Петте най-добри отбора в историята на Байерн

От ерата на Кайзер Франц и Герд Мюлер до времето на Ариен Робен и Франк Рибери

Sportinglife
Sportinglife 09:25 ч., 02 Яну 2015
0
217
Getty Images

Байерн на Хосеп Гуардиола няма никаква конкуренция на вътрешната сцена, но засега не е заслужил място сред най-силните отбори в историята на баварците.

Отговор на въпроса кои са те предлага руският сайт „Спорт сегодня“.

Байерн 2004-2006

Успехи: 2 шампионски титли, 2 Купи на Германия 
Треньор: Феликс Магат 
Най-именити играчи: Рой Макай, Михаел Балак, Лусио, Оливер Кан
Основен състав: Кан – Саньол, Лусио, Демикелис, Лизаразу – Харгривз/Фрингс – Дайслер/ Швайнщайгер, Зе Роберто – Балак – Писаро, Макай

В прав текст

„Железния Феликс“ е единственият треньор, направил два поредни дубъла (титла и купа) с Байерн в историята.

Как успя да го постигне Магат?

Много просто: 50 обиколки около игрището в прилично темпо (аоще по-добре – в максимално), спринтове по диагонала от едното флагче за корнер до другото и – за разнообразие – от едната врата до другата, докато играчите не започнат да повръщат.

Казват, че след някои особено „хардкор“ тренировки на Феликс Магат, част от подопечните му ги откарвали с бърза помощ. Любимите му фрази бяха: „Истинският професионалист трябва да е под постоянно напрежение, иначе няма да се усъвършенства“ и "Качеството се постига с цената на много мъки".

Качеството наистина дойде, но успехите на вътрешната сцена така и не прераснаха в нещо повече. Безславните отпадания в ранните кръгове на прякото отстраняване в Шампионската лига (от Челси и Милан) изглеждаха още по-изненадващи, защото по онова време „червените“ от Мюнхен имаха изключително балансиран състав със стопроцентова взаимозаменяемост и зверска издръжливост.

Младите Швайнщайгер и Лам бяха ценни придобивки за първия отбор, в Южна Америка скаутите бяха открили вундеркинда Хосе Паоло Гереро, а освен това шефовете на Байерн бяха успели да отмъкнат Лусио от Байер (Леверкузен) срещу сравнително скромните 12 млн. евро. Но за евронеуспехите си мюнхенци си го изкарваха на съперниците на местната сцена, като мачкаха наред подобно на валяк.

Шефовете на баварците търпяха Магат точно толкова дълго, колкото работата му даваше резултат. Още при първата издънка специалистът бе принуден да затвори вратата от външната страна.

Макар и образцови професионалисти, в този момент футболистите на Байерн със сигурност са си позволили една дълбока въздишка на облекчение!

Байерн 2000-2001

Успехи: Шампионска титла, КЕШ, Междуконтинентална купа 
Треньор: Отмар Хицфелд 
Най-именити играчи: Оливер Кан, Щефан Ефенберг, Джоване Елбер, Мемет Шол 
Основен състав: Кан – Андерсон, Куфур, Линке – Саньол/Салихамиджич, Йеремис, Ефенберг, Шол, Лизаразу – Елбер, Янкер/Циклер

90-те години за Байерн се превърнаха в почти пълно разочарование. В един момент „червените“ от Мюнхен дори завършиха първенството на 10-о място – един от най-слабите резултати в историята на клуба. Треньорите на практика се сменяха всяка година (а понякога и по-често): Сьорен Лерби, Ерих Рибек, Ото Рехагел, Франц Бекенбауер, Джовани Трапатони, Клаус Аугенталер...

Пулсът на отбора в тези години се долавяше твърде слабо, пък и истински отбор често пъти просто нямаше.

В такова състояние баварците бяха поети от Отмар Хицфелд.

Факт

Още в първия си сезон в Мюнхен „Генерала“ направи тима шампион с преднина от 15 точки пред втория.

Още в първия си сезон в Мюнхен „Генерала“ направи тима шампион с преднина от 15 точки пред втория и го домъкна до финала на Шампионската лига в Барселона. За този мач всичко отдавна е изписано и изговорено.

