Локо не трябва да умре

Пътешествието в гробницата стадион "Локомотив" е тъжно.

Вероятно така се е чувствал преминаващия през реката към царството на Хадес, знаещ, че връщане няма.

За Локо трябва да бъде намерен път обратно към света на живите, колкото и това в момента да изглежда невъзможна мисия.

Стадионът е царство на сенките.

Мизерията около административната сграда с буренясалия паркинг и автобусите, върху които има повече ръжда и клей отколкото в "Кремиковци".

С мръсните трибуни, с постоянните няколко фена, които обикалят невярващо за това, което се случва с клуба им.

Клубът на Начко, на Котето, на Бойчо Величков. Укротявал е Монако, Динамо (Киев), Левски и ЦСКА, давал е големи играчи на България.

Част е от историята за това, че у нас тази игра е имала и успешни години, пълнила е стадиони и е радвала хората.

В неделя на стадиона в "Надежда" феновете на ЦСКА издигнаха плакат: "Футболът е за феновете. Дебелаци, вън от Локо!".

Насочен е срещу странните собственици на клуба, които вече допуснаха тотален срив и в крехките остатъци от Локомотив, които наследиха от Николай Гигов.

Локо е със служебна загуба в този кръг, а след 2 седмици може и да бъде изхвърлен от "В" група, което да е краят.

Да - краят. Физически.

Защото отиването в "А" окръжна, обезверяването на феновете, липсата на заинтересовани бизнесмени, които да сложат ред и да начертаят някаква стратегия, ще доведе именно до права линия на екрана.

Не бива да се допуска Локомотив да изчезне.

Не е трагедия, ако след 2, 3 или 5 години Лудогорец се върне там, където в цялата си история е бил - из дебрите на "Б" и "В" група.

Неговото възнесение към небесата на родния футбол се случиха с много пари, лобиране и напук на логиката и традициите.

Не че това оспорва успехите на този клуб.