Маруан Фелайни – сбъдната бащина мечта

Историята за Маруан Фелайни, халфа на Манчестър Юнайтед, започва в Мароко. Баща му Абделатиф е от семейство интелектуалци в град Тагнер, но мечтата му е само една – да стане професионален футболист. Вратарят на местния тим Раджа разбира, че единственият шанс е да отиде в Европа, за да играе на високо ниво.

В Мароко условията през 70-те години на миналия век са повече от лоши.

По същото време в Белгия вече играят доста негови сънародници и това става цел за Абделатиф.

Връзката прави Мохамед Риахи от Мехелен. Той предлага вратаря на втородивизионния Боом, където Фелайни-старши получава оферта за професионален договор.

Така през 1972 година с туристическа виза в ръка Абделатиф се качва на кораб до испанското пристанище Алгесирас, а оттам с влак продължава през Мадрид, Париж и до Брюксел.

Веднага обаче мароканецът се сблъсква с проблемите. Федерацията в родината му не изпраща необходимите документи, а за него не остава друг шанс освен да чака. Междувревенно Фелайни започва работа в обществения транспорт, за да се издържа. Така футболната му кариера никога не достига върхове, играе само в нискоразредните Укел Спорт, Лойвен и Кесел.

Страстта към играта Абделатиф обаче предава на тримата си синове – Хамза, Маруан и Мансур.

Най-голям талант показва Маруан и родителите правят всичко, за да е непрекъснато с топката. Въпреки това малчуганът ги изправя на нокти, след като още на година и половина се измъква от количката и изчезва. Маруан е изключително палаво дете, не спира да се гони с приятелите си и топката по улиците.

На 7-годишна възраст баща му го записва в академията на Андерлехт.

Но след три сезона Маруан е принуден да напусне, защото семейството се премества от Брюксел в малко село до Монс. А Андерлехт отказва да покрие всекидневните разходи по пътуването на детето за тренировки.

Но Фелайни-старши не се разколебава и продължава да убеждава сина си, че футболът е най-добрият начин да си оправи живота. За тази цел той държи и тримата си сина в казармена дисциплина.

На шега съседите разказват, че Маруан е можел да стане световен шампион по лека атлетика, ако не бе направил футболна кариера. Дълго време момчето не тренира в професионална академия. В тийнейджърските си години той играе за аматьроските Монс и Франкс Боренс. „Доста време мина, докато Шарлероа ме забеляза – разказва Фелайни. – Взеха ме във втория отбор, когато бях на 16 години.”

През същия сезон Фелайни хваща окото на Стандард и след само 12 месеца младитя футболист сменя отбора.

Живееше в пансион на 150 км от дома.

Дистанцията се оказва проблем. Маруан всеки ден звъни на баща си и го моли да се премести с цялото семейство в Лиеж.

„Липсваха ми братята, майка ми – продължава Фелайни. – Баща ми ме послуша. Продаде къщата и всички дойдоха в Лиеж.”

Години по-късно Маруан разбира, че баща му е предприел огромен риск.

Ако кариерата му не е тръгнала, той е щял да фалира. Само за година Фелайни успява да се наложи в първия тим на Стандард. Причина за това става мач на юношеския национален отбор на Белгия срещу Ейре, в който младокът е безспорен №1.

Радостта на Фелайни обаче е кратка. В първия мач за сезона срещу Локерен той не попада въобще в групата и сам иска да се върне във втория отбор. Треньорският щаб обаче бързо охлажда страстите и в следващия двубой момчето вече е на пейката. Третият мач се оказва квалификация за Шампионската лига, когато Фелайни играе 90 минути и повече не „изпуска кокала”.

Скоро обаче треньорът Йохан Боскамп е уволнен заради лоши резултати. А без него кариерат ана Фелайни тръгва още по-бързо нагоре.

При новия треньор Мишел Прюдом мароканското момче става лидер на отбора и скоро получава покана за националния отбор на Белгия.

Още във втория си сезон Фелайни става шампион и получава наградата „Ебони” – за най-добър играч с африкански корени в белгийското първенство. През това време английският Евертън хвърля ощо на младока.

Мениджърът Дейвид Мойс внимателно следи всяка стъпка. И е напълно убеден, че това е човекът, когато Фелайни изиграва фантастичен мач срещу Ливърпул през 2008 година в квалификационния кръг на Шампионската лига.

Много други европейски отбори започват да проявяват интерес към халфа.

Тогава Стандард показва мускули и не го продава. Но Евертън не се отказа и в последния ден на трансферния прозорец спортният директор Лучиано Д’Онофрио отлита за Лондон. Там се среща с представители на Евертън и договаря цена – 15 милиона лири.

По това време Фелайни е на лагер с националния отбор и чак в късните часове научава новината, че е продаден.

