Новият Скоти Пипън

Точно както всяко дете, така и новият най-полезен играч във финалите на НБА Андре Игудала има своя любим баскетболист. И макар че идолът му е свързан с лигата не е Майкъл Джордан.

А неговият изключително важен партньор в големия тим на Чикаго Булс – Скоти Пипън. Според Андре, Пипън не по-малко от самия Джордан влияел на играта.

Макар и по-различен начин, защото едва в университета той стига до играч с ръст, привличащ вниманието на скаутите. Преди това е дребен и повратлив. Последното качество запазва дори когато увеличава ръстта си с годините. Игуалда и до днес често си припомня изявите на Пипън във финала на конференцията срещу Индиана. Играта му в защита срещу Марк Джексън отчайва съперника и Чикаго стига до финал, спечелвайки шестата си шампионска титла.

По това време Андре е ученик в Спрингфийлд. Играе на същия пост като Пипън, ръстът му е същия като на легендата на тези години и по същия начин продължава да расте.

„Наблюдавах израстването му, всяка година той правеше огромна крачка напред. Не бях виждал друг да се променя до такава степен и толкова бързо”, коментира бившият му съученик и съотборник Франк Макбрайд. Всъщност той е сочен за доста по-голям талант от Андре, но така и не успява да се справи с водещата роля, която му се отрежда.

„От него очакваха много, длъжен бе да бъде играчът, който задължително ще стане звезда, но се появиха проблеми, които го принудиха да се откаже от баскетбола. Още от юношеските си години той бе под натиск, а това е нещо, което не трябва да се случва на никого. Но пък именно той бе човекът, който ми помогна много”, разказва настоящата звезда на Голдън Стейт Уориръс.

Той признава, че не обича много сравненията, но и сам се определя като играч, приличащ на Скоти Пипън и Пени Хардуей.

Категоричен е, че до някъде успехът му се дължи на желанието му да се отдели от характерния за родния му град Спрингфилд манталитет. „Хората от този град се боят да напуснат границите му. В него имаше баскетболисти, които биха могли да постигнат много в НБА, но не са го направили точно заради манталитета. Аз напротив – исках да замина колкото може по-далеч от дома, за да избягам от този капан”, обяснява Андре.

Подкрепа му оказва майка му, затова когато идва време да избере в кой университет да продължи Андре избира между Арканзас, Аризона и Мериленд. Първоначално избира Арканзас, но след напускането на треньора на баскетболния тим, при това със скандал, се обръща към Аризона. Въпреки че там има специалисти, които не смятат, че той ще бъде полезен на баскетболния тим с нещо друго освен с атлетическите си умения, Андре получава шанс за изява.

По това време в ролята на суперзвезда в тима е Люк Уолтън, който дълго време е сочен като един от най-талантливите млади играчи в САЩ.

Именно от него започва да се учи Игудала, него започва да копира и се стреми да стане все по-резултатен играч. „Напълно естествено е че когато си на терена искаш да бележиш. Все пак те забелязват за това, че си вкарал 30 точки, а не затова, че помагаш на отбора да побеждава с 15-18 точки и 10 асистенции”, е веруюто на Уолтън. Категоричен е, че рядко се вижда играчи, които имат таланта на Игудала, но въпреки това се стремят да играят за отбора, а не за себе си.

В първия си сезон Андре завършва средно с 6,4 точки на мач и 4,9 борби. Малко след това бъдещата звезда попада сред възможните имена за драфта в НБА.

Игудала е категоричен, че до този момент изобщо не е мислел, че може да попадне в лигата.

„В този момент престанах да бъда просто студент. Баскетболът излезе на преден план. Дори не успях да се насладя на студентския живот, защото се опитвах да бъда максимално съсредоточен в спорта”, спомня си новият шампион в Лигата.

Потвърждават го и приятелите му, които си спомнят, че все по-често Андре остава в залата след тренировка и работи над собствените си изяви.

През следващия сезон Игудала увеличава двойно показателите си и след края на първенството обявява, че ще участва в драфта на НБА. Избира си агент, доверявайки се на Роб Пелинк. Срещата между двамата е в 06,00 часа сутринта.

„Помислих си, що за студент е този, който става в 05,30, за да проведе делова среща в 06,00? Когато се видяхме на другия ден вече знаех, че той е точно типът играч, с който искам да ме свързват”, обяснява агентът.

Игудала е избран под №9 в драфта през 2004 г. от Филаделфия.

„Той играе за паса, за това да помогне на съотборниците си да отбележат”, описва го помощник-генералния мениджър на Филаделфия Тони ди Лео. „Напомня ми на Скоти Пипън”, допълва той.

Мненията на анализаторите отново са разделени. Според едни Филаделфия е направила грешка, според други – е точно обратното. Андре обаче впечатлява треньора си Джим О`Брайън още в началото като показва зрялост и се адаптира отлично още на първия тренировъчен лагер.

