Бургаски вечери, футболни вечери – вече ги няма...

Днес, 27 декември, е роден идеологът на бургаския футбол от новото време Христо Порточанов.

На 61 години прочулият се като мустакатия властелин на морето отдавна не се занимава с играта. А с неговото изчезване от небосклона химнът на стадиона в квартал „Лазур” – „Бургаски вечери”, скоро съвсем ще бъде забравен.

През 90-те години Порточанов създаде явлението Нефтохимик.

Като противовес на легендата Черноморец, който търсеше в нищета място под слънцето. Ексцентричен докрай, мосю Портос научи грандовете ЦСКА и Левски да броят головете във вратата си, още нестигнали до Пловдив.

В неговите офиси договорите бяха безсрочни. Или по-скоро – дълги, колкото той каже.

При него израснаха звезди като Тодор Янчев, Стойко Сакалиев, Радостин Кишишев, Георги Чиликов. Не обичаше да ги пуска в София или чужбина, обявяваше им огромни трансферни цени и може би с това провали голяма кариера. Но Порточанов го правеше в името на Нефтохимик и Бургас. Затова въпреки някогашните скандали нито един от бившите му футболисти не казва лоша дума. А само някоя история как е бил глобен за влизане по джапанки в ресторанта или заради лоша прическа.

Да не забравяме, че явлението роди и треньорско светило.

Димитър Димитров-Херо е проектантът на отбора и носител на единствените две купи на футболната лига, които се разиграха в средата на 90-те години. Порточанов направи Бургас един от центровете на футболната сила в България. Редом със София и след това Ловеч. Не се страхуваше да води битки с шефовете на ЦСКА и Левски, с Гриша Ганчев, дори с Иван Славков. Като голям играч намираше сила след това да се прегърне братски. Нали във футбола няма вечни врагове, има вечни интереси.

По негово време Бургас имаше още един герой – Ивайло Дражев.

Собственик на Черноморец, днес редови затворник. Двамата се мереха кой ще каже по-голям бисер. Но едно бе ясно – в Бургас никога не бе скучно и никога не бе лесно.

Благодарение на Порточанов се издигна стадион „Лазур”, където всеки мач започваше с „Бургаски вечери” и лика на мустакатия бос на таблото.

Днес е тихо.

Порточанов гледа внучка си Дария, Дражев си седи в затвора. А техните наследници доведоха Бургас до аматьорско футболно ниво. Дори се говори, че стадионът-красавец може да бъде бутнат.

Наследникът на Порточанов – бизнесменът Митко Събев, опита да направи от обединения под името Черноморец клуб в нещо голямо. Викна Красимир Балъков, разхвърля милиони и абдикира. Кризата явно се оказа по-силна от футболните амбиции. Или разочарованието, че дори с милиони, резултати няма, надделя.

Сега Черноморец е предпоследен в „Б” група, изпреварил само друго светило от морето – Спартак (Варна).

В средата на таблицата се лута един странен тим под името ПФК Бургас. Нещо като наследник на един възроден Нефтохимик, който мина като метеор през „А” група. Бъдещето и на този тим е неясно.

От ерата на силния бургаски футбол остана само адвокат Пламен Киряков, който ръководи Черноморец.

Но явно това са последните акорди на „Бургаските вечери”. А дори прекрасният стадион „Лазур” вероятно ще потъне в бурени при липса на футбол. Или както се говори в сенките – може да бъде разрушен с други строителни цели.

На рождения си ден днес колкото спорният, толкова и обичан Христо Порточанов ще вдига наздравици. Но със сигурност от окото му ще падне поне една сълза за доброто старо време, когато под звуците на „Бургаски вечери” ликът му грееше на стадиона. Феновете скандираха „Няма нафта, няма газ – Порточанов е на власт”. А Левски и ЦСКА