ЦСКА пак не показа характер

ЦСКА се срути на старта на пролетта. Приличаше на овехтяла червено-бяла мартеница, макар и недочакала да види щъркел.

Теренът? Ужасен, но не е оправдание.

ЦСКА загуби от много повече желаещия успеха Локомотив (Сф). В единия отбор може би са се облизвали за тлъсти премии свише, а в другия си знаят, че такива идват по-рядко от смяната на сезоните. И това не е оправдание за играта.

За втори път през сезона ЦСКА не показа характер, който може да донесе титлата.

През есента „червените” изпуснаха глупави точки срещу опашкарите Славия и Марек, които сега можеха да имат шампионски вкус.

След подаръка от Литекс в съботната вечер ЦСКА трябваше да победи или в най-лошия случай да завърши наравно срещу Локомотив.

Но като че ли мисълта разликата да набъбне на шест точки, подкоси краката на „червените”.

Каквото и да е чул Луис Соарес-Платини за себе си, няма право да блъска. Какъвто и картон да е вдигнал съдията, Тончи Кукоч няма право да раздава правосъдие, особено след като си е изпатил за глупостта с Георги Петков.

Опитен футболист като Апостол Попов няма право да получава два жълти картона са очевадни нарушения в центъра, особено когато се кръсти за нов договор.

Вторият точно в момента, когато ЦСКА най-накрая направи няколко сносни атаки. Маркиньос блестеше именно на нивата в „Надежда” миналия сезон, а сега не можеше да отиграе и една топка.

Ясно е, че Орелиан Жоаким не е Серджиу Буш и претенциите към него не бива да се завишават. ЦСКА не реинвестира нито лев от парите на Шефийлд Уензди в търсене на нов голмайстор и ще трябва да се оправя. А Тони Силва мечтае за трансфери към отборите, които са го отхвърлили като дете – Ливърпул и Челси, но с лигава игра няма да го вземат и в Раднички (Ниш).

Показателен бе мигът, в който Стойчо Младенов се хвана за лицето през второто полувреме.

Треньор с неговия хъс и опит очевидно не можеше да повярва, че точно той е готвил тези футболисти. Но все още има време да се вадят поуки.

Първо – хубавото за ЦСКА е, че си остана на първо място, а мачовете докрая намаляха с един – вече са 12.

Второ – ЦСКА играе силно само на хубави терени.

До края на шампионата на лош ще е само още един мач срещу Локомотив (Сф).

Трето – загуба със слаба игра понякога има електрошоков ефект за излизане от летаргия или от блуждаене в облаците.

От такова има нужда най-вече шефът Александър Томов и неговите „незаобиколими цели” за влизане в групите на Шампионската лига или в най-лошия случай на Лига Европа.

Да излезем за малко от проблемите на ЦСКА и да разгледаме по-глобално мача.

С такива двубои българският футбол ще си тъпче в тинята. Покрай многото неистини, които Томов редовно говори, беше прав за едно – теренът в „Надежда” приличаше на арена за надбягване с камили.

На толкова пясък дори Копа Кабана можеше да завиди.

БФС обаче продължава да нехае, да не говорим, че клубният бос Николай Гигов е в изпълкома.

В нормална държава мач на този терен, във Варна, Хасково или Дупница просто няма да има. Няма пари за терен, да играе Локо на „Васил Левски”. Гигов не се ли замисля, че и неговият отбор би имал много по-привлекателно лице, ако Емил Гъргоров можеше да прави финтове на килим, а не на плажа?

Темата е стара, ще има продължение, но едва ли решение.

Филмът на трибуните също беше абсурден.

Незнайно целият сектор „В” бе затворен. Когато феновете на ЦСКА станаха твърде много и имаше предпоставки за ранени, полицията мъдро нареди хората да се преместят към напълно празните седалки.

Видяли големият брой „червени”, около стотина души от агитката на Локо минаха необезпокоявани зад вратата на Якуб Дивиш и се настаниха на десетина метра от съперниците. Може би 100 искаха да надвикат 5000?

Когато усетиха, че дори сами не чуват гласовете си, пак се върнаха в сектор „А”. Да се чудиш и да се маеш! Защо полицията го разрешава? Избиване на комплекс ли е? Защо сектор „В” трябваше да бъде насилствено отворен? По нищо не личеше там да се извършват ремонтни дейности. Много въпроси без нито един отговор.

Накрая феновете на ЦСКА трошиха в любим за българските географски ширини стил.

Така у нас най-запалените сърца не разбраха, че седалките не са виновни за слабата игра на любимия отбор или за свирката на съдията. Нито оградата. Обичаме да трошим. Ей така – за единия кеф.

А Борислав Михайлов сигурно е бил някъде на следобедна дрямка или на чаша уиски. Едва ли му пука, че под негово ръководство футболът ни се е превърнал и се затвърждава като „дива селяния”. Извинете за израза!