Специален ли е новият треньор на Лудогорец?

Лудогорец назначи Бруно Рибейро за треньор и накара мнозина да повдигнат вежди дори в Португалия.

Ходът е рискован и може да се окаже брилянтен с даване на път на млад талант в играта, или пагубен – с човек, който не знае какво прави, не е наясно с езика и отбора, а и няма много време да свикне с него преди най-важните изпитания за целия сезон.

А те са в следващите 60 дни, когато Лудогорец трябва да опита да влезе в Шампионската лига. Останалото е спускане надолу в сравнение с миналия сезон.

Рибейро е само на 39 години, като допреди 5 сезона играеше футбол. Градски е с Жозе Моуриньо – и двамата са от Сетубал, а Лудогорец ще се надява общото между тях да не свършва само с това...

Закани се, че ще иска играчи от Моуриньо, което е малко нереалистично. Но Разград и без това си има достатъчно солиден тим, а се очакват и нови. Въпросът е какво може да даде Рибейро над това, което направиха с този тим Петев, Стоев и Дерменджиев.

Млад и неособено опитен наставник, Рибейро има зад гърба си едва общо 509 дни като треньор в първа дивизия – все с Витория Сетубал в два етапа. Водил е тима в общо 54 мача, от които е спечелил едва 14.

Не е точно визитката на майстор в професията, който да промени съдбата на един амбициозен, но все още прохождащ в голямата игра български отбор.

Смелото решение на Домусчиев може да се върне като бумеранг, ако Рибейро не успее бързо да се адаптира и да намери общ език с отбора. Неговият гръбнак е с бразилците Марселиньо, Кайсара и Кишада, но тарторите са българите и румънецът Моци.

Езиковата бариера ще е по-лека за преодоляване с толкова силно бразилско лоби в тима, но за първи път в Лудогорец съблекалнята няма да говори на български – това е първият треньор от чужбина.

Това може да се окаже и шок в системата за тима...

А може и точно това да е целта на Домусчиев. Лудогорец изглеждаше доста ленив и някак загубил апетит за победи през пролетта. Може и да се е поизхабил от успехи, а това задължително се лекува с резки промени. Понякога – радикални.

Рибейро трябва да вкара тима в групите на Шампионската лига, иначе може да си отиде още наесен. Защото разходите на клуба – а те са около 20 милиона лева само за заплати и премии на година за играчи, треньори и персонал, предполагат приходна част като от Шампионската лига. Другото би било провал и на финансовия, и на спортния фронт.

Бруно Рибейро казва, че се е учил от Специалния. Но Моуриньо никога не е изпадал в ситуация да иде в тим, където езикът и страната да са му „тъмна Индия”. А сега Бруно изглежда точно като новопристигнал в такава...

И все пак – времето ще покаже. Рискът е голям, но без такъв във футбола често няма победа. Досега съдбата се усмихваше във важните моменти на Лудогорец, през това лято Разград пак ще има нужда и от късмет, за да успее. И от бързата адаптация на Рибейро, един пионер на португалската треньорска дейност у нас.

Не се очаква да е чак Моуриньо. Но поне трябва да докаже, че е по-добър от Петев и Стоев. Иначе ходът ще бъде определен като грешка.