ЦСКА в страната на лилипутите

ЦСКА стартира ударно във „В” група. Кой ли е очаквал и друго?

Две победи с по 3:0 над Струмска слава и Септември демонстрираха, че „червените” би трябвало да минат като на парад в посока завръщането в професионалния футбол. 

Особено след втория успех срещу Септември в софийското „дерби”. Защото тимът на Никола Митов се смяташе за фаворит за „Б” група, но естествено преди конкуренция да му стане ЦСКА.

Феновете на „червените” също демонстрират страхотна подкрепа. 10 000 в първия мач, 5000 на втория при гостуване.

Въпреки че не познават половината от футболистите на Христо Янев, запалянковците са там, където им е мястото – на трибуните.

Звучи като приказка след кошмарната пролет и лято.

Но и ЦСКА, и феновете трябва бързо да измислят начин този интерес да се поддържа.

Вероятно победите ще продължат още утре в мача за купата срещу София 2010.

След като този тим е допуснал четири гола от Чепинец (следващия шампионатен съперник на ЦСКА), то на „Армията” можем да очакваме голов фестивал. И това е страхотно.

Ще минат още няколко двубоя и всички в ЦСКА болезнено ще разберат, че нещата не са толкова розови. Причината няма да са нито резултатите, нито играта. Те са си розови.

Проблемът е трибуната, на която отборът се изявява.

Гриша Ганчев се е доказал като маестро при ръководенето на Литекс, а сега започва добре в ЦСКА. Ходът със свободен вход, стигнал до левче за билет за София 2010, е отличен.

Това показва, че има връзка между клуб и публика. Феновете дават подкрепата си, шефът връща жеста. Не че е кой знае колко голям проблем да купят билети и по 5 лева.

Важното е взаимното уважение, което не се е случвало от много, много години.