което не е правено у нас от 1983 г., когато ЦСКА слага за четвърти пореден път златните медали на гърдите.

„А” група се завръща днес в полусенките на неизвестното около финансовото състояние на 11 от отборите в нея, селекцията им, както и на това – ще гледаме ли мачове или не? С две думи – по традиция около родното първенство царят доста неизвестни...

Платеният пакет Диема Екстра още е недостъпен за огромна част от аудиторията, а още в първия ден след подновяването на първенството играе Левски – любовта на половин България. Е, заради лошо планиране, непродуктивни преговори и кой знае още какво, мнозина няма да видят и този мач с Хасково, както не видяха и този за купата миналата събота...

Далеч по-глобален е проблемът в клубовете, където няма пари дори за заплати, да не говорим за селекция, нормална подготовка и условия за високи резултати. Тимове като Локо (Пд) останаха да се готвят из родните снегове, защото нямат пари за лагери.

Само един клуб е безметежен и на фона на останалите е направо като индийски махараджа – Лудогорец. Там се чудят откъде да привлекат нов, за колко пари и с каква визитка. Този път дори не направиха селекция, което може да се окаже най-голямата им грешка. Преситен от футбол и успехи отбор трябва да се освежава с нови играчи при всяка възможност, без да се „пресолява манджата”.

За четвърти пореден сезон поне половин България ще е срещу каузата на Домусчиев, след като през 2012-а ЦСКА до последния кръг се би за златото, година по-късно бе Левски (инфарктно загубени от грандовете титли и в двата случая), а през миналия сезон пак армейците оказваха съпротива почти до края на първенството.

Сега идва Епизод IV, като отново ЦСКА дръзна да се опълчи на доминанта, играл и в Шампионската лига. Но ще стигнат ли силите? Идват три мача от редовния сезон, които остават да се доиграят, както и 10 кръга на допълнителния, където вече се срещат само тимовете от първата шестица. За втората такава – или добро, или нищо.

Стойчо Младенов запази отбора си от есента, като загуби само голмайстора Сержиу Буш. Той обаче бе заменен с футболист, който има визитка поне да е равен на румънеца като представяне – Стефан Николич. На другите постове ЦСКА би следвало да е по-силен от есента, а това значи – да дърпа нагоре и да не се дава на Лудогорец.

Разград си е същият, само някак унил и немотивиран – вероятно ефект от твърде големите емоции и фойерверки от есенните залпове срещу Реал и Ливърпул. Но Лудогорец има потенциал да направи дълга серия победи, което трябва, когато догонваш в надпреварата.

Останалите... ?

9 бедни „малки негърчета”, които опитват с ентусиазъм да компенсират огромните финансови нужди, за да се прави голям футбол. И Литекс...

Литекс може да се окаже ключът към титлата на Лудогорец или ЦСКА. Ловеч среща пет пъти Разград в следващите три месеца – 1 в редовния сезон в събота, 2 в плейофите (изключваме да не се класира) и 2 в четвъртфинали за Купата на България. Дербито вече има марка с особен заряд, тъй като Гриша Ганчев не харесва факта, че някой опитва да му отнеме титлата „провинциален мъчител на грандове”. И може да разцентрова сериозно сезона на Лудогорец в напечените битки, които се задават.

Левски? Ще търси най-вече себе си, стъпване на крака, спасение на лиценз, преброяване на сърцата, които бият в синьо, както и нов път за вдигане на класата с треньор Стойчо Стоев и повече свои. Но без амбиции за титлата, Левски не е съвсем Левски. Ще бъде поредният тягостен полусезон, освен ако тимът не направи чудеса в турнира за купата, където е на полуфинал.

Нататък идва един феномен – втората шестица, в която няма интрига. БФС може дори да помисли за купа – „Първенец на втората шестица”, за да я осмисли. Двата изпадащи са ясни, останалите играят за... играта.

Интригата на върха обаче ще е сериозна. Разград пак е срещу половин България, този път – червената. И ни чакат 13 интересни рунда, в които златото може да се приближава ту към единия, ту към другия от двата тима, които протягат ръка към него.