От Уест Оклънд до Реал (Мадрид)

Реал (Мадрид) е амбициран да спечели за първи път световното клубно първенство на ФИФА. Така Кралския клуб ще попълни музея на „Сантяго Бернабеу“ с поредното отличие.

Треньорът на "Белия балет" Карло Анчелоти вече има във визитката си трофея и като играч, и като треньор с Милан.

Настоящият турнир, спонсориран от „Тойота“ и преминаващ под егидата на ФИФА, се провежда за десети пореден път, но историята на световните клубни първенства започва почти век по-рано.

Началото е положено благодарение на един от най-успешните британски търговци от Викторианската епоха.

Първият победител пък е аматьорски тим, съставен от миньори, който дори не е член на Английската футболна лига.

По-късно историята на вълнуващото междуконтинентално съперничество става свидетел на брутални мачове „на кило кръв и метър кожа“ между първенците на Европа и Южна Америка, а на един от финалите присъстват близо 300 000 души.

В последните 60 години в битките за световния клубен връх вземат участие легенди като Ференц Пушкаш, Алфредо ди Стефано, Пеле, Еузебио, Джордж Бест, Боби Чарлтън, Йохан Кройф, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер, Зико, Марко ван Бастен, Паоло Малдини, Роналдо, Лео Меси и Кристиано Роналдо.

Големият отсъстващ е Диего Армандо Марадона, чиято клубна кариера е скромна откъм международни трофеи.

Реал вече е покорявал неведнъж световния клубен връх, но тогава форматът на турнира е по-различен. Мадридчани печелят първото издание на Междуконтиненталната купа през 1960 г., когато побеждават уругвайския Пенярол. Пушкаш става първият играч, разписал се в тези мачове, докато Никола Анелка, също с екипа на мадридския гранд, е първият футболист вкарал гол в настоящата версия на състезанието – проведена за сефте през 2000 г. в Бразилия, макар и по различна формула.

Купата на Липтън

Става дума за аматьорско отборче от Северна Англия.

Сър Томас Липтън е човекът, организирал въпросното състезание.

Липтън, който бил от Глазгоу, започнал дейността си като собственик на бакалница, но по-късно изградил световна бизнес империя благодарение най-вече на търговията с чай. Липтън станал мултимилионер.

Той бил голям фен на шотландския национален отбор и похарчил огромни суми за футбол и ветроходство.

Така когато Уругвай и Аржентина започват редовно да се срещат помежду си, победителят става носител на Копа Липтън.

Шотландецът спонсорира спортни състезания по цялото земно кълбо, от Латинска Америка и Карибите, през Сицилия и до Индия

През 1909 г. Липтън слага началото на нов футболен турнир, който е смятан от мнозина, включително и от ФИФА, за първото международно клубно състезание в историята.
Липтън става Кавалер на Ордена на италианската корона и подарява на страната нов трофей.

Той изказва желанието купата да се връчва на световния клубен шампион. Това се случва цели 21 години преди първото световно първенство и едва 6 години след първия международен мач извън пределите на Британските острови.

Инициативата на Липтън изглежда доста привлекателна, а още по онова време големите клубове са готови да пътуват в чужбина. Така през 1909 г. английските Евертън и Тотнъм правят турнета в Южна Америка. Консервативно настроените шефове на Футболната асоциация обаче в типичния си надменен стил отказват да пратят свой представител в Италия.

Героите от Северната лига

Един от подчинените на Липтън предлага на Северната лига да изпрати отбор на Апенините. Уест Оклънд се възползва от открилия си шанс и футболистите, които не получавали нищо за изявите си по терените (повечето били миньори), трябвало сами да си платят пътуването и престоя в Италия. Те разпродали покъщнината си, за да помогнат на клуба да поеме разходите. Така Уест Оклънд заминава за Торино.

Любителите пътували по една седмица на отиване и на връщане, а самият турнир протекъл в рамките на десетина дни

Оказало се обаче, че авантюрата си е струвала, защото отборът, завършил на десето място в Северната лига (от 12 участници) през 1908-1909, надвил съперници от Германия и Швейцария по пътя към Купата на Липтън. Миньорите защитили отличието две години по-късно, когато разгромили представителния отбор на Ювентус с 6:1 на финала. Освен това, Уест Оклънд победил Милан и сборен тим на Торино в приятелски мачове. Постиженията на английските аматьори заели челно място в италианските вестници.

На Острова обаче почти никой не писал за двата успеха на северняците на международната сцена. Триумфът на Уест Оклънд в Купата на Липтън (която повече не се провеждала) бил отразен само в регионалното издание „Нордърн Еко“.

Най-после признание

С международно признание Уест Оклънд се сдобива едва 70 години по-късно, когато тв компанията Ай Ти Ви създава филм за геройствата на миньорите – „Световната купа: Историята на капитана“.
През 2014 г. пък на пазара излезе книгата „Триумфът на миньорите – първата световна титла на Англия в историята на футбола.

"От Ювентус не пожелаха да ми помогнат, когато се захванах да проуча тази история", заяви авторът Мартин Конъли.

"Изглежда клубът се срамува от въпросния период в историята си."

За съжаление трофеят, на който е гравирано името на победителите, бил откраднат от Клуба на работниците в Уест Оклънд през 1994 г. Оттогава никой не знае каква е съдбата на отличието, въпреки че за връщането му била предложена награда. От компанията „Юниливър“, която погълнала търговската империя на Липтън, поръчали изготвянето на копие на трофея.

Така преминава световната слава

Този сезон Ювентус участва в Шампионската лига. През 1985 и 1996 г. пък торинският гранд триумфира с Междуконтиненталната купа. Междувременно Уест Оклънд играе мачовете си пред 270 души средно на мач в Северната лига. Клубът от графство Дърам обаче има пълното право да носи гордото звание на първи световен клубен шампион в историята на футбола.