Излишна еуфория

Три победи и две поражения – това е статистиката от изиграните през последните три дни двубои от националните ни отбори по волейбол.

Два от успехите са на сметка на мъжките национални отбори – онзи, който играе в Световната лига и онзи, който представя страната ни на европейските игри в Баку, третият записа женският ни тим, отново в Азербайджан. Съставът, воден от Драган Нешич има и едно поражение там, другата загуба е на тима на Пламен Константинов в Световната лига.

И трите успеха предизвикаха сериозна еуфория. Особено този на жените, които вчера рано сутринта се наложиха над Русия във втория си двубой от груповата фаза на Европейските олимпийски игри.

Някак си между другото обаче остана факта, че победата е постигната над втория състав на Русия, който почти няма нищо общо със силния А отбор.

Горе-долу същата е ситуацията и при мъжете. Тимът на Николай Желязков, в който има петима състезатели от т.нар първи състав, започна с трудно 3:2 над втория тим на Белгия. Защото първия с най-добрите играе в Световната лига...

Всъщност и двата двубоя, та дори и загубата на женския тим в първия ден на проявата в Баку, могат да бъдат сложени под общ знаменател – този на ентусиазма, с който у нас се отнасяме към състезанията в Баку. Същият, с който броим медалите, спечелени там от борците. И с който цъкаме разочаровано с език при провалите в останалите спортове. И се ядосваме на малшанса.

А всъщност състезанията в Баку носят единствено добра възможност все пак да играеш на по-високо ниво, отколкото ако го правиш с контролни срещи. Най-вече заради мотивацията, която е съвсем различна в турнирна среда и когато става дума за приятелски двубой.

Но като значимост тези надпревари, изключая трите спорта, в които резултатите се зачитат за европейско първенство, са на дъното на стълбичката. Че дори и под нея, ако питате федерациите по лека атлетика и плуване, които така и не разрешиха на най-добрите да участват.

Затова резултатите трябва да се приемат спокойно. И трезво да се види, че ситуацията в единствения ни колективен спорт с представители в Баку не е никак, ама никак розова.

Показват го и изявите в Световната лига. Въпреки дадения шанс за изява талантите, обрали толкова похвали у нас през сезона почти не успяват да се възползват. С едно две изключения като Любомир Агонцев и Георги Манчев. Останалите сякаш се вписват трудно.

И ако ситуацията бе различна и тимът ни трябваше да гони на всяка цена първото място в групата може би ролите щяха да са разменени и те да играят в Баку, а онези петимата да бъдат в състава за Световната лига.

Което пак щеше да докаже тезата, изказана неведнъж и от Пламен Константинов – у нас просто липсват равностойни състезатели за два национални отбора...