Цялата делегация от Лондон пристига с частен самолет и на масата е поставен договор за пет години с Евертън.

„В началото не исках да подписвам – спомня си Фелайни. – Харесваше ми в Стандард. Бяхме шампиони, целият отбор бяхме приятели. Но разбрах, че едва ли ще имам друг такъв шанс в живота.”

Успехите на Фелайни

Шампион на Белгия със Стандард през 2008 година

Финалист за Купата на Англия с Евертън през 2009 година

Носител на трофея „Ебони”

Най-добър млад играч на Евертън през сезон 2008/2009

Играч №1 на месец ноември 2012 година във Висшата лига

Трансферът наистина е на път да пропадне.

В стресиращите последните минути на трансферни япрозорец се чупи факсът в хотела. Най-нервен е един човек, който не спира да говори на висок глас – Дейвид Мойс. Лично мениджърът на Евертън се занимава с всеки лист от договора. „Не говорих английски и бях уплашен, не съм вярвал, че животът ще ни свърже в толкова хубави години”, продължава Маруан.

На прощаване със Стандард Фелайни прави и малък жест към клуба. В Евертън му дават списък с номера, от които да си избере фланелка. „Търсих и намерих №25 – продължава Фелайни. – Точно 25 години Стандард не бе печелил титлата и това бе най-малкото, с което можех да се отблагодаря.”

Първите седмици в английския футбол са тежки.

В Белгия натоварванията са значителто по-малки. Другият голям проблем е езикът. Първоначално Мойс комуникира с Фелайни чрез жестове. В началото Маруан не се представя на ниво и проблемът е в адаптацията. Дефанзивният халф обаче започва да участва все по-дейно в атаките, което се харесва на Мойс. Заради работоспособността и уникалнатаси прическа Фелайни бързо става любимец на феновете.

На стадион „Гудисън Парк” перуката „Фелайни” е най-котираният артикул.

В края на сезона белгийският национал е избран за най-добър млад футболист на клуба. А Евертън стига финал за Купата на Англия и пето място във Висшата лига. С всеки сезон халфът става все по-добър.

След две години в Евертън клубът настоява да подпише по-дългосрочен договор с Фелайни.

И при по-добри условия. Мениджърът на Фелайни го съветва да не бърза, защото европейски грандове вече са проявили интерес. Но за Маруан най-важното е предаността и въпреки съветите той парафира.

След пет години в Евертън идва моментът за промяна.

Той съвпада с преминаването на Мойс в Манчестър Юнайтед. Веднага шотландецът настоява за трансфер на своето откритие. Манчестър Юнайтед изпълнява клаузата за откупуване – 23,5 милиона лири. Всичко се развива в края на трансферния прозорец. А Евертън отказва няколко оферти от „Олд Трафорд”.

„Вече исках да си тръгна, главата ми бе другаде – разказва Маруан. – Исках да отида в голям клуб. Знаех, че и Мойс държи на мен. Искаше ме шампионът на Англия.”

Така в последния ден на трансферния прозорец за втори път Фелайни чува за себе си „продаден”.

Животът в Манчестър е дежа вю за белгийския национал. Както преди 5 години в Евертън, той подписва 5-годишен договор.

За разлика от Бюрксел, когато факсът се развали, сега се получи срив в интернет връзката. След много опити писмото по електронната поща най-накрая бе изпратено и в последните секунди трансферът стана факт.

За да се стигне до споразумение между клубовете Фелайни се отказа от лични бонуси и трансферът скочи до 26,5 милиона лири. Медицинските тестове се провеждат между 2 и 5 ч през нощта.

В Манчестър Юнайтед Фелайни се налага по-бързо, отколкото в Евертън. Проблемът е, че „червените дяволи” са вече застаряващ и пренаситен от успехи отбор. Мойс трябва да го промени напълно. Това обаче не се случва и в края на сезона треньорът е уволнен, а отборът изпуска участие в Шампионската лига.

В тези моменти Фелайни играе посредствени мачове във Висшата лига и фантастични за Белгия. На световното първенство в Бразилия халфът се представя на ниво – пред очите на бъдещия си треньор Луис ван Гаал.

Белгия стигна до четвъртфинала, където загуби от Аржентина, но Маруан може да е доволен от представянето си.

Краят на мондиала даде старт на слухове в Англия, че Ван Гаал ще освободи Фелайни. Британските вестници не спираха да назовават големи футболисит, които трябва да заменят белгийския национал. За ужас Фелайни се контузва и трябва да почива два месеца. Когато вече е здрав, Маруан получава честан шанс от Ван Гаал да се докаже.

И в последните два месеца момчето на Абделатиф се превърна в един от лидерите на новия Манчестър Юнайтед.