В първия си сезон като играч на тима Игудала успява да помогне за попадане в плейофите, а самият той е включен в идеалния тим на новобранците в НБА.

Следват обаче два трудни сезона. Тимът не успява да спечели дори 40 мача, а суперзвездата от този период Алън Айверсън поставя ултиматум – или ще има промени в състава или той трябва да бъде заменен. В крайна сметка ръководството избира вариант 2.

След заминаването на Айверсън ролята на суперзвезда трябва да поеме именнно Игудала.

Играчът, който в продължение на години се учи да бъде на втори план, да покрива и пази гърба на съотборниците си. Голямото съмнение логично е дали ще се справи. „Няма друг избор”, отсича Айверсън.

Андре прави всичко възможно да отговори на очакванията, но мисията се оказва трудна.

Сянката на Айверсън продължава да витае, още повече, че двамата имат един и същи инициали (б.р. – A.I. на английски). В следващите четири сезона Игудала бележи средно по 17 точки на мач.

Треньорите му от училищния и колежанския тим са впечатлени, никой от тях не е мислел, че Андре може да бележи толкова. Неуспехите на тима обаче водят до непрекъсната смяна на треньорите, а това предизвиква недоволството на феновете. И те често насочват гнева си към най-постоянната величина в отбора – Игудала.

„Когато тимът губеше на следващия ден просто не излизах от къщи”, спомня си Андре. „Не се разхождах по улицата, а ако все пак ми се налагаше да изляза бях обиждан и освиркван. Хората виждат само това, което не вършиш. Изкарах няколко добри години във Филаделфия, но там всичко често се променяше и се налагаше и аз да променям играта си. Това ми пречеше да покажа всичко, с което мога да помогна на отбора”, разказва още шампионът.

През 2010 г. треньор на Филаделфия става Дъг Колинс, който работи и със Скоти Пипън в Чикаго Булс.

И в началото под негово ръководство всичко тръгва както трябва. Нещо повече през 2012 г. Игуалда дори е избран да участва в мача на звездите, а отборът му дори постига победа в първия кръг на плейофите. Андре очаква, че ситуацията в клуба ще продължи да върви нагоре. Още повече че е повикан в националния тим за игрите в Лондон.

 „За нас той е един от най-добрите играчи. Прави всичко така, че да изглежда, че се получава лесно и естествено. В Залата на славата вече има един играч приличащ на него – Скоти Пипън. Но Андре наистина е уникален и трябва да се гордее с това”, заявява националния треньор Майк Кжижевски.

„Толкова не съм се смял в живота си. В националния отбор по това време бяха събрани все момчета с чувство за хумор”, разказва Андре.

Но в един момент магията е разрушена. В Лондон пристига Дрю Холидей, съотборник на Игуалда от Филаделфия и го пита дали е чувал, че тима иска да го замени. Баскетболистът естествено не знае нищо.

Същият ден става ясно, че ръководството го праща в Денвър, заедно с още трима баскетболисти, в замяна на Дуайт Хауръд.

Игудала остава шокиран, тъй като често е разговарял с мениджъра, но в нито един от тези разговори не е ставало дума за подобно решение. „Не бях разстроен заради самата замяна, а заради факта, че треньорът Кжижевски след това дойде и ме попита дали съм в състояние да играя на предишното ниво. Той си мислеше, че главата ми е другаде, това показа, че ме познава слабо. Можеха да почакат пет дни”, отбелязва Андре.

Съдбата обаче връща баскетболистът във Филаделфия още на старта на сезона.

Денвър губи със 75:84, а Игудала завършва с едва 11 точки. С течение на сезона обаче оценят уменията на Андре повече отколкото във Филаделфия. Той попада в любимата си роля – да помага на своите съотборници да изпъкват. Нъгетс завършват редовния сезон с показатели 57:25 и играе в първия кръг на плейофите с Голдън Стейт. Тимът обаче губи в серията след шест двубоя.

Игуалда обаче внимателно наблюдава своя съперник.

Точно толкова, колкото и той него. „Ако имаха петима като него определено щяхме да имаме проблем тогава. Умението му да променя играта в защита се отличаваше”, припомня си първото впечатление генералният мениджър на Уориръс Боб Майерс. Тогава той оценя шансовете на клуба да вземе Андре на около 5%. На опашката за него са още Далас и Сакраменто. Битката за Дуайт Хауърд също усложнявала ситуацията. В крайна сметка обаче сделката става факт и Игудала подписва четиригодишен договор с Уориръс.

„Наложи се да ни чака. Трябваше да осигурим средства за заплатата, след това да стигнем до споразумение. Неведнъж ми минаваше мисълта, че няма да се получи”, допълва Майерс. С привличането на Игудала съставът на Голдън Стейт става още по-силен.

Доказа го и тази година когато стана №1 в редовния сезон, а след това и в Лигата. А Андре Игудала най-после получи официално признание. При това индивидуално, а не като част от отбора на най-добрите.