Гладиаторът напуска Колизеума
Решението на Джерард да си тръгне от Ливърпул е правилно
Ливърпул без Стивън Джерард... Как ли ще изглежда това?
В периодите, когато той излизаше контузен през тези вече близо 17 години, неговият отбор бе различен, някак неестествен.
„Червените” фланелки си бяха върху телата на играчите, но това бе друг Ливърпул.
От лятото Джерард вече няма да го има в Колизеума, в който той се превърна в Гладиатор.
Tweeeet me!От лятото Джерард вече няма да го има в Колизеума, в който той се превърна в Гладиатор. В култов герой, в този, от когото тълпата очакваше чудото.
Капитанът обяви, че няма да подпише нов договор и от 1 юни няма да е в Ливърпул.
През новия век Стивън понесе на раменете си един средно добър отбор и го вдигна до нивото да претендира три пъти за титлата до последния кръг, да вдигне Купата на европейските шампиони през 2005-а, да спечели десет трофея. Той има основна роля за това.
Не се заблуждавайте – без него Ливърпул нямаше да спечели в Истанбул онзи нереален финал с Милан. Нямаше дори да стигне до него.
Днес мнозина твърдят, че Джерард е най-добрият играч в цялата история на клуба.
Аргументите против това са много – например простият факт, че той така и не стана шампион.
Но индивидуално номер 8 игра в отбор, който категорично е несравним като класа с онзи, в който се подвизаваха конкурентите му за титлата на най-добър в ливърпулската история: Кени Далглиш, Греъм Сунес, Йън Ръш, Джон Барнс, Кевин Кийгън.
„Мисля, че Стивън е най-добрият”, каза самият Далглиш, наричан Кралят на Ливърпул.
Но в деня, в който немислимото се случи и Джерард обяви оттегляне от клуба през лятото, решението не изглежда никак нелогично.
През май ще е на 35 години.
Възрастта не е порок и във Висшата лига, показва ни го Франк Лампард, знаем го от Гигс и Скоулс, а и от Джон Тери. Но проблемът е, че краката на Джерард вече не работят на оборотите на ума му.
Видя се ясно и на 1 януари срещу Лестър – капитанът изглеждаше самотна фигура, не успяваше да диктува ритъма на игра и Ливърпул изпусна мача.
Стивън вкара две дузпи в двубоя, но особено през второто полувреме темпото сякаш му дойде в повече. Въпреки че през сезона Брендън Роджърс дозира натоварванията му и го оставя да почива редовно.
Може би на Стивън му е писнало и на стари години да е този, към когото гледат 10 съотборника и 44 000 чифта очи от трибуните всяка събота.
Дали е това, или просто осъзнава, че вече не може да предложи това, което Гладиаторът Джерард даваше всяка седмица?
При всички положения по-добре е да се оттегли с почести това лято, отколкото и през следващия сезон да слуша все по-честите критики към представянията му.
През лятото имаше вина за гола, изхвърлил Англия от световното. Преди това се подхлъзна фатално и подари победата на Челси, лишила Ливърпул от титла. Когато го сочат с пръст за такава грешка, често забравят, че без него Англия можеше и да не е на световно, а Ливърпул вероятно нямаше и да помирише битка за титлата...
Незабравимите му мачове
Вкара гол и даде асистенция за победата с 5:4 над Алавес на финала за Купата на УЕФА през 2001 г.
Заби страхотно попадение при успеха с 2:0 над Манчестър Юнайтед на финала за Купата на лигата (2003 г.)
Спаси Ливърпул от отпадане от Шампионската лига срещу Олимпиакос с бомбен шут в 87-ата минута на 8 декември 2004 г., с което тимът стигна елиминациите, а после и финала. В него вкара първия гол за 1:3 срещу Милан, а после допринесе и за 3:3. След това Ливърпул спечели с дузпи.
Вкара два гола, вторият в добавеното време, за 3:3 на финала за Купата на Футболната асоциация срещу Уест Хем (2006 г.), а после реализира и дузпата си. Ливърпул спечели, а този финал остава в историята като Финалът на Джерард.
Вкара два пъти на Реал за разгрома с 4:0 през 2009 г. – един от най-паметните мачове в новата история на Ливърпул.
За Англия има над 100 мача, като първия му гол дойде при 5:1 над Германия в Мюнхен през 2001 г.
Той е единственият футболист, вкарал във финал за всяка купа, за която е играл – Шампионска лига, УЕФА, Купа на лигата, Купа на Футболната асоциация.
И изобщо – да критикуваш Джерард е тъжна работа.
След повече от десетилетие, в което той не просто е играел добре, а е вдигал с едно ниво целия си отбор, отказвайки да премине в Челси, Реал и Байерн, където щеше да печели трофеи с далеч по-малко усилия, нека просто свалим шапки на Гладиатора.
Да, той вече не е със силата на онзи Джерард от Истанбул, краката му не са толкова пъргави, реакциите му не са като на младеж...
Но и Джерард на 34 пак е една от най-влиятелните фигури във футбола. Истински срам е, че ще го видим с друга фланелка след месец май, а и не е ясно дали въобще ще продължи да играе. Червеното на Ливърпул винаги ще бъде асоциирано с него и осанката му на лидер.
Но Стивън взима правилното решение.
Не иска да чуе призивите на Колизеума за главата му. Вероятно „Анфийлд” е последното място, където феновете ще забравят приноса на капитана и ще се обърнат срещу него, но...
Джерард усеща нуждата да се оттегли сега. Промяна на обстановката, може би.
Нещото, което обикновено работи позитивно за играч на неговата възраст.
А за Ливърпул следващият сезон ще е като на новородено.
Тимът ще се учи да ходи без човека, който още с излизането от тунела към терена в червената си фланелка вдъхваше респект.
0 коментара