Байерн не рухна след чудовищния психологически шок и изстрада триумфа на континенталната сцена две години по-късно, когато малцина очакваха от мюнхенци подобни подвизи.

Причините това да се случи до голяма степен могат да бъдат сведени до две думи: Щефан Ефенберг.

В действителност в онези години Байерн имаше двама треньори. Щом Хицфелд приключваше с указанията преди двубоя, капитанът Ефенберг поемаше щафетата. Докато той бе в отбора, нямаше никаква опасност някой от съотборниците му да реши да запази силите си срещу някой отбор от порядъка на Дуйсбург.

Ефенберг крещеше дивашки, изискваше, настояваше безцеремонно и бе готов да съсипе всекиго. По-крехките като характер футболисти в онзи състав като правило не се задържаха. Движеща сила на Байерн бяха момчетата с гигантски топки.

Във въпросния период противниковите защитници бяха готови не само да пуснат тарана Карстен Янкер в пеналта, но и да му припишат жилището си барабар с ключовете от колата, само и само да не го виждат никога повече.

Финалът на Бундеслигата през 2001 г. бе незабравим. Германският елит не помни друга толкова драматична развръзка. В четвъртата минута на добавеното време след двоен фаул в пределите на наказателното поле на Хамбургер изстреляната от защитника Патрик Андерсон топка проби стената и като по чудо не скъса мрежата. 1:1, разбити сърца за Шалке, титла за Байерн!

Това бе и единственият гол на шведския бранител с екипа на баварците.

Финалът в Шампионската лига обаче се превърна в истинско мъчение за всички. Гайска Мендиета откри от дузпа в 3-ата мин., Мемет Шол изпусна от бялата точка четири минути по-късно, но през второто полувреме Ефенберг изравни от нов 11-метров наказателен удар.

Така се стигна до... дузпи, в които мюнхенският колос триумфира, въпреки пропуските на Пауло Серджо и Патрик Андерсон.

Байерн 1981 – 1987 

Успехи: 3 шампионски титли и 2 Купи на Германия
Треньор: Пал Чернай (до сезон 1982/83) и Удо Латек 
Най-именити играчи: Жан-Мари Пфаф, Лотар Матеус, Клаус Аугенталер, Карл-Хайнц Румениге 
Основен състав: Пфаф – Едер, Аугенталер, Пфлюглер/Бреме – Матеус – Дюрнбергер, Нахтвай, Лерби – Д. Хьонес, М. Румениге – К.-Х. Румениге/Волфарт

След като Байерн се разделя с легендите Франц Бекенбауер и Герд Мюлер (съответно през 1977 и 1979), известно време няма кой да запълни създалия се вакуум в състава. Периодът на безвремие започва да се удължава прекалено много.

През 1983 г. обаче на пейката се завръща Удо Латек, който отбелязва това събитие с успех в турнира за Купата на Германия. По-късно Латек повтаря онова, което вече е направил веднъж 15 години по-рано – мюнхенци стават шампиони три пъти поред, като се разминават на косъм с четвъртата си КЕШ.

В прав текст

Самият Удо Латек със своите осем спечелени титли на Германия става недосегаем за простосмъртните.

Това е разцветът в кариерата на Карл-Хайнц Румениге. Нападателят на два пъти печели „Златната топка“ (1980, 1981), макар че по принцип му предстояла кариера като банков служител. Малко преди да стане пълнолетен, той измолил от родителите си разрешение да отиде на проби и със сигурност никога не е съжалил за това.

През втората половина на 80-те Байерн не може да се оплаче от наличие на сериозна конкуренция на вътрешната сцена. Бундеслигата може би за първи път в историята си става царство на един единствен отбор. Мюнхенци се държат подобаващо – като абсолютни господари на немския клубен футбол.

Единственият клуб, който връзва да се противопостави на „червените“, е Вердер, но „Бременските музиканти“ се добират до една-единствена титла в посочения период. Що се касае до Байерн, там дори последвалата смяна на поколенията минава безболезнено. Една от причините за очевидното надмощие на баварците през 80-те е Лотар Матеус.

Байерн 2012-2013

Успехи: Шампионска титла, Купа на Германия, КЕШ 
Треньор: Юп Хайнкес 
Най-именити играчи: Ариен Робен, Франк Рибери, Томас Мюлер, Бастиан Швайнщайгер, Филип Лам 
Основен състав: Нойер – Лам, Данте, Боатенг, Алаба – Хави Мартинес/Луис Густаво, Швайнщайгер – Робен, Т. Мюлер, Рибери – Манджукич

Сякаш по поръчка за 50-ата годишнина от създаването на Бундеслигата Байерн събра истински дрийм тим.

Факт

Байерн стана първият германски и общо седми отбор, спечелил трите основни турнира в рамките на един сезон.
„Този тим е най-добрият в историята на клуба“, лаконично обобщи Франц Бекенбауер.

След като в предните два сезона „червените“ бяха принудени да изтърпят доста несполуки (Борусия Д триумфираше на вътрешната сцена, а в Шампионската лига баварците изживяха болезнена загуба с дузпи от Челси на собствения си стадион), този път подопечните на Юп Хайнкес бяха практически безпогрешни.

На европейската сцена те отвяха Барселона с общ резултат 7:0, а общо в рамките на сезона постигнаха 46 победи в 54 срещи. Имаше и мачове, които се превръщаха в процес по публично разпердушинване на противника (9:2 над Хамбургер).

Още на 6 април, 6 кръга преди края Байерн спечели сребърната салатиера. Никога преди това шампионът на Бундеслигата не бе ставал ясен толкова рано. Но основният успех на „червените“ тепърва предстоеше.

Във финала на „Уембли“ мюнхенци най-после се отърваха от комплекса си от жълтия цвят на Дортмунд.

Купата на Германия пък баварците спечелиха на автопилот и оформиха паметния си „требъл“.

Байерн 1971-1974 

Успехи: 3 шампионски титли, КЕШ
Треньор: Удо Латек 
Най-именити играчи: Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Сеп Майер, Паул Брайтнер 
Основен състав: Майер – Бекенбауер – Хансен, Шварценбек, Брайтнер – Капелман, Цобел, Рот/Краутхаузен – У. Хьонес, Торстенсон, Г. Мюлер

В прав текст

Каквото и да говори Франц Бекенбауер, №1 за всички времена, що се касае до Байерн, е именно отборът от 70-те години.

След олимпиадата в Мюнхен и преместването на „Олимпиащадион“ през 1972 г. започва истинското господство на Байерн в германския футбол. През същата година

Герд Мюлер е голмайстор на Бундеслигата с 40 гола – постижение, подобно на смайващия рекорд на Боб Бимън в дългия скок.

След него останалите нападатели в немския елит просто спират да мислят за короната на топреализатора.

70-те години в германския футбол – това е преди всичко битката Байерн – Борусия (Мьонхенгладбах). Нито преди това, нито после баварците не са имали толкова сериозен конкурент, който методично да им отравя съществуването на домашната сцена (Гладбах завършва десетилетието с 5 шампионски титли срещу 4 на „червените“).

Дуелът между треньорите Удо Латек и Хенес Вайсвайлер днес е част от немската класика. Най-добрият специалист срещу човека, открил гениални играчи като Гюнтер Нетцер, Юп Хайнкес, Берти Фогтс, Алан Симонсен, Ули Щилике и т. н.

Що се касае до международната сцена обаче, Байерн бие конкурента с класически резултат.

За първи път мюнхенци сядат на трона през 1974 г. и в следващите два сезона КЕШ не напуска клубния им музей.

Макар че финалът срещу Атлетико (Мадрид) не се развива по най-добрия начин. Луис Арагонес открива за Дюшекчиите в продълженията и когато мадридчани вече очакват последния сигнал, централният защитник Георг Шварценбек с отчаян шут от 40-ина метра успява да изравни. На преиграването Байерн е безапелационен – 4:0.

Силата на онзи състав на „червените“ се подчертава от факта, че през 1974 г. ФРГ става световен шампион, а в състава на германците личат имената на шестима играчи на баварците: Сеп Майер, Герд Мюлер, Франц Бекенбауер, Ули Хьонес, Паул Брайтнер и Георг Шварценбек.

Източник: Спорт сегодня

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията